Детето се обижда лесно
Понякога ни се коства, че децата вършат от мухата слон. Безобидна забележка, добродушна усмивка, нежна задявка - всичко провокира митинг и засегнатост.И те избухват в сълзи или негодуване.
Какво е това – несъразмерна сензитивност, глезотия, прищявки?
Нищо сходно, това е изцяло естествена демонстрация на накърнимост.
През първите години от живота детето е необикновено сензитивно. В този интервал личността му се образува постепенно, последователно, месец след месец...
И от време на време най-сдържаната рецензия може да бъде възприета от него като опасност за този развой.
„ Децата са доста горди “,
казва психологът Анна Воробьова.
Те постоянно се опасяват да не наподобяват неуместно. И във всяка обстановка е значимо да останат на състояние.
Острите реакции към мнението на другите стартират да се демонстрират доста рано. Случва се, че към този момент на възраст от няколко месеца бебето да показва недоволството си, когато види възрастните да се забавляват (освен в случай че, несъмнено, не взе участие и не се забавлява по време на обща игра).
На кого от нас не му се е случвало да се смее при типа на неудобно придвижване или смешната мимика на бебето?
Този смях няма нищо общо с подигравката, само че детето усеща, че е то е причина за общото развлечение, само че самото то не взе участие в него.
В такива случаи е най-добре да го успокоите с елементарни думи: „ Да, смеем се, само че въобще не на теб! "
Детето не е способно да оцени и иронията
За да разбере този вид комизъм, то би трябвало да може да прави разлика сред думите, изречени на смешка, и тези, изречени съществено.
Тази дарба рядко се демонстрира преди 6-7-годишна възраст. Дотогава е по-добре да не упражнявате в духовитост, с цел да не нараните гордостта на детето.
Не съм дребен
Когато детето е афектирано, без значение от възрастта, то постоянно страда.
„ Гордостта на детето е засегната. То се усеща като че ли е измамило упованията на другите или не е съумяло да направи мечтаното усещане, “ удостоверява френският психолог Даниел Дало
В същото време, като предписание, родителите му припомнят, че е към момента е доста малко, с цел да се да се оправи с тази или онази задача.
В такива случаи, несъмнено, не става дума да му позволите да преви неща, за които в действителност към момента е рано. Но можете да опитате да утешите наранената му горделивост, като очертаете вероятността за предстоящ триумф: „ Сега си още дребен, само че доста скоро ще пораснеш и ще можеш да правиш всичко. “
Продължава на страницата на Новите родители
