Вежди Рашидов и залезът на цивилизацията
Понякога се запитвам дали залезът на една просвета, на една цивилизация не стартира тогава, когато въпросът „ Как? “ стане по-голям от въпроса „ Какво? “. Вижте изкуството: ах, какви реформаторски форми, ах, какви истински изразни средства, ах, каква поетика, ах каква стилистика! А какво споделят? В множеството случаи нищо. Както признава изтъкнатият структуралист Жерар Женет: „ Твърде дълго на литературата се е гледало като на обръщение без код, с цел да се появи в един миг нуждата на нея да се огледа като на код без обръщение “. Така е и с другите изкуства – формата е всичко, наличието е нищо. Изглежда това е духът на модерния свят или най-малко него се пробват да натрапят.
В началото е било друго. Чрез пещерни рисунки първобитният човек оповестява съответни обстоятелства – какви животни има в гората, какъв брой ловци с копия са нужни, с цел да се убият и впрочем. А по какъв начин е доведено до нас това обръщение, с какви изразни средства? Ами, с каквито лайна от прилепи е имало в пещерата, с такива. На кого му пука!
Вижте дизайна на писменостите. Клинописът наподобява по този начин поради тръстиковите стилуси, с които писарите са дълбаели меката глина. Йероглифите наподобяват по този начин поради четчицата, с която са ги рисували върху коприната. Формата е обвързвана с техническите средства. Съдържанието е обвързвано с друго – с надсетивното и умопостижимото. Но в случай че си самовлюбен кух „ създател “, който няма какво да каже, несъмнено че ще неглижираш наличието, ще фетишизираш формата и в нея ще търсиш духовния си героизъм.
Да, с огорчение би трябвало да отбележим, че за нас към този момент не е значимо какво споделяме, а по какъв начин го споделяме. Да излъжеш не е никакъв проблем, само че, виж, да се изтървеш и да кажеш „ чернокож “ или „ ром “, или пък, не дай си Боже, „ хомосексуалист “, тогава… И още: изключително значимо е кой го споделя, тъй като явно не е проблем евродепутатът на Държавна сигурност (добрите сили) да каже в ефир „ бай Хуй “, финансовият министър на Държавна сигурност да каже от парламентарната естрада „ да го духат бедните “, а мъжът на годината на Държавна сигурност от същата тази естрада да приказва за „ Късопишков “. Не, това не е проблем. Проблем е, когато Вежди Рашидов каже „ курва “ в частен диалог и бъде инцидентно уловен от неизключен микрофон. Защото е мултак, порка и пуши пури, а не е умнокрасив жълтопаветник.
Всеки да споделя каквото си ще. Аз най-малко не се шокирам. Филолог съм и за мен няма чисти и мръсни думи, всички думи са съчетания от фонеми и морфеми и имат избрана семантична стойност. Да, знам – имат също и обичаните ви денотации и конотации. В случая потресаващото е по какъв начин никой не обърна внимание какво каза Вежди Рашидов, тъй като всички бяха заети да се тресат от отвращение или пък да остроумничат върху това как го е споделил. А той сподели следното:
Либералната полуда на BLM и Me Too най-сетни стигна и до нас, въпреки и в прекомерно притъпен недодялан тип. Безумни ръководещи с нелепото си законодателство, диктувано само от лакомия, отвориха необятно портите за мошеници и изнудвачи, келепирджии и дребни тарикати с ухилени пионерски личица като на Павлик Морозов.
Това сподели Вежди Рашидов. И не се искаше доста ум да го чуеш и върху него да градиш дебата си, а не върху думата „ курви “. То и на Валери Симеонов му хвръкна главата за истина, изречена с несъответствуващи словеса, помните ли? Помните ли „ сякаш болните деца “ на „ кресливите майки “, дето съдът се произнесе, че юридически в това изявление няма нищо неправилно, само че въпреки всичко костваше кариерата на Симеонов? Нищо ново под слънцето.
Никой не може да ме убеди, че ощипаните госпожици, дето изнемогват от отвращение във фейсбук, са в действителност афектирани и оскърбени. Не, те желаят кръв и зрелища, желаят линч, желаят лов на вещици. Една от тях заключи:
Микрофоните пронизват като стрели. Вътрешният ти глас, изключително в случай че е интензивен, няма по какъв начин да бъде заглъхнал с две оставки. И няма по какъв начин Вежди Рашидов да остане народен представител, тъй като като претендент за подобен, не е определял дамите к**рви, които се разсънват, с цел да съдят за обезчестяване. Това равнище, синоним на дъно, няма място в Народното събрание. В момента България се разсънва, с цел да види, изпита, осъди и изрита насилието.
Дано измежду патоса успявате да уловите целия смисъл, тъй като аз не съумях, само че даже и единствено последното изречение си заслужава! ¡Venceremos! В последна сметка Рашидов напусна и партия, и парламент и политика. Да вземеш главата на народен представител посредством нервност в обществените мрежи! Това към този момент е рафинирана охлокрация. сме за нея и различен път. Древните познават три форми на властта (те и през днешния ден не са повече): монархия, аристокрация и народна власт. Тъй като този свят целият лежи в злото и всичко рано или късно се обръща в своя непоносим огледален облик, то монархията се изражда в робия, аристокрацията в олигархия, а демокрацията в охлокрация (диктат на тълпите). През последните години след вдигнатия пестник на президента Радев, българската народна власт дефинитивно се трансформира в нещо приблизително сред олигархия и охлокрация. Нищо удивително. Всичко е закономерно, всичко е в реда на нещата.
Народните водачи не трябва да са заложници на тълпите (макар че са такива по закон), не трябва да треперят, не трябва да се оглеждат гузно да не би ненадейно да ги линчуват. Докато това е по този начин, националните водачи ще бъдат помияри. А лидери-помияри не са потребни за никого. Ами тълпите? Те какво? Рано или късно ще си го получат и те, тъй като, както на 31 октомври 1790, тъкмо преди да го екзекутират, е споделил френският юрист и бунтовник Пиер Вернио: „ Революцията изяжда децата си “. Днес сте прогресивни, през днешния ден сте умни и красиви, през днешния ден сте политически правилни, само че на следващия ден ще бъдете изядени. Винаги по този начин е ставало и се чудя за какво има хора, които си фантазират, че този път ще е друго. Като хунвейбините – тези кресливи селянчета с алените книжки, острието на Културната гражданска война в Китай. Революцията свършва и хунвейбините под строй биват заточени в най-затънтените селскостопански провинции. „ Благодàрим за уважението, дето се вика! “ – споделя другарят Мао и се усмихва загадъчно. Той за Картаген може и да не е чувал, само че Картаген сигурно би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
В началото е било друго. Чрез пещерни рисунки първобитният човек оповестява съответни обстоятелства – какви животни има в гората, какъв брой ловци с копия са нужни, с цел да се убият и впрочем. А по какъв начин е доведено до нас това обръщение, с какви изразни средства? Ами, с каквито лайна от прилепи е имало в пещерата, с такива. На кого му пука!
Вижте дизайна на писменостите. Клинописът наподобява по този начин поради тръстиковите стилуси, с които писарите са дълбаели меката глина. Йероглифите наподобяват по този начин поради четчицата, с която са ги рисували върху коприната. Формата е обвързвана с техническите средства. Съдържанието е обвързвано с друго – с надсетивното и умопостижимото. Но в случай че си самовлюбен кух „ създател “, който няма какво да каже, несъмнено че ще неглижираш наличието, ще фетишизираш формата и в нея ще търсиш духовния си героизъм.
Да, с огорчение би трябвало да отбележим, че за нас към този момент не е значимо какво споделяме, а по какъв начин го споделяме. Да излъжеш не е никакъв проблем, само че, виж, да се изтървеш и да кажеш „ чернокож “ или „ ром “, или пък, не дай си Боже, „ хомосексуалист “, тогава… И още: изключително значимо е кой го споделя, тъй като явно не е проблем евродепутатът на Държавна сигурност (добрите сили) да каже в ефир „ бай Хуй “, финансовият министър на Държавна сигурност да каже от парламентарната естрада „ да го духат бедните “, а мъжът на годината на Държавна сигурност от същата тази естрада да приказва за „ Късопишков “. Не, това не е проблем. Проблем е, когато Вежди Рашидов каже „ курва “ в частен диалог и бъде инцидентно уловен от неизключен микрофон. Защото е мултак, порка и пуши пури, а не е умнокрасив жълтопаветник.
Всеки да споделя каквото си ще. Аз най-малко не се шокирам. Филолог съм и за мен няма чисти и мръсни думи, всички думи са съчетания от фонеми и морфеми и имат избрана семантична стойност. Да, знам – имат също и обичаните ви денотации и конотации. В случая потресаващото е по какъв начин никой не обърна внимание какво каза Вежди Рашидов, тъй като всички бяха заети да се тресат от отвращение или пък да остроумничат върху това как го е споделил. А той сподели следното:
Либералната полуда на BLM и Me Too най-сетни стигна и до нас, въпреки и в прекомерно притъпен недодялан тип. Безумни ръководещи с нелепото си законодателство, диктувано само от лакомия, отвориха необятно портите за мошеници и изнудвачи, келепирджии и дребни тарикати с ухилени пионерски личица като на Павлик Морозов.
Това сподели Вежди Рашидов. И не се искаше доста ум да го чуеш и върху него да градиш дебата си, а не върху думата „ курви “. То и на Валери Симеонов му хвръкна главата за истина, изречена с несъответствуващи словеса, помните ли? Помните ли „ сякаш болните деца “ на „ кресливите майки “, дето съдът се произнесе, че юридически в това изявление няма нищо неправилно, само че въпреки всичко костваше кариерата на Симеонов? Нищо ново под слънцето.
Никой не може да ме убеди, че ощипаните госпожици, дето изнемогват от отвращение във фейсбук, са в действителност афектирани и оскърбени. Не, те желаят кръв и зрелища, желаят линч, желаят лов на вещици. Една от тях заключи:
Микрофоните пронизват като стрели. Вътрешният ти глас, изключително в случай че е интензивен, няма по какъв начин да бъде заглъхнал с две оставки. И няма по какъв начин Вежди Рашидов да остане народен представител, тъй като като претендент за подобен, не е определял дамите к**рви, които се разсънват, с цел да съдят за обезчестяване. Това равнище, синоним на дъно, няма място в Народното събрание. В момента България се разсънва, с цел да види, изпита, осъди и изрита насилието.
Дано измежду патоса успявате да уловите целия смисъл, тъй като аз не съумях, само че даже и единствено последното изречение си заслужава! ¡Venceremos! В последна сметка Рашидов напусна и партия, и парламент и политика. Да вземеш главата на народен представител посредством нервност в обществените мрежи! Това към този момент е рафинирана охлокрация. сме за нея и различен път. Древните познават три форми на властта (те и през днешния ден не са повече): монархия, аристокрация и народна власт. Тъй като този свят целият лежи в злото и всичко рано или късно се обръща в своя непоносим огледален облик, то монархията се изражда в робия, аристокрацията в олигархия, а демокрацията в охлокрация (диктат на тълпите). През последните години след вдигнатия пестник на президента Радев, българската народна власт дефинитивно се трансформира в нещо приблизително сред олигархия и охлокрация. Нищо удивително. Всичко е закономерно, всичко е в реда на нещата.
Народните водачи не трябва да са заложници на тълпите (макар че са такива по закон), не трябва да треперят, не трябва да се оглеждат гузно да не би ненадейно да ги линчуват. Докато това е по този начин, националните водачи ще бъдат помияри. А лидери-помияри не са потребни за никого. Ами тълпите? Те какво? Рано или късно ще си го получат и те, тъй като, както на 31 октомври 1790, тъкмо преди да го екзекутират, е споделил френският юрист и бунтовник Пиер Вернио: „ Революцията изяжда децата си “. Днес сте прогресивни, през днешния ден сте умни и красиви, през днешния ден сте политически правилни, само че на следващия ден ще бъдете изядени. Винаги по този начин е ставало и се чудя за какво има хора, които си фантазират, че този път ще е друго. Като хунвейбините – тези кресливи селянчета с алените книжки, острието на Културната гражданска война в Китай. Революцията свършва и хунвейбините под строй биват заточени в най-затънтените селскостопански провинции. „ Благодàрим за уважението, дето се вика! “ – споделя другарят Мао и се усмихва загадъчно. Той за Картаген може и да не е чувал, само че Картаген сигурно би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ