Баща и син сами поправиха баскетболен кош в столичен парк СНИМКИ
Понякога да чакаш да общината да си свърши работата е все едно да чакаш от починал писмо.
И да чакаш, и да не чакаш - в никакъв случай няма да дочакаш. Явно тази максима следват Емил Иванов и синът му, които не чакат на Столична Община да се сети, че някъде там младежите нямат добре обособено място за спорт. Двамата са запретнали ръкави и сами са ремонтирали баскетболния панер в столичен парк.
Ето какво написа бащата Емил в мрежата:
- Тате, хайде да изправим баскетболния панер в парка!
- Добре.
- Ще успеем ли? Как ще стане?
- Знам рецептата. Основният артикул е желанието. От него ще сложим колкото имаме. Желанието би трябвало да поръсим обилно с въображение. Ценна и рядка фалшификация, само че без нея не може. Оттук нататък е елементарно.
Шеговито Иванов добавя:
Ще употребяваме още:
* Остатъци от остаряла джанта и няколко железа които ни даде един продуцент - стрелец
* Парче шперплат, взето от авто играч - антарктик
* Ръчни принадлежности от съпричастен комшия
* Вода и ток от офиса на различен съпричастен комшия
* Няколко арматурни железа и торба пясък от близките градежи
* Един позабравен бидон със мощна поддържаща роля
* По една ръка от инцидентни минувачи
* Няколко окуражителни реплики от хора, които харесват това
* Едно-две заклинания от съседката на третия етаж в 14:01
* Щипка импровизация
* Удовлетворение от свършеното - на усет
* Малко пот, доста въпроси и научени уроци.
А резултатът е - няколко скъпи мига, които фамилията ще помни дълго. Дали са се справили добре с ремонтирането на баскетболния панер обаче - това ще стане ясно като стегне бетонът. А Столичната община следва да се засрами.
Емил Иванов и синът му получиха доста поздравления за концепцията сами да поправят остарелия баскетболен панер. Ето част от тях:
" Адмирации, Емо! ", " Еха! Добър образец! Браво! ", " Страхотно! Поздравления ", " Браво! Има вяра за бъдещето! ", " Брилянтно! Не помня от по кое време не съм виждал панер там! Велики сте! ".
Не липсват и отзиви на хора по отношение на сигурността на съоражението. " А какъв брой е несъмнено това оборудване? Кой ще го поддържа и ще подсигурява, че е безвредно? Кой ще дава отговор в случай че стане случай? Направо ме побиват тръпки ", написа Меги Погончева.
И да чакаш, и да не чакаш - в никакъв случай няма да дочакаш. Явно тази максима следват Емил Иванов и синът му, които не чакат на Столична Община да се сети, че някъде там младежите нямат добре обособено място за спорт. Двамата са запретнали ръкави и сами са ремонтирали баскетболния панер в столичен парк.
Ето какво написа бащата Емил в мрежата:
- Тате, хайде да изправим баскетболния панер в парка!
- Добре.
- Ще успеем ли? Как ще стане?
- Знам рецептата. Основният артикул е желанието. От него ще сложим колкото имаме. Желанието би трябвало да поръсим обилно с въображение. Ценна и рядка фалшификация, само че без нея не може. Оттук нататък е елементарно.
Шеговито Иванов добавя:
Ще употребяваме още:
* Остатъци от остаряла джанта и няколко железа които ни даде един продуцент - стрелец
* Парче шперплат, взето от авто играч - антарктик
* Ръчни принадлежности от съпричастен комшия
* Вода и ток от офиса на различен съпричастен комшия
* Няколко арматурни железа и торба пясък от близките градежи
* Един позабравен бидон със мощна поддържаща роля
* По една ръка от инцидентни минувачи
* Няколко окуражителни реплики от хора, които харесват това
* Едно-две заклинания от съседката на третия етаж в 14:01
* Щипка импровизация
* Удовлетворение от свършеното - на усет
* Малко пот, доста въпроси и научени уроци.
А резултатът е - няколко скъпи мига, които фамилията ще помни дълго. Дали са се справили добре с ремонтирането на баскетболния панер обаче - това ще стане ясно като стегне бетонът. А Столичната община следва да се засрами.
Емил Иванов и синът му получиха доста поздравления за концепцията сами да поправят остарелия баскетболен панер. Ето част от тях:
" Адмирации, Емо! ", " Еха! Добър образец! Браво! ", " Страхотно! Поздравления ", " Браво! Има вяра за бъдещето! ", " Брилянтно! Не помня от по кое време не съм виждал панер там! Велики сте! ".
Не липсват и отзиви на хора по отношение на сигурността на съоражението. " А какъв брой е несъмнено това оборудване? Кой ще го поддържа и ще подсигурява, че е безвредно? Кой ще дава отговор в случай че стане случай? Направо ме побиват тръпки ", написа Меги Погончева.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ