Понякога си мисля, че там горе, на небето, се е

Понякога си мисля, че там горе, на небето, се е събрал млад креативен колектив. Работата им е такава – креативна. Помагат на хората да реализират фантазиите си.

В понеделник в 9:00 имат оперативка и разискване на настоящите фантазии. Началникът на отдела стартира с новопостъпилите стремежи от планетата Земя, всички останали ги преписват в дневниците си. Петър мечтае да стане публицист. Николай – готвач. Наташа – фотограф, да вземем за пример.

След това началникът споделя въодушевено: „ Е, момчета, на работа! Ние сме отличен колектив! Ние сме експерти! “

И се започна… Те измислят невероятни сюжети и сюжети. Точно пресмятат времето и мястото, с цел да сблъскат индивида със инцидентни хора и събития. Съставят план-график.

Координират се със прилежащи групи, че реализирането на фантазията на Петър да не повлияе на реализирането на фантазията на Николай. Извършва се колосална работа. Не спят нощем, не виждат децата си и котката. Мечтая, че след този план обезателно ще изискат отпуск от шефа си.

И ето, планът е подготвен. Всички инстанции са подписали.

Настъпва денят Х. Той е маркиран в календара с алено кръгче. Всичко е в съгласие и с астрологичния отдел. Близнаци в Овен, както се поставя.

Човекът излиза от вкъщи. Разбира, че си е не запомнил ключа. Докато се връща за ключа, изпуска рейса. А на работа началникът е звяр, а има и незабавен план. Човекът извиква такси, разбирайки че ще остане без обяд, тъй като за таксито ще му отидат последните пари. С развалено въодушевление се пльосва в таксито. Шофьорът взема решение да разведри ситуацията и надува радиото.

Пее Лепс: „ Най-добрият ден “. Човекът моли да смени станцията. По другата радиостанция има публикация. Някаква студия на някакъв адрес афишира ново набиране на искащи за курс по изобразяване. Повтарят два пъти телефона. И таксистът споделя: „ О, търсят художници. Моята племенницата също рисува доста хубаво. Тя е още петгодишна, а всички споделят, че е гений “.

А индивидът тъжно му дава отговор: „ Аз също като дете рисувах добре “. А по радиото повтарят обявата.

Там, на небето, всички следят с кръстосани палци. Никой не диша. Не помръдва. Дори в тоалета не вървят. Муха е спряла посред полета си. Човекът записва номерът на телефона в бележника си.

Цялата креативна група въздъхва. Отварят шампанско. Всички приветстват и се смеят. Някои стартират да танцуват. Някой на някого дефинира среща.

А индивидът се върнал у дома. Разказал на жена си. А тя му споделя: „ Какво си измислил? Що за нелепости? “

А индивидът си е подобен: „ Действителност, какво съм измислил! Глупости някакви! Не съм рисувал от дете. Е да, загатнах за това наскоро. Дори желаех да си купя четки. Но все не се намираха непотребни пари. Как ще отида там. Ще ми се смеят… “

А там горе, на небето, всички заедно се тюхкат: „ Как може? Как по този начин?! “

Някой театрално хвърля досиетата от бюрото с думите: „ Аз не мога повече да работя по този начин! “ Срещата се анулира. Шефът извиква началника на отдела по осъществяване на фантазиите за отчет. Кой е отговорен? Как се е получил неуспеха? Трябва да се направи анализ. Няма да има награди. Никакви отпуски. В къщи чакат децата и котката.

Така че хайде да не дразним Вселената. Там момчетата толкоз се стараят. Работят без отпуск.

Нали?

Превод от съветски Таня Темелкова / My-spirala.net