Срам и надежда в един кадър: деца играят, възрастна жена чисти след тях
Понякога една фотография споделя повече от хиляди думи. А в тази ситуация – две фотоси описват история, която боли… и по едно и също време дава вяра.
Кадрите, споделени във Фейсбук от Ваня Кръстева в групата „ Аз съм от Пазарджик “, демонстрират позната до болежка картина – детска площадка, оставена в безпорядък след следващата вечер. Разхвърляни боклуци, бутилки, отпадъци – като че ли мястото, основано за смях и игри, е било забравено от съвестта.
И след това идва вторият кадър. Възрастна жена, приведена над торба за отпадък, събира непознатата небрежност. Без да се оплаква. Без да търси внимание. Просто чисти. Всеки ден.
„ Очарована, възхитена и признателна съм на тази жена “, написа авторката на поста. И мъчно може да се откри по-точно изложение.
Под обявата мненията не закъсняват. Хората са единомислещи – това не е просто жест, а урок.
„ Тя демонстрира, че зависи от нас “, написа Миленка Енева.
„ Срамно е стара жена да чисти след други хора “, добавя Наско Ева Петрови.
Други даже желаят да открият дамата, с цел да ѝ благодарят персонално.
И до момента в който едни търсят метод да ѝ се отблагодарят, други задават по-болезнения въпрос – какъв образец даваме на децата си? Защото истината е елементарна и неуместна: тази площадка не е станала мръсна сама. Някой е оставил боклука си там. Някой е решил, че „ няма значение “. Някой е трансферирал отговорността на различен.
А след това идва тя – дамата, която потвърждава противоположното.
Историята от Пазарджик е дребна, само че мощна. Тя не е просто за една площадка. Тя е за това в каква среда желаеме да живеят децата ни – в мръсотията на безразличието или в чистотата на персоналната отговорност. И може би най-важният въпрос остава отворен:
Ще продължим ли да чакаме някой различен да чисти след нас… или най-сетне ще стартираме да чистим след себе си?
Кадрите, споделени във Фейсбук от Ваня Кръстева в групата „ Аз съм от Пазарджик “, демонстрират позната до болежка картина – детска площадка, оставена в безпорядък след следващата вечер. Разхвърляни боклуци, бутилки, отпадъци – като че ли мястото, основано за смях и игри, е било забравено от съвестта.
И след това идва вторият кадър. Възрастна жена, приведена над торба за отпадък, събира непознатата небрежност. Без да се оплаква. Без да търси внимание. Просто чисти. Всеки ден.
„ Очарована, възхитена и признателна съм на тази жена “, написа авторката на поста. И мъчно може да се откри по-точно изложение.
Под обявата мненията не закъсняват. Хората са единомислещи – това не е просто жест, а урок.
„ Тя демонстрира, че зависи от нас “, написа Миленка Енева.
„ Срамно е стара жена да чисти след други хора “, добавя Наско Ева Петрови.
Други даже желаят да открият дамата, с цел да ѝ благодарят персонално.
И до момента в който едни търсят метод да ѝ се отблагодарят, други задават по-болезнения въпрос – какъв образец даваме на децата си? Защото истината е елементарна и неуместна: тази площадка не е станала мръсна сама. Някой е оставил боклука си там. Някой е решил, че „ няма значение “. Някой е трансферирал отговорността на различен.
А след това идва тя – дамата, която потвърждава противоположното.
Историята от Пазарджик е дребна, само че мощна. Тя не е просто за една площадка. Тя е за това в каква среда желаеме да живеят децата ни – в мръсотията на безразличието или в чистотата на персоналната отговорност. И може би най-важният въпрос остава отворен:
Ще продължим ли да чакаме някой различен да чисти след нас… или най-сетне ще стартираме да чистим след себе си?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ