Сцена от София, която разтопи леда: младеж помогна на крехка жена
Понякога вярата не идва с фанфари. Не е шумна, не е показна и не търси овации. Понякога тя просто слиза от една кола, подава ръка и превежда някого през заледена пешеходна пътека.
Точно това се е случило вчера в столичния квартал „ Сухата река “, пред Т-маркет на ул. „ Т. Кукли “. В натоварения градски темп, измежду мраз, лед и нормалното напрежение по пътищата, една скъпа кола стопира на пешеходна пътека. След нея стопират и други коли. Никой не свири. Никой не бърза да се ядоса.
От първата кола слиза млад мъж – към 20–25-годишен, добре облечен, убеден. Но не показва статус, не гледа към телефон, не се оглежда нетърпеливо. Той просто заобикаля автомобила си и се насочва към стара жена вдясно – извънредно нежна, с бастунче, тежаща едвам 35–40 кг. Жената едвам се движи, а пешеходната пътека е заледена и рискова.
Момчето я хваща за ръка. Бавно. Внимателно. И я превежда през пътя.
Толкова е просто. И толкоз рядко.
Най-силното в тази сцена обаче не е единствено жестът. А реакцията на всички останали. Шофьорите чакат умерено. Никой не се изнервя. Никой не натиска клаксона. Напротив – когато момчето завършва и се връща към колата си, хората стартират да го поздравяват. С усмивки. С кимване. С оня взор, който споделя: „ Видяхме. И благодарим. “
Само за няколко минути обезверените, изтощени лица се трансформират. Появява се нещо, което все по-рядко виждаме по улиците – вяра. Очите светват. Усмивките се връщат. Градът за момент стопира да бъде леден.
„ Страшно съм горда, че видях младеж да направи сходно нещо “, написа свидетелката на случката Веселина Борисова във Фейсбук. И прибавя нещо доста значимо: „ Желая на младежите да са тъкмо толкоз съвременни като това момче. “
Защото това е същинската модерност. Не колата. Не облеклата. Не статусът. А способността да видиш слабия, да спреш, когато можеш да продължиш, и да подадеш ръка, без да очакваш нищо в подмяна.
В свят, в който постоянно се приказва, че „ младите не са като едно време “, тази история безшумно, само че изрично потвърждава противоположното. И ни припомня, че човечността не е изчезнала. Просто от време на време се появява ненадейно – на пешеходна пътека, в замръзнал зимен ден.
И да – има вяра. Наистина има.
Снимката е илюстративна
Точно това се е случило вчера в столичния квартал „ Сухата река “, пред Т-маркет на ул. „ Т. Кукли “. В натоварения градски темп, измежду мраз, лед и нормалното напрежение по пътищата, една скъпа кола стопира на пешеходна пътека. След нея стопират и други коли. Никой не свири. Никой не бърза да се ядоса.
От първата кола слиза млад мъж – към 20–25-годишен, добре облечен, убеден. Но не показва статус, не гледа към телефон, не се оглежда нетърпеливо. Той просто заобикаля автомобила си и се насочва към стара жена вдясно – извънредно нежна, с бастунче, тежаща едвам 35–40 кг. Жената едвам се движи, а пешеходната пътека е заледена и рискова.
Момчето я хваща за ръка. Бавно. Внимателно. И я превежда през пътя.
Толкова е просто. И толкоз рядко.
Най-силното в тази сцена обаче не е единствено жестът. А реакцията на всички останали. Шофьорите чакат умерено. Никой не се изнервя. Никой не натиска клаксона. Напротив – когато момчето завършва и се връща към колата си, хората стартират да го поздравяват. С усмивки. С кимване. С оня взор, който споделя: „ Видяхме. И благодарим. “
Само за няколко минути обезверените, изтощени лица се трансформират. Появява се нещо, което все по-рядко виждаме по улиците – вяра. Очите светват. Усмивките се връщат. Градът за момент стопира да бъде леден.
„ Страшно съм горда, че видях младеж да направи сходно нещо “, написа свидетелката на случката Веселина Борисова във Фейсбук. И прибавя нещо доста значимо: „ Желая на младежите да са тъкмо толкоз съвременни като това момче. “
Защото това е същинската модерност. Не колата. Не облеклата. Не статусът. А способността да видиш слабия, да спреш, когато можеш да продължиш, и да подадеш ръка, без да очакваш нищо в подмяна.
В свят, в който постоянно се приказва, че „ младите не са като едно време “, тази история безшумно, само че изрично потвърждава противоположното. И ни припомня, че човечността не е изчезнала. Просто от време на време се появява ненадейно – на пешеходна пътека, в замръзнал зимен ден.
И да – има вяра. Наистина има.
Снимката е илюстративна
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ