Понс-Брукс не е новодошла за нашата Слънчева система. Знаем за

Понс-Брукс не е новодошла за нашата Слънчева система. Знаем за Понс-Брукс от 1812 година, когато ловецът на комети Жан-Луи Понс я вижда като бледен обект с бляскавост, равняваща се на магнитуд 4. Но наблюденията на кометата не са задоволително точни, с цел да предскажат тъкмо по кое време или къде ще се върне. Поради това че тя е преоткрита през 1883 година от Уилям Брукс. Когато актуалните астрономи връщат лентата обратно, излиза наяве, че може би кометата е била записана и при предходни прекосявания, още през 1385 година

Защо мислим, че кометата е по-голяма от Еверест (върхът е с височина 8849 метра)? Определянето на размера на комета е мъчно, без да се следи непосредствено посредством галактически транспортен съд или радар, само че в документ от 2020 година, оповестен в Research, се пресмята на база на нейната бляскавост по това време, че нейното ядро – парчето лед и канара, което съставлява кометата, е с диаметър към 17 километра. Това е двойно по-голямо от Еверест, макар че евентуално тази стойност е надценена, защото методът, който откривателите употребяват, затруднява определянето къде тъкмо стопира ядрото и стартира обвивката от газ, лед и прахуляк, изхвърлена от повърхността на кометата.

Въпреки надценяването на размера на кометата, е ясно, че това е един оргомен обект. За съпоставяне, Халеевата комета е съвсем със същия размер – към 15 километра по най-дългата си страна. Тази оценка е доказана, защото сме посещавали кометата с галактически транспортен съд.

Рогата на „ Дяволската комета “

Защо Понс-Брукс въобще се назовава Дяволската комета? В края на юли 2023 година кометата претърпява изблик на газ и прахуляк и по този начин яркостта ѝ скача 100 пъти – за една нощ тя се минава от магнитуд 17 на магнитуд 12 (скалата е логаритмична и дефинирана по този начин, че звезда с големина 1 е тъкмо 100 пъти по-ярка от звезда с големина 6). Такива прояви са инцидентни, непредсказуеми и не напълно постоянно срещани, макар че откривателите означават, че Понс-Брукс демонстрира сходно държание няколко пъти досега.

Кометата Понс-Брукс претърпява изблик при започване на октомври 2023 година, като още веднъж образува „ рога “. Източник: Chris Schur

Този изблик кара комата да се изкриви във форма на подкова или рога, с мрачен център и ярки „ крила “. Поради това тя получава известното наименувание „ Дяволска комета “. Някои я назовават още кометата на Хилядолетния сокол, на името на кораба от Междузвездни войни. След експлоадирането кометата още веднъж се „ успокоява “ и яркостта й останва непрекъсната до началото на този месец, когато избухва още веднъж, възвръщайки рогата си.

Астрономите не са изцяло сигурни какво предизвиква рогата, само че считат, че може да се дължи на неравномерното изхвърляне на газ и прахуляк. Може би има една област от повърхността, която не е толкоз бурна и остава тъмна, до момента в който зоните от двете й страни са светли. Или може би това е резултат на сянка, при който по-плътно вещество или топография в центъра на кометата очевидно блокира част от яркото вещество зад нея.

„ Дяволската комета “ не съставлява заплаха за Земята

Освен че звучи като злобен рогат звяр, сензационните заглавия могат също по този начин да основат усещането, че Понс-Брукс е действителна заплаха за Земята. Това обаче не е по този начин.

Когато Понс-Брукс обикаля Слънцето в перихелий, той прави това от разстояние 0,8 астрономическа единица (119,7 милиона километра). Това е много по-близо до Слънцето по отношение на орбитата на Земята, само че не толкоз близо, колкото Венера, която се намира на малко над 0,7 AU от Слънцето. Тъй като Понс-Брукс навлиза и по-късно излиза от вътрешната Слънчева система, може да си помислите, че би трябвало да пресече орбитата на Земята, с цел да стигне до там. Но и това не е по този начин.

Понс-Брукс е със мощно наклонена орбита. Тя ще премине през вътрешната Слънчева система сред орбитите на Земята и Венера, като в никакъв случай не пресича орбитата на нашата планета. Източник: ESO/S. Brunier

Не забравяйте, че пространството е триизмерно. И до момента в който всички планети в нашата Слънчева система обикалят към Слънцето в релативно плоска низина, кометите не следват това предписание. Понс-Брукс има мощно наклонена орбита, заради което тя се спуска над еклиптиката (въображаема низина, в която планетите обикалят) до момента в който обикаля към Слънцето. Така Понс-Брукс ще премине сред орбитите на Земята и Венера преди още веднъж да излезе от вътрешната Слънчева система. Тя в никакъв случай няма да пресече орбитата на Земята и не може да съставлява ни най-малка заплаха. Разстоянието, на което тя ще се приближи до нашата планета, е към 1,5 AU през юни 2024 година

Може да се види по време на идното цялостно слънчево затъмнение

Последният път, когато кометата Понс-Брукс минава през перихелия (най-близката точка до Слънцето в нейната орбита), е през 1954 година Следващият ще бъде на 21 април 2024 година Това е единствено две седмици след цялостното слънчево затъмнение на 8 април, което ще пресече Северна Америка. В това време кометата Понс-Брукс ще бъде в небето покрай Слънцето. Вероятно тя ще бъде задоволително ярка, с цел да се снима, а в случай че избухне още веднъж, може би даже ще бъде забележима с невъоръжено око до момента в който Луната покрива Слънцето.

Кометите са освен красиви, само че и ни оферират опция да учим градивните детайли на нашата Слънчева система и взаимоотношението сред Слънцето и обектите, които го обикалят. Така че идващия път, когато чуете за Дяволската комета, ще знаете, че това е в действителност трогателен и доброжелателен клиент.