Кирил Петков с отворен дебат: Валутен борд с лев или Еврозоната с евро?
Понеже споделих, че разговорът би трябвало да бъде отворен, този пост го разтварям за мнения.
Тук провокирам евроскептиците, както и последователите на Еврото да потвърдят, че могат без обиди и простотии да сложат действителни причини.
Преди да напишете коментар, апелирам първо изчетете текста, с цел да има спор на база на действителна аргументирана информация, а не всеки да си написа за неща, които към този момент са обяснени.
Да е ясно: всеки дебелашки и афектиран пост ще се брои за уязвимост и липса на причини, а всеки логичен пост с същински мотив ще се води част от един логичен разговор. Думи като “само лев ” или “само евро ” не се броят, тъй като те не споделят нищо. Въпросът е може ли да има действителни причини в двете направления. Писане по други тематики също ще покаже уязвимост.
Хайде да забележим дали може в България да се води естествен разговор?
Къде България резервира повече суверенитет?
Историческата истина за българския лев:
От 1990 до 1997 българският лев изгубва 1000 пъти цената си! Главната причина – българските мафиоти застават на входа и изхода на държавните предприятия и ги източват. Правителството печата пари през Българска народна банка и ги налива в тези сдружения, с цел да не банкрутират. Реално спестяванията на хората са били ограбени от българските мафиоти при започване на прехода. Тогава е взето решението да загубим цялостен суверенитет на лв., с цел да не продължи тази скица. България приема валутния ръб.
Интересното е, че както през 90-те, по този начин и в тази ситуация на КТБ, където мафията открадна 4 милиарда от нашите спестявания, постоянно най-големият проблем за България са локалните мафиоти/корумпирани/ченгета – те постоянно са били главната опасност за спестяванията на хората.
Фактите за валутния ръб:
В света има тъкмо 29 страни във валутен ръб като България. Ето някои от тях: Бенин, Габон, Камерун, Конго, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Чад, Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Палау, България, Босна и Херцеговина.
Любопитно е: 27 от 29 страни са някогашни колонии. Защо като “толкова хубава ” парична система валутният ръб се употребява основно от някогашни колонии, които са доста небогати!
Как работят двете системи?
Валутен ръб с лв.:
При валутния ръб централната банка не може независимо да води парична политика. Тя следва решенията на банката, към чиято валута е обвързана – в тази ситуация ЕЦБ. България извършва решенията на ЕЦБ, само че няма присъединяване в тяхното взимане. Тази парична система е била измислена от Англия и след това приложена от Франция за ръководство на техните колонии, на които им се подрежда паричната политика, без те да имат право на глас.
За разлика от независима валута без валутен ръб, независима валута с валутен ръб е паричната система с минимум народен суверенитет. Там единствено получаваш указания, без право на глас.
Еврозоната:
В Еврозоната всяка страна има представител в Управителния съвет на ЕЦБ. Решенията се вземат групово, като всяка страна има глас при определянето на паричната политика. Реално България сяда на масата с Германия, Франция, Италия и другите страни от Еврозоната и вместо да получава разпореждане от ЕЦБ, към този момент има право на глас.
Практическата разлика:
•Сега: ЕЦБ взема решение → България извършва
•В Еврозоната: ЕЦБ + България + останалите дружно вземат решение
Тук нормално рецензията е, че българският глас нямало да се чува, само че истината е, че се чува. По време на моето държавно управление ние успяхме да вземем дерогация за съветския нефт макар, че имахме изход на море. Френското предложение за Северна Македония също беше образец, че за тези 8 месеца на нашето държавно управление отстояхме нашата позиция и Европа одобри българската позиция. Така че когато си на масата на взимане на решения, могат да те чуят, когато не си, единствено получаваш указания както сега когато сме във валутния ръб.
Вместо комплицирани причини – лесната теза
Обикновено се продава една доста лесна теза от Възраждане: “Да отстояваме суверенния българския лев! ”
Нека вземем за миг този мотив. Да запазим лв. и да го създадем в действителност върховен, а не зависещ на непозната парична политика. Това действително значи да излезем от валутния ръб и Българска народна банка да дефинира паричната политика, а валутният курс да е свободен да се движи на база на пазара. Примерът за подобен цялостен суверенитет е турската лира. Този цялостен суверенитет значи да си имаме доверие на българските управници. В Турция заради суверенната, само че неправилна парична политика в последните години турската лира губи 6 пъти своята стойност. През 2020 суверенната лира се търгуваше 7 лири за едно евро, а в този момент се търгува 43 лири за едно евро.
Тук въпросът ми за тези, които имат вяра в суверенитета на българския лев: подготвени ли сме да поемем риска и да се махнем от валутния ръб, и да отидем на плаващ валутен курс, където всичко зависи от Българска народна банка и българското държавно управление, и действително имаме цялостен суверенитет? Имате ли доверие, че българските мафиоти няма отново да девалвират лв., в случай че в действителност имаме суверенна валута? Аз персонално им нямам!
Защо не питате народа?
Народът се е съгласил да има конституция и закони, които би трябвало да се съблюдават. Тук образецът е явен – за какво не питаме народа дали желае да спре да заплаща налозите да вземем за пример до 2043? Отговорът също е явен, тъй като е написано в конституцията, че част от устройството на страната е да се заплащат налози.
За референдума е същото. Преди да подпишем контракта за присъединение към Европейския съюз през 2005, е могло да създадем референдум. Така е направила Дания преди да подпише Маастрихтския контракт. Следващата доброволна стъпка е била през 2020, когато сме поискали да влезем в чакалнята – тогава също е могло да създадем легален референдум, както е направила Швеция.
След като обаче с гласоподаване от 230 от 240 през 2005 сме подписали контракта за присъединение с уговорка за влизане в Еврозоната и откакто сме поискали непринудено през 2020 да влезем в чакалнята, от там нататък по българската конституция би трябвало да си съблюдаваме интернационалния ангажимент. Другото би било равностойно на референдум, на който да питаме българския народ може ли да не заплаща налози до 2043. Като народ всички сме се съгласили да имаме конституция и закони, които да съблюдаваме.
За референдума на Възраждане, Конституционният съд се произнесе ясно: противоконституционен е!
Кои са двата действителни страха на българина против еврото?
Първият: че ще обеднеят поради повишаване на цените.
Вторият: че доста хора имат пари в брой, които би трябвало да осветлят и се опасяват.
Истината е, че цените не зависят от вида валута, а от това какво е търсенето и какво е предлагането. И през днешния ден търговците биха желали продават сиренето на двойна цена, само че не го вършат, тъй като българите не могат да си го разрешат. Така че, всеки търговец, който реши да подвига цените, рискува да загуби клиентите си. За това в Хърватия се цените се подвигнаха с едвам 0.3% при влизането в Еврозоната.
А за тези, които имат пари в брой, в случай че са естествени суми, нямат проблем, тъй като до 10 000 лв. дневно могат да ги обръщат без да демонстрират документи за тях. Разбира се, в случай че някой мафиот би трябвало да обърне 100 милиона, това е към този момент проблем за него, само че пък за България е добре, че тези мафиоти или ще се осветлят, или ще изгубят част от парите си до момента в който ги изперат. Аз персонално нямам проблем с това мафиотите да бъдат обезпокоени.
Защо другите страни не влизат?
В Румъния дефицитът е близо 9%, не 3%. И да желае Румъния няма по какъв начин да влезе в Еврозоната. Другите европейски страни като Полша, Унгария и Чехия също не извършват критериите. А за Дания и Швеция към този момент написах, и двете са провели законни референдуми: едната преди да подпише Маастрихтския контракт, другата преди да влезе в чакалнята. Така че, който ги дава за образец, нормално не помни да каже, че те просто не извършват критериите.
Тук е значимо да се каже, дали си подготвен за Еврозоната не зависи от това дали си богат като Германия, а дали стопанската система на България и страните от Еврозоната се движат дружно като цикли. Това значително зависи от търговията – българската търговия е над 60% със страните от Европейския съюз и по тази причина стопанските системи ни са свързани или със комплицираната дума – имат конвергенция посред им. Затова е извънредно глупава концепция да бъдем свързани с американския $ да вземем за пример, тъй като стопанските системи не са ни свързани, откакто търговията с тях ни е по-малко от 5%.
Разобличаване на митовете за еврото:
Мит 1: “Ще вземат спестяванията на българите ”
Реалността: Това е безусловно погрешно. Никой няма да взема спестяванията на българските жители. Българска народна банка ще може да ви обмени левовете в евро даже след 50 години – гратис и без краен период. Банките автоматизирано ще превалутират сметките без такси.
Мит 2: “Ще си дадем запасите на Българска народна банка ”
Реалността: Ще влагаме единствено 900 милиона евро в капитала на ЕЦБ. Другите запаси си остават в контрола на Българска народна банка.
Мит 3: “Ще плащаме задължения на други страни ”
Реалността: Няма подобен механизъм в разпоредбите на Еврозоната. Всяка страна има независими отговорности и личен кредитен рейтинг. Ако беше правилно, всички страни в Еврозоната щяха да имат еднакъв кредитен рейтинг.
Мит 4: “Ще има огромна инфлация ”
Реалността: Статистиката демонстрира резултат сред 0.1% и 0.4% на годишна база. В Хърватия (2023 г.) резултатът е изчислен публично на 0.3%. Реално огромната инфлация ни се е случила, когато в действителност сме имали суверенна валута: от 1990 до 1999 акумулираната инфлация е над 200,000%!!!
Мит 5: “Губим суверенитет ”
Реалността: Това е противоположното на истината. Сега сме във валутен ръб – колониален механизъм, при който единствено слушаме без право на глас. В Еврозоната придобиваме споделен суверенитет.
Мит 6: “ЕЦБ е губеща банка и ще ни коства пари ”
Реалността: ЕЦБ е била през годините на огромни облаги, единствено в последните 2 години е на загуба, тъй като трябваше да вдигне лихвения % на депозитите, което направи по този начин, че обособените национални централни банки да имат по-голям доход и някои да са на облага. В последните две години Българска народна банка е на облага, само че през предходни години е била на загуба – това действително няма значение, тъй като е единствено функционалност на управляването на активите.
Целта на ЕЦБ е да поддържа 2% инфлация, а не да прави облаги. Загубите на ЕЦБ ще се заплащат от бъдещи доходи, а не от страните членки на Еврозоната.
Мит 7: “Еврозоната е към този момент рискова, и по тази причина е по-безопасно да сме отвън нея ”
Реалността: Това в случай че беше правилно, с влизането в Еврозоната би трябвало да ни падне кредитният рейтинг и лихвите да ни се качат. А действително ще стане тъкмо противоположното: лихвите падат и кредитният рейтинг се повишава, тъй като интернационалните вложители имат по-голямо доверие в еврото в сравнение с в лв., и го демонстрират като ни дават заеми с по-ниска рента.
Мит 8: “Големите икономисти са срещу Еврозоната ”
Реалността: Проф. Ханке, който е срещу еврото, не позна в няколко свои прогнози – да вземем за пример сподели, че няма да успеем да влезем в критерия за инфлация, а действително в интервала чануари 2024 – януари 2025 година България извърши и този критерии. От друга страна, има нобелови лауреати по стопанска система, които поддържат еврото: Джон Наш поддържа еврото като валута и предвижда, че от ден на ден валутни съюзи ще се образуват в бъдеще, а все по-малко ще стават броят на страните с национални валути. Според него единните валути са естествена еволюция на международната стопанска система и колкото си по-голям, толкоз си по мощен в световната конкуренция.
Дарон Аджемоглу споделя, че Еврозоната е потребна за страните. Има авторитетни икономисти и в двете направления – изказванието, че “всички огромни икономисти ” са срещу еврото, е просто погрешно.
Ето в този момент и икономическите аргументи за какво е по-добре да сме в Еврозоната:
1. Спестяване на разноски
•Спестяваме стотици милиони годишно от банкови такси за превалутиране
•Премахват се разноските за обмяна на валута при търговия и туризъм
2. По-ниски лихвени проценти
•Кредитният рейтинг на България ще се усъвършенства
•По-евтини заеми за бизнеса и жителите
•По-ниски лихви по новите ипотечни заеми
3. Повече вложения
•Премахваме валутния риск пред вложителите
•По-стабилна и предвидима среда за бизнеса
•Това води до повече работни места
4. Ръст в туризма
•Част от туристите заобикалят дестинации, където би трябвало да обменят валута
•В Хърватия се вижда осезателен растеж на туристите след приемането на еврото
5. По-стабилна стопанска система
•Защита от девалвации, каквито преживяхме през 90те
•ЕЦБ има по-силни защитни механизми от Българска народна банка
•По-малък риск от повтаряне на банкрута на КТБ, поради надзора на Европейската централна банка
6. Изсветляване на стопанската система
•Затруднява интервенциите с огромни суми в брой
•Проблем за мафиотите с милиони незаконни пари
•За естествените хора няма проблем – до 10 000 лева дневно без документи
7. По-силна позиция в Европа
•Получаваме глас при вземането на решения за паричната политика
•Вместо единствено да изпълняваме, участваме в решенията
•Споделен суверенитет вместо колониалния модел на валутния ръб
8. Доказана успеваемост
•Страните в Еврозоната са 36% по-богати от тези отвън нея
•По-ниска инфлация в страните от Еврозоната
•По-стабилни стопански цикли
България в сърцето на Европа:
Приемането на еврото ще трансформира България в нация, чиито национални знаци ще бъдат носени в джобовете и портфейлите на всеки европеец от Лисабон до Хелзинки. Мадарският конник на хан Тервел от VIII век, великият свещеник Иван Рилски от X век и бащата на българското възобновление Паисий Хилендарски ще се трансфорат в ежедневна част от живота на стотици милиони европейци, които ще ги виждат всеки ден на монетите от 1 до 50 евроцента и 1 и 2 евро.
Това е опция българската история, просвета и завещание да се разпространят в Париж, Берлин, Амстердам, Рим и Мадрид – това прави България първопроходец в одобряването на славянската цивилизация в сърцето на обединена Европа.
Ще завърша с завета на Васил Левски “да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили. ”
Както и ще изтъквам проф. Филип Панайотов за визията на Христо Ботев: “Европеизацията съгласно Ботев не е просто рационализация на стопанската активност и на всекидневния обичай, въпреки това да е доста значимо, а коренно видоизменение на българското общество съгласно правилата на най-новата просвета за свободата, т.е. на най-новите и най-прогресивните европейски хрумвания за публично устройство. ”
Сега чакам същински причини. Без обиди, без общи приказки – единствено смислени причини, които да покажат мощ, а не уязвимост и дивотия. Можете ли?
Тук провокирам евроскептиците, както и последователите на Еврото да потвърдят, че могат без обиди и простотии да сложат действителни причини.
Преди да напишете коментар, апелирам първо изчетете текста, с цел да има спор на база на действителна аргументирана информация, а не всеки да си написа за неща, които към този момент са обяснени.
Да е ясно: всеки дебелашки и афектиран пост ще се брои за уязвимост и липса на причини, а всеки логичен пост с същински мотив ще се води част от един логичен разговор. Думи като “само лев ” или “само евро ” не се броят, тъй като те не споделят нищо. Въпросът е може ли да има действителни причини в двете направления. Писане по други тематики също ще покаже уязвимост.
Хайде да забележим дали може в България да се води естествен разговор?
Къде България резервира повече суверенитет?
Историческата истина за българския лев:
От 1990 до 1997 българският лев изгубва 1000 пъти цената си! Главната причина – българските мафиоти застават на входа и изхода на държавните предприятия и ги източват. Правителството печата пари през Българска народна банка и ги налива в тези сдружения, с цел да не банкрутират. Реално спестяванията на хората са били ограбени от българските мафиоти при започване на прехода. Тогава е взето решението да загубим цялостен суверенитет на лв., с цел да не продължи тази скица. България приема валутния ръб.
Интересното е, че както през 90-те, по този начин и в тази ситуация на КТБ, където мафията открадна 4 милиарда от нашите спестявания, постоянно най-големият проблем за България са локалните мафиоти/корумпирани/ченгета – те постоянно са били главната опасност за спестяванията на хората.
Фактите за валутния ръб:
В света има тъкмо 29 страни във валутен ръб като България. Ето някои от тях: Бенин, Габон, Камерун, Конго, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Чад, Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Палау, България, Босна и Херцеговина.
Любопитно е: 27 от 29 страни са някогашни колонии. Защо като “толкова хубава ” парична система валутният ръб се употребява основно от някогашни колонии, които са доста небогати!
Как работят двете системи?
Валутен ръб с лв.:
При валутния ръб централната банка не може независимо да води парична политика. Тя следва решенията на банката, към чиято валута е обвързана – в тази ситуация ЕЦБ. България извършва решенията на ЕЦБ, само че няма присъединяване в тяхното взимане. Тази парична система е била измислена от Англия и след това приложена от Франция за ръководство на техните колонии, на които им се подрежда паричната политика, без те да имат право на глас.
За разлика от независима валута без валутен ръб, независима валута с валутен ръб е паричната система с минимум народен суверенитет. Там единствено получаваш указания, без право на глас.
Еврозоната:
В Еврозоната всяка страна има представител в Управителния съвет на ЕЦБ. Решенията се вземат групово, като всяка страна има глас при определянето на паричната политика. Реално България сяда на масата с Германия, Франция, Италия и другите страни от Еврозоната и вместо да получава разпореждане от ЕЦБ, към този момент има право на глас.
Практическата разлика:
•Сега: ЕЦБ взема решение → България извършва
•В Еврозоната: ЕЦБ + България + останалите дружно вземат решение
Тук нормално рецензията е, че българският глас нямало да се чува, само че истината е, че се чува. По време на моето държавно управление ние успяхме да вземем дерогация за съветския нефт макар, че имахме изход на море. Френското предложение за Северна Македония също беше образец, че за тези 8 месеца на нашето държавно управление отстояхме нашата позиция и Европа одобри българската позиция. Така че когато си на масата на взимане на решения, могат да те чуят, когато не си, единствено получаваш указания както сега когато сме във валутния ръб.
Вместо комплицирани причини – лесната теза
Обикновено се продава една доста лесна теза от Възраждане: “Да отстояваме суверенния българския лев! ”
Нека вземем за миг този мотив. Да запазим лв. и да го създадем в действителност върховен, а не зависещ на непозната парична политика. Това действително значи да излезем от валутния ръб и Българска народна банка да дефинира паричната политика, а валутният курс да е свободен да се движи на база на пазара. Примерът за подобен цялостен суверенитет е турската лира. Този цялостен суверенитет значи да си имаме доверие на българските управници. В Турция заради суверенната, само че неправилна парична политика в последните години турската лира губи 6 пъти своята стойност. През 2020 суверенната лира се търгуваше 7 лири за едно евро, а в този момент се търгува 43 лири за едно евро.
Тук въпросът ми за тези, които имат вяра в суверенитета на българския лев: подготвени ли сме да поемем риска и да се махнем от валутния ръб, и да отидем на плаващ валутен курс, където всичко зависи от Българска народна банка и българското държавно управление, и действително имаме цялостен суверенитет? Имате ли доверие, че българските мафиоти няма отново да девалвират лв., в случай че в действителност имаме суверенна валута? Аз персонално им нямам!
Защо не питате народа?
Народът се е съгласил да има конституция и закони, които би трябвало да се съблюдават. Тук образецът е явен – за какво не питаме народа дали желае да спре да заплаща налозите да вземем за пример до 2043? Отговорът също е явен, тъй като е написано в конституцията, че част от устройството на страната е да се заплащат налози.
За референдума е същото. Преди да подпишем контракта за присъединение към Европейския съюз през 2005, е могло да създадем референдум. Така е направила Дания преди да подпише Маастрихтския контракт. Следващата доброволна стъпка е била през 2020, когато сме поискали да влезем в чакалнята – тогава също е могло да създадем легален референдум, както е направила Швеция.
След като обаче с гласоподаване от 230 от 240 през 2005 сме подписали контракта за присъединение с уговорка за влизане в Еврозоната и откакто сме поискали непринудено през 2020 да влезем в чакалнята, от там нататък по българската конституция би трябвало да си съблюдаваме интернационалния ангажимент. Другото би било равностойно на референдум, на който да питаме българския народ може ли да не заплаща налози до 2043. Като народ всички сме се съгласили да имаме конституция и закони, които да съблюдаваме.
За референдума на Възраждане, Конституционният съд се произнесе ясно: противоконституционен е!
Кои са двата действителни страха на българина против еврото?
Първият: че ще обеднеят поради повишаване на цените.
Вторият: че доста хора имат пари в брой, които би трябвало да осветлят и се опасяват.
Истината е, че цените не зависят от вида валута, а от това какво е търсенето и какво е предлагането. И през днешния ден търговците биха желали продават сиренето на двойна цена, само че не го вършат, тъй като българите не могат да си го разрешат. Така че, всеки търговец, който реши да подвига цените, рискува да загуби клиентите си. За това в Хърватия се цените се подвигнаха с едвам 0.3% при влизането в Еврозоната.
А за тези, които имат пари в брой, в случай че са естествени суми, нямат проблем, тъй като до 10 000 лв. дневно могат да ги обръщат без да демонстрират документи за тях. Разбира се, в случай че някой мафиот би трябвало да обърне 100 милиона, това е към този момент проблем за него, само че пък за България е добре, че тези мафиоти или ще се осветлят, или ще изгубят част от парите си до момента в който ги изперат. Аз персонално нямам проблем с това мафиотите да бъдат обезпокоени.
Защо другите страни не влизат?
В Румъния дефицитът е близо 9%, не 3%. И да желае Румъния няма по какъв начин да влезе в Еврозоната. Другите европейски страни като Полша, Унгария и Чехия също не извършват критериите. А за Дания и Швеция към този момент написах, и двете са провели законни референдуми: едната преди да подпише Маастрихтския контракт, другата преди да влезе в чакалнята. Така че, който ги дава за образец, нормално не помни да каже, че те просто не извършват критериите.
Тук е значимо да се каже, дали си подготвен за Еврозоната не зависи от това дали си богат като Германия, а дали стопанската система на България и страните от Еврозоната се движат дружно като цикли. Това значително зависи от търговията – българската търговия е над 60% със страните от Европейския съюз и по тази причина стопанските системи ни са свързани или със комплицираната дума – имат конвергенция посред им. Затова е извънредно глупава концепция да бъдем свързани с американския $ да вземем за пример, тъй като стопанските системи не са ни свързани, откакто търговията с тях ни е по-малко от 5%.
Разобличаване на митовете за еврото:
Мит 1: “Ще вземат спестяванията на българите ”
Реалността: Това е безусловно погрешно. Никой няма да взема спестяванията на българските жители. Българска народна банка ще може да ви обмени левовете в евро даже след 50 години – гратис и без краен период. Банките автоматизирано ще превалутират сметките без такси.
Мит 2: “Ще си дадем запасите на Българска народна банка ”
Реалността: Ще влагаме единствено 900 милиона евро в капитала на ЕЦБ. Другите запаси си остават в контрола на Българска народна банка.
Мит 3: “Ще плащаме задължения на други страни ”
Реалността: Няма подобен механизъм в разпоредбите на Еврозоната. Всяка страна има независими отговорности и личен кредитен рейтинг. Ако беше правилно, всички страни в Еврозоната щяха да имат еднакъв кредитен рейтинг.
Мит 4: “Ще има огромна инфлация ”
Реалността: Статистиката демонстрира резултат сред 0.1% и 0.4% на годишна база. В Хърватия (2023 г.) резултатът е изчислен публично на 0.3%. Реално огромната инфлация ни се е случила, когато в действителност сме имали суверенна валута: от 1990 до 1999 акумулираната инфлация е над 200,000%!!!
Мит 5: “Губим суверенитет ”
Реалността: Това е противоположното на истината. Сега сме във валутен ръб – колониален механизъм, при който единствено слушаме без право на глас. В Еврозоната придобиваме споделен суверенитет.
Мит 6: “ЕЦБ е губеща банка и ще ни коства пари ”
Реалността: ЕЦБ е била през годините на огромни облаги, единствено в последните 2 години е на загуба, тъй като трябваше да вдигне лихвения % на депозитите, което направи по този начин, че обособените национални централни банки да имат по-голям доход и някои да са на облага. В последните две години Българска народна банка е на облага, само че през предходни години е била на загуба – това действително няма значение, тъй като е единствено функционалност на управляването на активите.
Целта на ЕЦБ е да поддържа 2% инфлация, а не да прави облаги. Загубите на ЕЦБ ще се заплащат от бъдещи доходи, а не от страните членки на Еврозоната.
Мит 7: “Еврозоната е към този момент рискова, и по тази причина е по-безопасно да сме отвън нея ”
Реалността: Това в случай че беше правилно, с влизането в Еврозоната би трябвало да ни падне кредитният рейтинг и лихвите да ни се качат. А действително ще стане тъкмо противоположното: лихвите падат и кредитният рейтинг се повишава, тъй като интернационалните вложители имат по-голямо доверие в еврото в сравнение с в лв., и го демонстрират като ни дават заеми с по-ниска рента.
Мит 8: “Големите икономисти са срещу Еврозоната ”
Реалността: Проф. Ханке, който е срещу еврото, не позна в няколко свои прогнози – да вземем за пример сподели, че няма да успеем да влезем в критерия за инфлация, а действително в интервала чануари 2024 – януари 2025 година България извърши и този критерии. От друга страна, има нобелови лауреати по стопанска система, които поддържат еврото: Джон Наш поддържа еврото като валута и предвижда, че от ден на ден валутни съюзи ще се образуват в бъдеще, а все по-малко ще стават броят на страните с национални валути. Според него единните валути са естествена еволюция на международната стопанска система и колкото си по-голям, толкоз си по мощен в световната конкуренция.
Дарон Аджемоглу споделя, че Еврозоната е потребна за страните. Има авторитетни икономисти и в двете направления – изказванието, че “всички огромни икономисти ” са срещу еврото, е просто погрешно.
Ето в този момент и икономическите аргументи за какво е по-добре да сме в Еврозоната:
1. Спестяване на разноски
•Спестяваме стотици милиони годишно от банкови такси за превалутиране
•Премахват се разноските за обмяна на валута при търговия и туризъм
2. По-ниски лихвени проценти
•Кредитният рейтинг на България ще се усъвършенства
•По-евтини заеми за бизнеса и жителите
•По-ниски лихви по новите ипотечни заеми
3. Повече вложения
•Премахваме валутния риск пред вложителите
•По-стабилна и предвидима среда за бизнеса
•Това води до повече работни места
4. Ръст в туризма
•Част от туристите заобикалят дестинации, където би трябвало да обменят валута
•В Хърватия се вижда осезателен растеж на туристите след приемането на еврото
5. По-стабилна стопанска система
•Защита от девалвации, каквито преживяхме през 90те
•ЕЦБ има по-силни защитни механизми от Българска народна банка
•По-малък риск от повтаряне на банкрута на КТБ, поради надзора на Европейската централна банка
6. Изсветляване на стопанската система
•Затруднява интервенциите с огромни суми в брой
•Проблем за мафиотите с милиони незаконни пари
•За естествените хора няма проблем – до 10 000 лева дневно без документи
7. По-силна позиция в Европа
•Получаваме глас при вземането на решения за паричната политика
•Вместо единствено да изпълняваме, участваме в решенията
•Споделен суверенитет вместо колониалния модел на валутния ръб
8. Доказана успеваемост
•Страните в Еврозоната са 36% по-богати от тези отвън нея
•По-ниска инфлация в страните от Еврозоната
•По-стабилни стопански цикли
България в сърцето на Европа:
Приемането на еврото ще трансформира България в нация, чиито национални знаци ще бъдат носени в джобовете и портфейлите на всеки европеец от Лисабон до Хелзинки. Мадарският конник на хан Тервел от VIII век, великият свещеник Иван Рилски от X век и бащата на българското възобновление Паисий Хилендарски ще се трансфорат в ежедневна част от живота на стотици милиони европейци, които ще ги виждат всеки ден на монетите от 1 до 50 евроцента и 1 и 2 евро.
Това е опция българската история, просвета и завещание да се разпространят в Париж, Берлин, Амстердам, Рим и Мадрид – това прави България първопроходец в одобряването на славянската цивилизация в сърцето на обединена Европа.
Ще завърша с завета на Васил Левски “да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили. ”
Както и ще изтъквам проф. Филип Панайотов за визията на Христо Ботев: “Европеизацията съгласно Ботев не е просто рационализация на стопанската активност и на всекидневния обичай, въпреки това да е доста значимо, а коренно видоизменение на българското общество съгласно правилата на най-новата просвета за свободата, т.е. на най-новите и най-прогресивните европейски хрумвания за публично устройство. ”
Сега чакам същински причини. Без обиди, без общи приказки – единствено смислени причини, които да покажат мощ, а не уязвимост и дивотия. Можете ли?
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ