&format=webp)
Тишината след победата: Психологът Милена Хаджииванова за това какво е да си шампион в състезанието „живот“
Понякога Майкъл не излиза от стаята си с дни. Стои затворен сред четирите стени и обмисля по какъв начин да постъпи…
Сцената е някак позната и може би загатва за съществуването на депресивно положение. Но когато семейството на Майкъл е Фелпс, тя наподобява извънредно странна и непредвидена.
Майкъл Фелпс? Най-успешният олимпиец на всички времена?
Възможно ли е въобще състезател от такава висина да изпитва усложнения с психическото си здраве?
„ Бих споделил, че всичко стартира през 2004 година. Това беше първият ми конфликт с постолимпийската меланхолия – това възприятие, когато слизаш от върха “, споделя той в изявление пред NBC.
„ Все едно си стигнал до ръба на канара и си казваш: Добре, а в този момент какво? Явно би трябвало да изчакам още четири години, с цел да имам късмет отново да изпитам същото неспокойствие. “
Историята на американския плувец, както и тези на Симон Байлс и Наоми Осака да вземем за пример, демонстрират една по-различна страна на спортните достижения и тишината, която настава след връчването на медалите.
Кой си ти?
Именно това преглежда психолога Милена Хаджииванова в новата си книга „ Преди да си първенец – кой си? “. Изданието, което сплотява логика на психиката, спорт и изкуство, слага в центъра тематиката за менталното здраве и резистентност. То споделя историите на български и международни първенци, само че в същото време насочва читателя към личния му вътрешен терен – оня, на който се тренира фокус, осъзнатост и прочувствена непоклатимост.
„ Написах „ Преди да си първенец – кой си? “ за себе си. Тя ми е нужна като работя с водачи и спортисти. Трябваше ми система, която да подреди напъните “, отбелязва пред Profit Милена. Освен психолог, тя е и ментален коуч, стратегически бизнес съветник и някогашен играч, с над 20 години опит в работата с водачи, бизнесмени и спортисти. „ Често в тази работа стигам до тематики, които се повтарят. Една от тях е „ празнотата “ след триумфа. Имаш цел, раздаваш се, постигаш я, преживяваш всичко по пътя почтено, само че като останеш самичък - вътре е празно. “
В списание Psychology Today доктор Ричард Браун разказва явлението post-achievement depression (депресия след постижение) като положение на вътрешна празнина, загуба на посока и липса на мотивация, което постоянно настава след реализирането на огромни цели – без значение дали става въпрос за академик, публицист, бизнесмен или състезател.
MSL Sofia | Официалното показване на книгата „ Преди да си първенец – кой си? “ в клуб FOMO на 19 октомври. На събитието участват първенци, водачи, актьори и обществени персони, измежду които Ивет Горанова и Никола Цолов.
Милена Хаджииванова също предизвестява, че изкачването на върха не е задоволително. Ако човек не познава личната си вътрешна опора, триумфът може да се окаже нежен. „ Човек израства здравословно отвътре-навън. Иска ми се повече хора да конструират своето вътрешно ядро, вместо да вземат някой псевдо-успешен модел и да моделират държанието си по него “, споделя тя.
В този смисъл книгата не се лимитира до доктрина или сухи формули. Тя обитава в действието - под формата на извършения, задания, карти, които подтикват читателя да се движи, да усеща, да пита, да дава отговор. „ Ученето, подобряването, развиването също са сказуеми и се случват САМО посредством ПРАВЕНЕ “, отбелязва психологът. Картите, които я съпътстват, оферират съответен инструментариум за фокус и прочувствена непоклатимост - освен в залата или на тренировките, а и във всекидневието.
Шампионското мислене
Всъщност спортът е прелестна метафора за самото устройство на човешкото битие и заради това двете думи са естествено заменяеми. В този подтекст – какво е да си „ първенец “ в надпреварата, наречено живот?
„ Шампионското мислене няма униформа и един единствен подтекст “, споделя Хаджииванова. „ То е метод да влезеш в деня с наличие, а не на автопилот. Да осъзнаеш кой си, какво тъкмо теб те движи, а не да ползваш преписани изречения. “
Тя дава разнообразни образци от всекидневието – оня сътрудник, който не чака ентусиазъм и мотивация извън, с цел да свърши добре работата си, или детето, което пробва още веднъж и още веднъж. Може би даже сътрудникът ни, който вместо да се състезава, слуша деликатно.
По думите на Хаджииванова първенецът е необикновен вид човек, който „ тича, тъй като има вътрешен пулс, който споделя „ можеш още “.
„ Той (Тя) е композиция от фокус и накърнимост. От убеденост и подозрение. “
Историята на Майкъл Фелпс е красноречива в това отношение. През 2014 година плувецът самичък постъпва в психиатрична клиника, където прекарва 45 дни. Две години по-късно на Олимпийските игри в Токио Фелпс наподобява като изцяло друг човек. Широка усмихва, някак по-отпусната стойка, без злобни погледи, даже когато остана втори на една от короните си дисциплини – 100 метра бътерфлай. (Всички гледали Олимпиадата през 2012 година си спомнят реакцията му откакто загуби от южноафриканецът Чад ле Кло.)
Лидерство
Освен тази по този начин присъща вътрешна мощ и устойчивост сполучливите спортисти и въобще хора имат и друго изключително качество. В тях има определна искра, която неизбежно въодушевява и стимулира близките. В речника на модерните корпоративни среди това събитие би се нарекло водачество.
От години спортната логика на психиката следи по какъв начин методът, по който водачът (треньор, капитан, мениджър) води колектива, въздейства непосредствено върху устойчивостта на хората към него. Проучване измежду млади спортисти демонстрира мощна позитивна връзка сред лидерското държание и способността да се съвземеш след неуспех и да се адаптираш напрегнат. Когато водачеството е подкрепящо и свястно, психическата устойчивост нараства значимо.
Подобни изводи са направени и при елитните футболисти – трансформационният жанр на водачество (т.е. лидер, който въодушевява и дава посока, вместо просто да ги контролира) ускорява отборната резистентност и въздейства позитивно върху мотивацията и менталното здраве на играчите. Качеството на връзката „ треньор – играч “ се оказва основен медиатор: там, където има доверие, има и по-голяма подготвеност да се поемат опасности, да се учи от неточности и да се остава в играта макар напрежението.
MSL Sofia | Милена Хаджииванова
В корпоративния свят картината е сходна, въпреки и подтекстът да е друг. Обзор на научни публикации за прочувствената просветеност и водачеството демонстрира, че водачите с високо равнище на прочувствена подготвеност усъвършенстват освен „ меките “ умения на своите чиновници, само че и резултатите на самия бизнес. Емоционално интелигентните мениджъри основават среда, в която екипите по-лесно резервират фокус напрегнат, по-бързо се приспособяват към смяна и по-рядко „ изгарят “ душевен.
На този декор наподобява напълно разумно за какво Хаджииванова назовава страстите „ най-подценяваната част “ освен на спорта, само че и на водачеството. „ Тялото се вижда, а мозъкът – не. Потта е обществено призната, само че сълзите? Те те вършат да изглеждаш слаб “
„ Емоционалната просветеност би трябвало да е новата форма на устойчивост “, добавя тя.
Съвременни систематични прегледи в спортната логика на психиката удостоверяват това: прочувствената просветеност и уменията за справяне със напрежението са измежду основните фактори за устойчиво показване на спортистите и за по-ниски равнища на тревога и прегаряне.
Моделът, който книгата предлага, е явен антидот против посредственото битие, което заобикаля компликациите и болката. „ Принципът е много простоват и въпреки всичко не е елементарен за реализиране “, споделя Милена за шампионското мислене. „ Вижда се в способността да се събереш, когато не се получава незабавно, когато си долу и даже не виждаш излаз. Да имаш куража да останеш там, без да замиташ тази страст под килима. “
В последна сметка първенецът не е оня, който постоянно печели, а този, който умее да остане цялостен, когато медалите са извоювани и прожекторите угаснат. Спортът ни учи, че водачеството стартира от вътрешната страна – в способността да понесеш тишината след аплодисментите и да продължиш напред със примирение и резистентност.
Сцената е някак позната и може би загатва за съществуването на депресивно положение. Но когато семейството на Майкъл е Фелпс, тя наподобява извънредно странна и непредвидена.
Майкъл Фелпс? Най-успешният олимпиец на всички времена?
Възможно ли е въобще състезател от такава висина да изпитва усложнения с психическото си здраве?
„ Бих споделил, че всичко стартира през 2004 година. Това беше първият ми конфликт с постолимпийската меланхолия – това възприятие, когато слизаш от върха “, споделя той в изявление пред NBC.
„ Все едно си стигнал до ръба на канара и си казваш: Добре, а в този момент какво? Явно би трябвало да изчакам още четири години, с цел да имам късмет отново да изпитам същото неспокойствие. “
Историята на американския плувец, както и тези на Симон Байлс и Наоми Осака да вземем за пример, демонстрират една по-различна страна на спортните достижения и тишината, която настава след връчването на медалите.
Кой си ти?
Именно това преглежда психолога Милена Хаджииванова в новата си книга „ Преди да си първенец – кой си? “. Изданието, което сплотява логика на психиката, спорт и изкуство, слага в центъра тематиката за менталното здраве и резистентност. То споделя историите на български и международни първенци, само че в същото време насочва читателя към личния му вътрешен терен – оня, на който се тренира фокус, осъзнатост и прочувствена непоклатимост.
„ Написах „ Преди да си първенец – кой си? “ за себе си. Тя ми е нужна като работя с водачи и спортисти. Трябваше ми система, която да подреди напъните “, отбелязва пред Profit Милена. Освен психолог, тя е и ментален коуч, стратегически бизнес съветник и някогашен играч, с над 20 години опит в работата с водачи, бизнесмени и спортисти. „ Често в тази работа стигам до тематики, които се повтарят. Една от тях е „ празнотата “ след триумфа. Имаш цел, раздаваш се, постигаш я, преживяваш всичко по пътя почтено, само че като останеш самичък - вътре е празно. “
В списание Psychology Today доктор Ричард Браун разказва явлението post-achievement depression (депресия след постижение) като положение на вътрешна празнина, загуба на посока и липса на мотивация, което постоянно настава след реализирането на огромни цели – без значение дали става въпрос за академик, публицист, бизнесмен или състезател.
MSL Sofia | Официалното показване на книгата „ Преди да си първенец – кой си? “ в клуб FOMO на 19 октомври. На събитието участват първенци, водачи, актьори и обществени персони, измежду които Ивет Горанова и Никола Цолов. Милена Хаджииванова също предизвестява, че изкачването на върха не е задоволително. Ако човек не познава личната си вътрешна опора, триумфът може да се окаже нежен. „ Човек израства здравословно отвътре-навън. Иска ми се повече хора да конструират своето вътрешно ядро, вместо да вземат някой псевдо-успешен модел и да моделират държанието си по него “, споделя тя.
В този смисъл книгата не се лимитира до доктрина или сухи формули. Тя обитава в действието - под формата на извършения, задания, карти, които подтикват читателя да се движи, да усеща, да пита, да дава отговор. „ Ученето, подобряването, развиването също са сказуеми и се случват САМО посредством ПРАВЕНЕ “, отбелязва психологът. Картите, които я съпътстват, оферират съответен инструментариум за фокус и прочувствена непоклатимост - освен в залата или на тренировките, а и във всекидневието.
Шампионското мислене
Всъщност спортът е прелестна метафора за самото устройство на човешкото битие и заради това двете думи са естествено заменяеми. В този подтекст – какво е да си „ първенец “ в надпреварата, наречено живот?
„ Шампионското мислене няма униформа и един единствен подтекст “, споделя Хаджииванова. „ То е метод да влезеш в деня с наличие, а не на автопилот. Да осъзнаеш кой си, какво тъкмо теб те движи, а не да ползваш преписани изречения. “
Тя дава разнообразни образци от всекидневието – оня сътрудник, който не чака ентусиазъм и мотивация извън, с цел да свърши добре работата си, или детето, което пробва още веднъж и още веднъж. Може би даже сътрудникът ни, който вместо да се състезава, слуша деликатно.
По думите на Хаджииванова първенецът е необикновен вид човек, който „ тича, тъй като има вътрешен пулс, който споделя „ можеш още “.
„ Той (Тя) е композиция от фокус и накърнимост. От убеденост и подозрение. “
Историята на Майкъл Фелпс е красноречива в това отношение. През 2014 година плувецът самичък постъпва в психиатрична клиника, където прекарва 45 дни. Две години по-късно на Олимпийските игри в Токио Фелпс наподобява като изцяло друг човек. Широка усмихва, някак по-отпусната стойка, без злобни погледи, даже когато остана втори на една от короните си дисциплини – 100 метра бътерфлай. (Всички гледали Олимпиадата през 2012 година си спомнят реакцията му откакто загуби от южноафриканецът Чад ле Кло.)
Лидерство
Освен тази по този начин присъща вътрешна мощ и устойчивост сполучливите спортисти и въобще хора имат и друго изключително качество. В тях има определна искра, която неизбежно въодушевява и стимулира близките. В речника на модерните корпоративни среди това събитие би се нарекло водачество.
От години спортната логика на психиката следи по какъв начин методът, по който водачът (треньор, капитан, мениджър) води колектива, въздейства непосредствено върху устойчивостта на хората към него. Проучване измежду млади спортисти демонстрира мощна позитивна връзка сред лидерското държание и способността да се съвземеш след неуспех и да се адаптираш напрегнат. Когато водачеството е подкрепящо и свястно, психическата устойчивост нараства значимо.
Подобни изводи са направени и при елитните футболисти – трансформационният жанр на водачество (т.е. лидер, който въодушевява и дава посока, вместо просто да ги контролира) ускорява отборната резистентност и въздейства позитивно върху мотивацията и менталното здраве на играчите. Качеството на връзката „ треньор – играч “ се оказва основен медиатор: там, където има доверие, има и по-голяма подготвеност да се поемат опасности, да се учи от неточности и да се остава в играта макар напрежението.
MSL Sofia | Милена Хаджииванова В корпоративния свят картината е сходна, въпреки и подтекстът да е друг. Обзор на научни публикации за прочувствената просветеност и водачеството демонстрира, че водачите с високо равнище на прочувствена подготвеност усъвършенстват освен „ меките “ умения на своите чиновници, само че и резултатите на самия бизнес. Емоционално интелигентните мениджъри основават среда, в която екипите по-лесно резервират фокус напрегнат, по-бързо се приспособяват към смяна и по-рядко „ изгарят “ душевен.
На този декор наподобява напълно разумно за какво Хаджииванова назовава страстите „ най-подценяваната част “ освен на спорта, само че и на водачеството. „ Тялото се вижда, а мозъкът – не. Потта е обществено призната, само че сълзите? Те те вършат да изглеждаш слаб “
„ Емоционалната просветеност би трябвало да е новата форма на устойчивост “, добавя тя.
Съвременни систематични прегледи в спортната логика на психиката удостоверяват това: прочувствената просветеност и уменията за справяне със напрежението са измежду основните фактори за устойчиво показване на спортистите и за по-ниски равнища на тревога и прегаряне.
Моделът, който книгата предлага, е явен антидот против посредственото битие, което заобикаля компликациите и болката. „ Принципът е много простоват и въпреки всичко не е елементарен за реализиране “, споделя Милена за шампионското мислене. „ Вижда се в способността да се събереш, когато не се получава незабавно, когато си долу и даже не виждаш излаз. Да имаш куража да останеш там, без да замиташ тази страст под килима. “
В последна сметка първенецът не е оня, който постоянно печели, а този, който умее да остане цялостен, когато медалите са извоювани и прожекторите угаснат. Спортът ни учи, че водачеството стартира от вътрешната страна – в способността да понесеш тишината след аплодисментите и да продължиш напред със примирение и резистентност.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ