Най-тихо е, когато ти мълчиш. Тогава всичко друго избледнява...
Понякога мълчанието е всичко, което ни остава, то идва, когато думите към този момент са непотребни или просто са слаби, с цел да изразят всичко, което ни тежи...
***
Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си съумял вероятно да простиш
словата, със които те ранявам.
Мълча и аз, виновността си приела.
Разбирам, че е полуда любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.
Мълчим, а сред нас е пропаст,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…
Ивелина Никова
***
Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си съумял вероятно да простиш
словата, със които те ранявам.
Мълча и аз, виновността си приела.
Разбирам, че е полуда любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.
Мълчим, а сред нас е пропаст,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…
Ивелина Никова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




