Готвят закон за 50% български продукти и ограничение на надценките
Поне половината от питателните артикули, които се продават в огромните търговски вериги, би трябвало да е с български генезис – това планува законопроект за веригата на доставки на храни, показан от министъра на земеделието. Предвиден е и таван от 20 на 100 на надценките в комерсиалните вериги.
Законопроектът е спешна мярка и ще работи в границите на една година, само че ще може действието му да се удължава.
В него се планува регулирането на 22 продукта, които се оферират в комерсиалните вериги. Сред тях са мляко и млечни артикули (с изключение на имитиращите продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, прасета и птици, яйца, пчелен мед, както и сезонни плодове и зеленчуци. Списъкът ще бъде направен от Министерски съвет.
Поне 50% от тези артикули в огромните търговски вериги би трябвало да са български. За тях се вкарва таван на комерсиалните надценки, които не може да надвишава 20% от крайната цена без Данък добавена стойност.
В същото време за вносните аграрни артикули и храни от трети страни се вкарва таван на надценката от 10% от данъчната основа, планува законопроекта.
В него се вкарват и ограничавания върху промоционалните отстъпки и маркетинговите услуги. При продажба на аграрни артикули и храни към краен консуматор отстъпките от цената не би трябвало да са по-големи от 25%. При продажба сред снабдител и търговец на дребно маркетинговите и други промоционални услуги не могат да надвишават 10% от доставната цена за търговци с годишен оборот над 20 млн. лв..
В бъдещия нормативен акт е посочено, че в едномесечен период от влизането в действие на закона Министерският съвет би трябвало да одобри описите на земеделските артикули и храни, за които ще се ползва таван на комерсиалните надценки. В едногодишен период министърът на земеделието и храните би трябвало да вкара в деяние обществения указател на изкупвачите, а министърът на стопанската система и промишлеността – електронната система за проследимост на веригата за доставки на аграрни артикули и храни. Освен това се планува основаването на „ обсерватория “ към Министерския съвет, която ще проучва разноските и разпределението на цената по веригата и ще показва отчети пред Народното събрание.
Според министъра на земеделието и храните Георги Тахов, в случай че законопроектът бъде признат, цените в магазините ще спаднат с най-малко 20%.
Целта на законопроекта е не страната да се меси нападателно в пазара, а да подсигурява обективна цена на всички по веригата – от производител до търговец на дребно.
По време на промоция – оптимално равнище е 25% от размера или оборота който е авансово избран. Между снабдител и търговец може да се поставя надценка до 10% от общата доставна цена.
Създава се Обсерватория на веригата на доставки – орган в който ще има представители на Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на стопанската система, Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, Национален статистически институт, Национална агенция за приходите, Митници и Комисия по стокови тържища и борси.
Този орган ще следи веригата за доставки и спазването на закона.
Фермерските продажби с контракти и указател
Занапред при изкупуване на първоначални аграрни артикули ще се вкара условие за наложителен писмен контракт с реквизити и клаузи. Първите изкупвачи ще се записват в специфичен указател.
Цената за земеделската продукция би трябвало да не е под себестойност и 10% над себестойността ѝ.
„ Така ще се подсигурява минимална цена, с цел да покрива разноските им. Минимален период на деяние на тези контракти – 6 месеца “, показаха от ведомството.
Регулациите няма да се ползват за тютюн, коноп, канабис, маслодайна роза, лозаро-винарски артикули и фуражи. Изключение вършат и стоковите тържища, борсите, пазарите, както и доставките за обществени организации, обществени и образователни заведения.
Източници: БНР, segabg.com, NOVA, mediapool.bg
Законопроектът е спешна мярка и ще работи в границите на една година, само че ще може действието му да се удължава.
В него се планува регулирането на 22 продукта, които се оферират в комерсиалните вериги. Сред тях са мляко и млечни артикули (с изключение на имитиращите продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, прасета и птици, яйца, пчелен мед, както и сезонни плодове и зеленчуци. Списъкът ще бъде направен от Министерски съвет.
Поне 50% от тези артикули в огромните търговски вериги би трябвало да са български. За тях се вкарва таван на комерсиалните надценки, които не може да надвишава 20% от крайната цена без Данък добавена стойност.
В същото време за вносните аграрни артикули и храни от трети страни се вкарва таван на надценката от 10% от данъчната основа, планува законопроекта.
В него се вкарват и ограничавания върху промоционалните отстъпки и маркетинговите услуги. При продажба на аграрни артикули и храни към краен консуматор отстъпките от цената не би трябвало да са по-големи от 25%. При продажба сред снабдител и търговец на дребно маркетинговите и други промоционални услуги не могат да надвишават 10% от доставната цена за търговци с годишен оборот над 20 млн. лв..
В бъдещия нормативен акт е посочено, че в едномесечен период от влизането в действие на закона Министерският съвет би трябвало да одобри описите на земеделските артикули и храни, за които ще се ползва таван на комерсиалните надценки. В едногодишен период министърът на земеделието и храните би трябвало да вкара в деяние обществения указател на изкупвачите, а министърът на стопанската система и промишлеността – електронната система за проследимост на веригата за доставки на аграрни артикули и храни. Освен това се планува основаването на „ обсерватория “ към Министерския съвет, която ще проучва разноските и разпределението на цената по веригата и ще показва отчети пред Народното събрание.
Според министъра на земеделието и храните Георги Тахов, в случай че законопроектът бъде признат, цените в магазините ще спаднат с най-малко 20%.
Целта на законопроекта е не страната да се меси нападателно в пазара, а да подсигурява обективна цена на всички по веригата – от производител до търговец на дребно.
По време на промоция – оптимално равнище е 25% от размера или оборота който е авансово избран. Между снабдител и търговец може да се поставя надценка до 10% от общата доставна цена.
Създава се Обсерватория на веригата на доставки – орган в който ще има представители на Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на стопанската система, Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, Национален статистически институт, Национална агенция за приходите, Митници и Комисия по стокови тържища и борси.
Този орган ще следи веригата за доставки и спазването на закона.
Фермерските продажби с контракти и указател
Занапред при изкупуване на първоначални аграрни артикули ще се вкара условие за наложителен писмен контракт с реквизити и клаузи. Първите изкупвачи ще се записват в специфичен указател.
Цената за земеделската продукция би трябвало да не е под себестойност и 10% над себестойността ѝ.
„ Така ще се подсигурява минимална цена, с цел да покрива разноските им. Минимален период на деяние на тези контракти – 6 месеца “, показаха от ведомството.
Регулациите няма да се ползват за тютюн, коноп, канабис, маслодайна роза, лозаро-винарски артикули и фуражи. Изключение вършат и стоковите тържища, борсите, пазарите, както и доставките за обществени организации, обществени и образователни заведения.
Източници: БНР, segabg.com, NOVA, mediapool.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ




