Понякога можем да съжаляваме, че родната история продължава да стои

Понякога можем да съжаляваме, че родната история продължава да стои в архивите, вместо да се цифровизира и да разреши свободен достъп. За мнозина може да бъде даже смешно, че макар световната цифровизация, някои изключително скъпи документи остават непокътнати на хартиен притежател. Именно там живее и историята на един изключително забавен българин, чиято мемориална плоча всяка година се трансформира в мотив за изложение на респект. Говорим за Иван Петров Вариклечков.

Той е български офицер от флота, контраадмирал и в следствие командващ на Българския военноморски флот. Роден е на 7 юли 1891 година в София. Той е едно от четирите деца на майор Петър Вариклечков и следва стъпките на татко си, като приключва Военното учебно заведение в София с артилерийска компетентност. Иван Вариклечков ще има доста мотиви да показва не просто впечатляващи умения, само че и гений в плаването. Първото му предопределение е в брегова батарея. До през днешния ден се счита за татко на родния български флот и историята му е почтена за филм, въпреки и той самият дълго време да остава пропуснат. Ще открием доста и най-различни истории, въпреки и някои да са надалеч от истината. Нека обаче да стартираме малко по-далече. В едно не толкоз несъмнено време, Вариклечков съумява да се възпламени доста по плаването.

През Първата Световна война служи на немски кораби и подводници, като по това време е плавал в Северно море и в Атлантическия океан. Не е несъмнено и не можем да потвърдим дали под неговото командване е взел присъединяване в борбата за Балчик, само че се счита, че Иван Вариклечков е бил пълководец на Подводник №18 UB-8, като в историята на военноморското дело сме разполагали с две подводни лодки по това време. Каква е историята на този кораб. Въпросната е предоставена на България, само че в началото е плавала под немски байрак. Въпросният клас се създава в Германия, само че се сглобява в австро-унгарското пристанище Пула. След като България желае подобен кораб, на 25 май 1916 година съумява да го преведе в бойна подготвеност. Прави се проява, като на борда участват князете Борис Търновски и Кирил Преславски.

Същата година идва още една подводница UB-7, която обаче при неточност в ръководството, потъва дружно с офицера на борда ѝ. Ето за какво по време на Първата Световна война, България разполага с една подводница. Обикновено се счита, че по документи би трябвало да събира към 17 души, само че опитните моряци и офицери постоянно достигали към 20 души. Можем да приемем, че въпросният военен транспортен съд е бил прелестно обсъждан и мечтан. Тогава Иван Вариклечков е единствено мичман I сан. Подводници са нужни и доста от немските плавателни съдове съумяват да се базират в Цариград, за по-сериозна защита и противопоставяне против съветския военен флот. На 14 октомври 1915 година UB-8, дружно с UB-7 се намират на пристанището във Варна, тогава Евксиноград. Преминаващите съветски бойни кораби вземат решение да ударят черноморския град, само че не подозират, че в дълбините на морето се крият непредвидени секрети.

Било е задоволително от опитните адмирали да виждат изпускането на баластра от подводните лодки и бързо да изоставен пристанището, прекратявайки своя безпроблемен обстрел, тогава и двете лодки са под немски байрак. Подводник №18 има направления от Варна-Калиакра и назад. Използвана е за разследващи задачи, откакто съумява да премине минното поле на румънското пристанище Кюстенджа. Впрочем ще открием, че самият Вариклечков създава и демонстрира техника за прекосяването на тези трудности до края на войната. Подводницата предава разположението на вражеските сили. На връщане имат среща с съветски подводници, които плават на повърхността, не се стига до стълкновение, тъй като сонарите на съветските подводници заработват трескаво и скоро изчезват – тук скоростта ги избавя от евентуални жертви.

На 13 декември 1916 година съветски кораби нападат Балчик. Обстрелът е безсърдечен и това принуждава родното командване да изпрати варненската артилерия за допълнението на защитата. По това време обстрелът се води от бронираният крайцер „ Память Меркурия “ и „ Новик “. Преди да пристигна родната подводница и да охлади всички пристрастености, боят сред двете артилерии е бил много неравностоен и яростен. Смята се, че „ Память Меркурия “ има доста по-висококалибрени оръдия, с които води пердах от към 8-10 километра разстояние. Мощността на този транспортен съд превъзхожда наземната батерия към 70 пъти. На брега родните артилеристи съумели да трансфорат батерията в автоматизирано оръдие, откакто в границите на 40 секунди изстрелвали по 1 снаряд, въпреки и единствено 44 килограмов – съветските крайцери стреляли с към 3-тонни снаряди – очевидци споделят, че по време на багра са изстреляни към 186 снаряда, като 4-5 са поразили въпросният тежък транспортен съд.

Руският крайцер „ Память Меркурия “

Според съветски записи, техният кораб е бил добре брониран и няма по какъв начин да се тормози от сходни вреди, само че съгласно самостоятелни очевидци, след отдръпване е бил регистриран гърмеж в кармата и помпите трябвало да теглят вода от няколко отсека, преди да се стигне до ремонт. Български и немски летци също оказват помощ за атакуването, провеждайки три офанзиви с авиационни бомби – всяка от по 20 кг. Целта там не е била да наранят кораба, който едва ли би се раздрусал, само че задачата е била редуцирането на екипажа. Погледнато от софтуерно време, двата съветски крайцера са можели напълно умерено да вземат превес, до момента в който не идва подводницата и не охлажда пристрастеностите – торпедното нахлуване е можело да ги обезврежда мигновено. Според легендата през 1917 година

Подводник №18 е реквизиран от френската войска в Цариград и се нарязва и продава. През 2011 г година началникът на Военноморски сили контраадмирал Пламен Манушев оповестява, че родната подводница е била открита още през 2010 година на към 13 благи югоизточно от Варна, като до този миг няма информация, кой е съумял да я потопи. Иван Вариклечков не се намира на борда ѝ по това време. Архивите разкзват, че тогава е бил и пълководец на миненосеца „ Смели “ – не би трябвало да забравяме, че същият взе участие в борба против турския круизър „ Хамидие “ и макар неравната битка, същият транспортен съд се изтегля на буксир чак в Цариград, плавайки обратно – по този начин и не се завръща назад в Черно море. Когато България излиза от Първата Световна война, точно Иван Вариклечков оказва помощ на френски елементи да преминат Дунав, като е награден с френски медал „ Почетен легион “. Тук стартира и едно доста съществено кариерно развиване.

През 1931 година е шеф щаб на флота, пълководец е и на Дунавски речен полк и същата година отпътува на специализация в  Германия, като минава към 30 корабни и брегови поделения. Вариклечков е един от отличниците в немския флот. При завръщането си през 1932 година е автоматизирано назначен като учител и стартира да приготвя морските фрагменти на страната. Само две години по-рано е издал монографичен труд „ Съвременно положение на подводното дело “. Там прави разбор на положението на подводния флот на всяка от великите сили, освен това извънредно прецизен. Споделя за борба сред английски военен транспортен съд и немска подводница и въпреки в никакъв случай да не удостоверява от кое място е събрал тази информация, мнозина считат, че самият Вариклечков по спомен споделя всичко, което се е случило в тихата подводничарска борба.

Особено въздействие и интензивност има в основаването на Българския национален морски  сговор. Там адмиралът обръща доста внимание на наложителното развиване на морския флот, приказва за неоценения му капацитет, изключително откакто разполагаме с изход към море. Прави разбор на морското и речно мореплаване. Освен подготовката на бойни фрагменти, негова съществена задача е да изкара и колкото се може моряци за комерсиалното мореплаване. Той е и част от българската делегация в Монтрьо през 1936 година и упорства на страната да се разреши свободно корабоплаване в България, по това време глобите от Първата Световна война към момента тегнат. Не би трябвало да забравяме, че една година по-рано е оказал помощ и за закупуването на 7000-тонният параход „ Родина “, който автоматизирано стартира да служи на Българското комерсиално параходно сдружение. Именно Вариклечков съумява да получи най-хубавата цена, като тайната се крие в познанството с немския адмирал Редер – някогашен командващ на Германския боен флот. Именно при него Вариклечков е специализира и след 3 години се е явил, с цел да изиска закупуването на транспортен съд, явно е, че връзките сред двамата са били задоволително положителни, тъй като България съумява да се снабди с немския „ Айзенах “, който по-късно се прекръства на „ Родина “. В оня миг е най-модерният транспортен съд на сдружението.

Интересен факт е, че незабавно след закупуването, друга немска компания предлага още по-висока цена за плавателния съд, само че България отхвърля да го продаде. По време на Втората Световна война негов главен фокус е заздравяването на същото сдружение и стабилизирането му, заради простата причина, че има доста съществено бъдеще в него. Получава командването на родния флот за интервала 1933-1935 година, като първата му задача е да закупи заградителни мини. През 1935 година е един от околните хора на Борис III, а през идната е флигел-адютант на негово величество и даже се счита за негов любим. През 1937 година още веднъж е пълководец на флота, като този път закупува катери „ Люрсен “ и създава бойни проекти. Същата година става и първият настоящ контраадмирал на Българския военноморски флот. След това е и пълководец на Морската дивизия. Тук обаче идват някои съществени несъгласия.

На 10 октомври 1939 година се организира специфичен коронен съвет, където ще се разисква включването на България на страната на Германия. Именно Вариклечков е срещу този ход, както се случва и през Първата Световна война, само че тук има и някои съществени разлики – не се включваме по избор. Като човек владеещ немски, френски, британски и съветски, контраадмиралът имал какво да каже по тематиката и не считал, че Германия е готова за толкоз огромна война. За дързостта си е уволнен от армията и се препитава като фермер. По подигравка на ориста, неговата брачна половинка е германка – Вилма-Луиза Отто и има наследник на име Крум.

При предаването на поста, Вариклечков не се включва повече във военни дейности. На 9 септември 1944 година е задържан, лежи в лагери и затвори, като историята не споделя нищо по тази тематика, а откакто е освободен, остава без военна пенсия и потъва в давност. Макар и да има положителни другари като военачалник Иван Михайлов, някогашният адмирал по този начин и не желае помощ. Умира на 23 февруари 1974 година Като на 7 юли 2011 година е открита паметна стена на негово име във Варна – краси Щаба на флота.

Снимки: Wikipedia