„Единственото по-лошо нещо от момче, което те мрази, е момче, което те обича.” - откраднатите цитати от Крадецът на книги
„ Понякога прочиташ книга толкоз специфична, че ти се желае да я носиш със себе си за месеци напред откакто си я прочел, единствено с цел да останеш покрай нея…”
М.Зюсак
Този разказ не би трябвало да бъде четен, а обитаван…
Запомнете името на Маркъс Зюсак, тъй като това не е просто следващия публицист, пишещ за Холокост. Да дадеш ново лице на Смъртта. Да я дариш със свръхсетивност. Да я „ облечеш” в цветовете на небето при изгрев и залез. Да не я величаеш и превъзнасяш, а да я покажеш в „ работна” среда.
Кой най-бързо надушва кръвта?! Възможно ли е Смъртта да бъде съпричастна?! Доколко и заради кого Тя е „ захласната от хората”?
За Лизел Мемингер писаното Слово е същинския Насъщен.Тя се влюбва до болежка в думите. Чете ги, срича ги, диша ги, краде ги, а най-после ги и написа.
Но за какво ще и се прииска и да ги убие?! Един краткотраен ентусиазъм, подбуден от безумните загуби, които ще трансформират радикално нейния, прекомерно нежен свят. Заспиващ по детски, наивно благополучен, а осъмваш като цялостен сирак. Няма ги виковете на мама „ Saumensch”,няма я твърдата буза на баща, нито сребърните му очи, няма я онази, златната коса на Руди, няма я улица „ Химел”, най-малко не като познатите и обичани очертания…
Чрез метафоричния си език и опълчването на облиците на Хитлер и евреина Макс, Зюсак реализира странен резултат от ранга на „ Великият диктатор” /филм на Чаплин, който осмива нацизма като идеология/. Както знаете Чарлс Чаплин не е евреин по генезис, само че е бил намерено мразен от Адолф Хитлер.
В умозаключение можем да кажем, че освен Смъртта е допряна от орисите на основните герои от книгата. Едва ли има четящ, който би останал безразличен. Това, което Маркъс Зюсак прави с книгите си, наподобява на бомба с човечен механизъм. Да те задейства е най-малкото. Идва ново ходило – битка за човешките права на всички хора, без значение от пол, раса, изповедание.
Днес желаеме да споделим няколко "откраднати " цитата от "Крадецът на книги " ►►►
@NET
М.Зюсак
Този разказ не би трябвало да бъде четен, а обитаван…
Запомнете името на Маркъс Зюсак, тъй като това не е просто следващия публицист, пишещ за Холокост. Да дадеш ново лице на Смъртта. Да я дариш със свръхсетивност. Да я „ облечеш” в цветовете на небето при изгрев и залез. Да не я величаеш и превъзнасяш, а да я покажеш в „ работна” среда.
Кой най-бързо надушва кръвта?! Възможно ли е Смъртта да бъде съпричастна?! Доколко и заради кого Тя е „ захласната от хората”?
За Лизел Мемингер писаното Слово е същинския Насъщен.Тя се влюбва до болежка в думите. Чете ги, срича ги, диша ги, краде ги, а най-после ги и написа.
Но за какво ще и се прииска и да ги убие?! Един краткотраен ентусиазъм, подбуден от безумните загуби, които ще трансформират радикално нейния, прекомерно нежен свят. Заспиващ по детски, наивно благополучен, а осъмваш като цялостен сирак. Няма ги виковете на мама „ Saumensch”,няма я твърдата буза на баща, нито сребърните му очи, няма я онази, златната коса на Руди, няма я улица „ Химел”, най-малко не като познатите и обичани очертания…
Чрез метафоричния си език и опълчването на облиците на Хитлер и евреина Макс, Зюсак реализира странен резултат от ранга на „ Великият диктатор” /филм на Чаплин, който осмива нацизма като идеология/. Както знаете Чарлс Чаплин не е евреин по генезис, само че е бил намерено мразен от Адолф Хитлер.
В умозаключение можем да кажем, че освен Смъртта е допряна от орисите на основните герои от книгата. Едва ли има четящ, който би останал безразличен. Това, което Маркъс Зюсак прави с книгите си, наподобява на бомба с човечен механизъм. Да те задейства е най-малкото. Идва ново ходило – битка за човешките права на всички хора, без значение от пол, раса, изповедание.
Днес желаеме да споделим няколко "откраднати " цитата от "Крадецът на книги " ►►►
@NET Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ