Понякога наистина ми се иска да съм овца. Да не

Понякога в действителност ми се желае да съм овца. Да не ме интересува корумпираността. Да не се вълнувам от несправедливостта. Да не се впечатлявам от ниските заплати. Да не се гневя на идиотизмите на дребните тарикати. Чудя се дали да не преставам да си изреждам!!?
Не е загадка, че най-добре у нас си живеят . В успокоение и мир. В обич и благополучие. В равнодушие и без проблеми. Защо ли? Защото не им пука за сараите на Доган. Нито за n-тия избор на съмнение против ръководството - от хора, които нееднократно са посочили какво се случва и до каква степен я докарваме, когато те ръководят. Случва се това, което стана при горе-долу всички управлявали през Прехода на България - отчаяние, въпросът е единствено в степента.
Тези, в човешкото тяло, не се интересуват и от пияните и дрогирани убийци на пътя, които безнаказано всеки ден лишават почтени животи, тъй като знаят, че мама и тате ще оправят нещата. Не се опасяват от някакъв грип, на който казвали ковид. И не ги касаят скандалчетата сред някакви държавници, които даже не познават персонално.
Така си живеят тези овце, заклещени в човешко тяло, които не си разрешават да се тревожат, че всичко, което се случва, се случва точно в нашата страна. В благата ни татковина, която всички обичан, тачим и милеем. Не им прави усещане, когато ги прецакат в магазина - най-малко не доста. Не се ядосват, когато шефът на страната изяснява, че обстановката е под надзор, а в това време анархията е очеизвадна. Не им дреме, че на следващия ден всичко това може да засегне тях, околните или приятелите им - тъй като когато гори къщата на съседа, чакай искрите от огъня да прескочат и на твоя покрив.
Тези същите всеки ден теглят по една майна на управниците, споделят на комшията, че в никакъв случай няма да се оправи тази ши**на страна и най-после си сипват една ракия за разтуха. Но в никакъв случай не се напрягат, с цел да оказват помощ за смяната или даже единствено да я изискат.
Това тяхното е присъщ гений. Не всеки е кадърен да не му пука за личния му дом. Така може да се живее умерено и без терзания стотици години.
Та, по тази причина от време на време в действителност ми се желае да съм овца, с цел да не си товаря нервната система с ненужно напрежение и с всеки минал ден желанието ми да напусна вечно да нараства неистово. Но не мога! А Вие?!
Автор: Моника Георгиева