България трябва да помисли как да улесни достъпа до фондове, смята Еврокомисията
Понякога има чувство, че това финансиране не оказва помощ на жителите, не е от изгода за тях. Това съобщи Витория Алиата ди Вилафранка, шеф в генерална дирекция " Регионална и селищна политика " на Европейската комисия при представянето на законодателните оферти на Европейската комисия за политиката на доближаване за интервала 2021-2027 година
" От една страна мисля, че сте прави като казвате, че потреблението на европейски пари е доста тежко нещо и за самите бенефициенти е тежко задължение и ние слагаме акцента върху опростяването, т.е. да орежем бюрокрацията. И България също би трябвало да способства, да намерения по какъв начин да улесни жителите да имат достъп до фондовете, да опрости разпоредбите. Средствата не са за министерствата. Финансирането не би трябвало да се ръководи единствено от министерствата, а имаме партньорски принцип и финансирането би трябвало да се разпределя посредством партньорства сред държавното управление и гражданското общество, бизнесмените. Има някои наложителни детайли, само че на всички заинтригувани би трябвало да им се чуе гласа във вземането на решения ", акцентира Вилафранка.
Европарите не се харчат " както някой си е решил "
По думите на Андриана Сукова, заместник-генерален шеф в генерална дирекция " Заетост, обществени въпроси и приобщаване ", страната има доста огромна отговорност в осъществяването на стратегиите, само че е следена за съблюдаване на финансовите правила. Всяка година одитният орган в България прави регулярни инспекции. Еврокомисията също изпраща свои инспектори. Не може да ревизира всички планове, само че прави изводи до какъв брой системата за ръководство и надзор е надеждна, и в случай че има нарушавания, приключва заплащанията и прави корекции, изясни Сукова, добавяйки, че " европейските средства не се харчат просто както някой си е решил ".
По думите й анализът на 2007 – 2013 година е посочил, че 9 млн. души годишно са получавали поддръжка през европейския обществен фонд. " Не съм съгласна, че хората не получават поддръжка ", сподели още Сукова като акцентира, че надзор съществува и от време на време са били спирани стратегии по за няколко години.
Предизвикателство за България
За България Еврокомисията е решила да получи нарастване от 8% на средствата за кохезионна политика, съобщи Вилафранка, изтъквайки, че това е огромно предизвикателство за страната.
Мисля, че Комисията доста безстрашно и почтено постъпи. Знаете, че финансирането за кохезионната политика бе орязано с 10%. Можехме да сме по-скромни, да кажем за всички страни членки се отнася това, само че не го сторихме. Направихме разнообразни калкулации и стигнахме до извода, че най-хубавият метод да се разпределят средства е да се види какво е било развиването на районите в продължение на няколко години и какви са потребностите въз основата на критерии – безработица, миграция, рецесия, добави Вилафранка.
Защита на кохезионната политика
Иван Иванов, шеф на Дирекция " Централното координационно звено " на Министерския съвет, разяснява, че дебатът за новата многогодишна финансова рамка е друг от дебата преди седем години. " Тогава имахме предизвикателство в лицето на финансовата рецесия. Много друг е и от този преди 14 години, тогава планирахме бюджет във времена на благополучие и бяхме решили че е пристигнал краят на историята ", съобщи Иванов.
Не може да пренебрегват проблеми като Брекзит, миграция, нуждата от нараснала сигурност, не може да се вършим, че те не съществуват, само че Европа би трябвало да продължи да влага, ние настрана сме дребни страни и в случай че не останем обединени, гласът ни ще се чува доста по-малко, добави Иванов.
По думите му за пръв път е трябвало да се пазят достиженията на кохезионната политика. Имаше чувство за защита, да повтаряме, че тя носи резултати, макар че имаме страни, които са по-консервативни във връзка с бюджета и вноските, имаше консенсус, че тази политика работи, добави Иванов.
Парите стигат постепенно до бенефициента
Според него не престават да се срещат компликации, има чувство, че парите стигат постепенно и мъчно до бенефициента и като ръководител на Съвета на Европейски Съюз България е извела като приоритет да направи тази политика по-достъпна.
" Имаше консенсус сред всички страни членки – кохезионната политика би трябвало да продължи да бъде за всички райони ", сподели Иванов, като изясни, че има риск, в случай че бъде сведена единствено до най-бедните, да се маргинализира и една част от страните да изгубят интерес да вземат участие.
Според него основно обръщение е, че политиката за доближаване се нуждае от коренно опростяване, тъй като има свръхконтрол и недостиг на доверие, което води до свръзастраховане и до нейната недостижимост до елементарните жители.
Трябва да се ускори връзката сред кохезионната политика и европейския учебен срок, само че доста страни споделиха, че това би трябвало да се гради въз основата на тласъци и да не се компрометира дълготрайния капиталов темперамент, както и че кохезионната политика не би трябвало да става пленник на условия, които нямат директно отношение към нейното осъществяване.
Той акцентира, че е доста значимо в идната една година да се приключат най-малко съществени параметри на многогодишната финансова рамка, тъй като ще има нова Еврокомисията и с цел да обезпечи ранния старт на програмния интервал.
По думите му администрацията е доста по-прозрачна и информацията в този момент е доста по-достъпна, в сравнение с първоначално, само че към момента за хората е мъчно да се ориентират в документите, в разпоредбите, към момента битува боязън, да не сбъркаш, което води до презастраховане. Тази просвета на връзка, на партньорство не се възпитава със строги правила, тя би трябвало да бъде осъзната от двете страни, добави Иванов.
Сукова разяснява и предлагането за " Европейски обществен фонд плюс ", за който в новата многогодишна финансова рамка е разпозната сумата от 01.2 милиарда евро или към 27% от общия кохезионен бюджет. Той се назовава " плюс ", тъй като включва два дяла, които ще се ползват директно на европейско равнище – програмата за претовареност и обществени нововъведения, и европейската стратегия по опазване на здравето.
" От една страна мисля, че сте прави като казвате, че потреблението на европейски пари е доста тежко нещо и за самите бенефициенти е тежко задължение и ние слагаме акцента върху опростяването, т.е. да орежем бюрокрацията. И България също би трябвало да способства, да намерения по какъв начин да улесни жителите да имат достъп до фондовете, да опрости разпоредбите. Средствата не са за министерствата. Финансирането не би трябвало да се ръководи единствено от министерствата, а имаме партньорски принцип и финансирането би трябвало да се разпределя посредством партньорства сред държавното управление и гражданското общество, бизнесмените. Има някои наложителни детайли, само че на всички заинтригувани би трябвало да им се чуе гласа във вземането на решения ", акцентира Вилафранка.
Европарите не се харчат " както някой си е решил "
По думите на Андриана Сукова, заместник-генерален шеф в генерална дирекция " Заетост, обществени въпроси и приобщаване ", страната има доста огромна отговорност в осъществяването на стратегиите, само че е следена за съблюдаване на финансовите правила. Всяка година одитният орган в България прави регулярни инспекции. Еврокомисията също изпраща свои инспектори. Не може да ревизира всички планове, само че прави изводи до какъв брой системата за ръководство и надзор е надеждна, и в случай че има нарушавания, приключва заплащанията и прави корекции, изясни Сукова, добавяйки, че " европейските средства не се харчат просто както някой си е решил ".
По думите й анализът на 2007 – 2013 година е посочил, че 9 млн. души годишно са получавали поддръжка през европейския обществен фонд. " Не съм съгласна, че хората не получават поддръжка ", сподели още Сукова като акцентира, че надзор съществува и от време на време са били спирани стратегии по за няколко години.
Предизвикателство за България
За България Еврокомисията е решила да получи нарастване от 8% на средствата за кохезионна политика, съобщи Вилафранка, изтъквайки, че това е огромно предизвикателство за страната.
Мисля, че Комисията доста безстрашно и почтено постъпи. Знаете, че финансирането за кохезионната политика бе орязано с 10%. Можехме да сме по-скромни, да кажем за всички страни членки се отнася това, само че не го сторихме. Направихме разнообразни калкулации и стигнахме до извода, че най-хубавият метод да се разпределят средства е да се види какво е било развиването на районите в продължение на няколко години и какви са потребностите въз основата на критерии – безработица, миграция, рецесия, добави Вилафранка.
Защита на кохезионната политика
Иван Иванов, шеф на Дирекция " Централното координационно звено " на Министерския съвет, разяснява, че дебатът за новата многогодишна финансова рамка е друг от дебата преди седем години. " Тогава имахме предизвикателство в лицето на финансовата рецесия. Много друг е и от този преди 14 години, тогава планирахме бюджет във времена на благополучие и бяхме решили че е пристигнал краят на историята ", съобщи Иванов.
Не може да пренебрегват проблеми като Брекзит, миграция, нуждата от нараснала сигурност, не може да се вършим, че те не съществуват, само че Европа би трябвало да продължи да влага, ние настрана сме дребни страни и в случай че не останем обединени, гласът ни ще се чува доста по-малко, добави Иванов.
По думите му за пръв път е трябвало да се пазят достиженията на кохезионната политика. Имаше чувство за защита, да повтаряме, че тя носи резултати, макар че имаме страни, които са по-консервативни във връзка с бюджета и вноските, имаше консенсус, че тази политика работи, добави Иванов.
Парите стигат постепенно до бенефициента
Според него не престават да се срещат компликации, има чувство, че парите стигат постепенно и мъчно до бенефициента и като ръководител на Съвета на Европейски Съюз България е извела като приоритет да направи тази политика по-достъпна.
" Имаше консенсус сред всички страни членки – кохезионната политика би трябвало да продължи да бъде за всички райони ", сподели Иванов, като изясни, че има риск, в случай че бъде сведена единствено до най-бедните, да се маргинализира и една част от страните да изгубят интерес да вземат участие.
Според него основно обръщение е, че политиката за доближаване се нуждае от коренно опростяване, тъй като има свръхконтрол и недостиг на доверие, което води до свръзастраховане и до нейната недостижимост до елементарните жители.
Трябва да се ускори връзката сред кохезионната политика и европейския учебен срок, само че доста страни споделиха, че това би трябвало да се гради въз основата на тласъци и да не се компрометира дълготрайния капиталов темперамент, както и че кохезионната политика не би трябвало да става пленник на условия, които нямат директно отношение към нейното осъществяване.
Той акцентира, че е доста значимо в идната една година да се приключат най-малко съществени параметри на многогодишната финансова рамка, тъй като ще има нова Еврокомисията и с цел да обезпечи ранния старт на програмния интервал.
По думите му администрацията е доста по-прозрачна и информацията в този момент е доста по-достъпна, в сравнение с първоначално, само че към момента за хората е мъчно да се ориентират в документите, в разпоредбите, към момента битува боязън, да не сбъркаш, което води до презастраховане. Тази просвета на връзка, на партньорство не се възпитава със строги правила, тя би трябвало да бъде осъзната от двете страни, добави Иванов.
Сукова разяснява и предлагането за " Европейски обществен фонд плюс ", за който в новата многогодишна финансова рамка е разпозната сумата от 01.2 милиарда евро или към 27% от общия кохезионен бюджет. Той се назовава " плюс ", тъй като включва два дяла, които ще се ползват директно на европейско равнище – програмата за претовареност и обществени нововъведения, и европейската стратегия по опазване на здравето.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ