Парламентарен Бахмут frognews.bg
Поне от 12 април до момента (а към този момент сме съвсем Денят на Европа) слушаме по какъв начин веднага, всеки миг, може би, а-ха – и ще имаме първи връчен мандат, а по-късно – дай Боже и ново, този път постоянно правителство… Колко пъти към този момент? И какъв брой пъти още може да повтори този парламентарен Бахмут? Президентът бави връчването на заветния мандат, а партиите в Народното събрание явно още веднъж са в състояние, в което няма да могат да сформират коалиция, която да приключи неестествено дълго продължаващото фактическо ръководство на президента. Сборната групировка ППДБ (или, по-просто казано, демократичната и прозападна част от политическия ни пейзаж) известно време хранеше илюзии за евроатлантическа коалиция с ГЕРБ-СДС, само че простата истина е, че Борисов и компания въобще не желаят такава коалиция. И това ни води към…
О, спомняте ли си Първанов?
Навремето президентът Първанов беше нещо като предвестител на настоящия ни Радев. Също реторически ляв, а в действителност извънредно закостенял. И по сходен метод – труженик за президентска република от ле-е-еко Путинов вид. Само че ситуацията тогава не беше толкоз деликатна. Направо казано – нямаше война на няколкостотин километра от нас. Тогава приказките за президентски режим звучаха по-абстрактно.
Днес са причина за паника. Оказа се, че даже със сегашните си (за щастие) орязани пълномощия президентската институция може да се трансформира в прекомерно мощен фактор, когато Народното събрание е слаб. Друг е въпросът, че когато Народното събрание е сякаш божем мощен, то мощен се оказва в действителност министър-председателят, тъй като народен представител се става, когато партийният началник позволи. Но да се върнем на президента. Първанов беше нещо като подготовка за Радев, единствено че въпреки всичко по-софистициран. Какъв шанс, дами и господа! Какво съвпадане е, че имаме слаб парламент и боен за президент, тъкмо когато близо до нас се водят жестоки бойни дейности! Признавам си, не ми се желае да имам вяра в тайни теории, само че като си припомням по какъв начин Радев получи настоящия си пост за първи път, стартирам да имам вяра в съвпадения и във съдбовната класификация на звездите. И какъв брой навременно последователите на Пу… т.е. на Радев още веднъж подхванаха приказката за президентска република! Ах, по какъв начин му липсваха на Първанов обединените сили на „ Ку-ку бенд “ и Късата Копейка!
За кого работи Борисов?
За себе си, несъмнено. Може би счита, че най-хубавата отбрана срещу наказания по американския закон „ Магнитски “ е композиция от демонстративно смирение към Щатите, шумни евроатлантически клетви… и безшумно съгласие за продължение на парламентарния Бахмут в интерес на президентските балалайки. Във всеки случай опцията за коалиция с демократите става все по-фантастична. Да си го кажем: и в никакъв случай не я имало. Ако демократите не са го разбирали – е, това е техен проблем. Евроатлантизъм ли? Половин ГЕРБ още страда за бай Тошо.
Цирк „ Гешев “
На фона на цялата институционална галимация, основният прокурор реши да се разгласи за несполучливо взривен. Че постановката за опасност против него е неуместна – това е ясно. Човекът си измисли атентат и се разкрещя, че го убиват. Лъжливо прокурорче. Но за какво? И за какво тъкмо в този момент? Отново като един тип истерична, неумела самоотбрана против „ Магнитски “? Възможно. Но едва ли единствено за това. Поради очаквания за персонална политическа кариера в бъдеще? Надали. Но като спомагателен опит за нагнетяване на чувството, че България е застрашена от невидими сили – да, това е най-вероятно. Направо дюшеш за Радев, който умерено може да употребява прокурорското късане на ризи, с цел да изясни с гробовен звук по какъв начин държавността е под опасност и трябват крути ограничения, тоест персонален режим. Оттук сме на крачка от униформи, тенекиени гласове, може би и вечерен час по латиноамерикански. Стига толкова народна власт, наиграхме се, пуснете армията и прокуратурата да въдворят ред и тишина. Да не забравяме – и неутралитет. Пък нека съветското посолство не помни, че Радев май също преференциално е поучаствал в износа на оръжие за Украйна под масата… Изобщо, наподобява, че след театралните влизания на прокуратурата в президентството преди две-три години, към този момент всичко е забравено, а Гешев и Радев са първи другари. Или пък постоянно са били? Ох, оправдавам се, отново стигнах до тайна доктрина.
Украинският фактор
Всички елегантни сметки на българския конспиративно-политически естаблишмънт щяха да излизат идеално, в случай че не беше непокорната Украйна. Докато тукашният парламентарен Бахмут върви към цялостен Батак, т.е. към отвод от парламентаризъм въобще, то действителният Бахмут продължава да е костелив орех. Ако дълго чаканата поредна контраатака на украинските въоръжени сили стартира скоро, тогава бавенето на мандатите и играта на избори ще придобият нов смисъл за Радев и сие.
Пред съветското посолство ще влезе в действие обяснението, че просто политическият ни живот е фрагментиран, знаете по какъв начин е – партии, избори, формалности. Искахме президентски режим като в Русия, но нямахме предпочитание. Така може да продължи много дълго. И Радев, който желае билетчето му да печели от двете страни, евентуално откровено ще се зарадва на невъзможността си да ръководи еднолично, по путински, в случай че кремълските му господари не престават да губят войната. Докато всеки възможен украински крах и надлежно – съветски триумф на бойното поле би бил директен сигнал за ускорение на подготовката за президентски режим у нас.
А Гергов и останалите момчета?
Едрият мутроченгесарски бизнес несъмнено също желае да знае с кого ще работи. Политиката си е политика, само че би трябвало и да се яде, т.е. нужни са милиарди за рушвети, яхти, любовници и реинвестиция. Пловдивският панаир, един куп сграден фонд из страната и най-различни сладки хапки, свързани с жито, тирове, опиати и други артикули от първа нужда имат потребност от наглеждане. Едно устойчиво Народно заседание с ясни цени за лобизъм ще е добре пристигнал за по-предприемчивите ни и състоятелни олиг… жители. От друга страна, у нас едрият капитал е построен по партийна заръка, тъй че национално виновните предприемачи могат и още да потърпят краткотрайните неудобства на политическата неустановеност. Сигурно дори и в тази мътна вода може да се хване някоя рибка?
За ФрогНюз Манол Глишев
О, спомняте ли си Първанов?
Навремето президентът Първанов беше нещо като предвестител на настоящия ни Радев. Също реторически ляв, а в действителност извънредно закостенял. И по сходен метод – труженик за президентска република от ле-е-еко Путинов вид. Само че ситуацията тогава не беше толкоз деликатна. Направо казано – нямаше война на няколкостотин километра от нас. Тогава приказките за президентски режим звучаха по-абстрактно.
Днес са причина за паника. Оказа се, че даже със сегашните си (за щастие) орязани пълномощия президентската институция може да се трансформира в прекомерно мощен фактор, когато Народното събрание е слаб. Друг е въпросът, че когато Народното събрание е сякаш божем мощен, то мощен се оказва в действителност министър-председателят, тъй като народен представител се става, когато партийният началник позволи. Но да се върнем на президента. Първанов беше нещо като подготовка за Радев, единствено че въпреки всичко по-софистициран. Какъв шанс, дами и господа! Какво съвпадане е, че имаме слаб парламент и боен за президент, тъкмо когато близо до нас се водят жестоки бойни дейности! Признавам си, не ми се желае да имам вяра в тайни теории, само че като си припомням по какъв начин Радев получи настоящия си пост за първи път, стартирам да имам вяра в съвпадения и във съдбовната класификация на звездите. И какъв брой навременно последователите на Пу… т.е. на Радев още веднъж подхванаха приказката за президентска република! Ах, по какъв начин му липсваха на Първанов обединените сили на „ Ку-ку бенд “ и Късата Копейка!
За кого работи Борисов?
За себе си, несъмнено. Може би счита, че най-хубавата отбрана срещу наказания по американския закон „ Магнитски “ е композиция от демонстративно смирение към Щатите, шумни евроатлантически клетви… и безшумно съгласие за продължение на парламентарния Бахмут в интерес на президентските балалайки. Във всеки случай опцията за коалиция с демократите става все по-фантастична. Да си го кажем: и в никакъв случай не я имало. Ако демократите не са го разбирали – е, това е техен проблем. Евроатлантизъм ли? Половин ГЕРБ още страда за бай Тошо.
Цирк „ Гешев “
На фона на цялата институционална галимация, основният прокурор реши да се разгласи за несполучливо взривен. Че постановката за опасност против него е неуместна – това е ясно. Човекът си измисли атентат и се разкрещя, че го убиват. Лъжливо прокурорче. Но за какво? И за какво тъкмо в този момент? Отново като един тип истерична, неумела самоотбрана против „ Магнитски “? Възможно. Но едва ли единствено за това. Поради очаквания за персонална политическа кариера в бъдеще? Надали. Но като спомагателен опит за нагнетяване на чувството, че България е застрашена от невидими сили – да, това е най-вероятно. Направо дюшеш за Радев, който умерено може да употребява прокурорското късане на ризи, с цел да изясни с гробовен звук по какъв начин държавността е под опасност и трябват крути ограничения, тоест персонален режим. Оттук сме на крачка от униформи, тенекиени гласове, може би и вечерен час по латиноамерикански. Стига толкова народна власт, наиграхме се, пуснете армията и прокуратурата да въдворят ред и тишина. Да не забравяме – и неутралитет. Пък нека съветското посолство не помни, че Радев май също преференциално е поучаствал в износа на оръжие за Украйна под масата… Изобщо, наподобява, че след театралните влизания на прокуратурата в президентството преди две-три години, към този момент всичко е забравено, а Гешев и Радев са първи другари. Или пък постоянно са били? Ох, оправдавам се, отново стигнах до тайна доктрина.
Украинският фактор
Всички елегантни сметки на българския конспиративно-политически естаблишмънт щяха да излизат идеално, в случай че не беше непокорната Украйна. Докато тукашният парламентарен Бахмут върви към цялостен Батак, т.е. към отвод от парламентаризъм въобще, то действителният Бахмут продължава да е костелив орех. Ако дълго чаканата поредна контраатака на украинските въоръжени сили стартира скоро, тогава бавенето на мандатите и играта на избори ще придобият нов смисъл за Радев и сие.
Пред съветското посолство ще влезе в действие обяснението, че просто политическият ни живот е фрагментиран, знаете по какъв начин е – партии, избори, формалности. Искахме президентски режим като в Русия, но нямахме предпочитание. Така може да продължи много дълго. И Радев, който желае билетчето му да печели от двете страни, евентуално откровено ще се зарадва на невъзможността си да ръководи еднолично, по путински, в случай че кремълските му господари не престават да губят войната. Докато всеки възможен украински крах и надлежно – съветски триумф на бойното поле би бил директен сигнал за ускорение на подготовката за президентски режим у нас.
А Гергов и останалите момчета?
Едрият мутроченгесарски бизнес несъмнено също желае да знае с кого ще работи. Политиката си е политика, само че би трябвало и да се яде, т.е. нужни са милиарди за рушвети, яхти, любовници и реинвестиция. Пловдивският панаир, един куп сграден фонд из страната и най-различни сладки хапки, свързани с жито, тирове, опиати и други артикули от първа нужда имат потребност от наглеждане. Едно устойчиво Народно заседание с ясни цени за лобизъм ще е добре пристигнал за по-предприемчивите ни и състоятелни олиг… жители. От друга страна, у нас едрият капитал е построен по партийна заръка, тъй че национално виновните предприемачи могат и още да потърпят краткотрайните неудобства на политическата неустановеност. Сигурно дори и в тази мътна вода може да се хване някоя рибка?
За ФрогНюз Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ