Как заемите се превърнаха в счетоводно оръжие за клубовете
Поне на повърхността успеха на Пари Сен Жермен против Страсбург през февруари 2018 година бе незабележителна. Необичайно бе единствено това, че противникът на парижани поведе рано, но преднината оцеля единствено четири минути. Юлиан Дракслер изравни, след това се разписа Неймар, след това и Анхел Ди Мария, с цел да обезпечат задатък от два гола след едвам 22 минути игра и да спомогнат за рутинната победа с 5:2 – следващата победа против следващия затрит противник в парада към следващата шампионска купа на Франция.
И въпреки всичко този мач имаше голямо значение. Трите точки в него значеха, че ПСЖ би трябвало да изплати на Монако, приключил 2-ри в Лига 1 същата година, сумата от 180 млн. евро.
В предходното лято, напълно скоро откакто шокира света с покупката на Неймар, парижкият клуб се уговори и за Килиан Мбапе – изгряващата международна суперзвезда във футбола. Споразумението не бе по този начин неотклонно като това за Неймар, при което просто трябваше да се заплати неустойката, заложена в клаузата за анулиране на контракта на бразилеца с Барса (222 млн. евро).
Вместо това ПСЖ взе Мбапе чартърен за един сезон с писмената сделка да заплати твърда сума (180 млн. евро) плюс бонуси на идващото лято при осъществяване на избрани заложени спортни цели. Всъщност една спортна цел: покупката да стане формален факт сега на обезпечаването математически на оставането на столичния отбор в Лига 1. Не напълно неизпълнима задача, за която трябваше да се чака единствено до февруари и последния съдийски сигнал на гореспоменатия мач със Страсбург.
Мотивацията на ПСЖ да структурира по този начин договорката не бе изключително сложна за разгадаване. При ясното усещане на това, че покупката и на Неймар, и на Мбапе в един и същи трансферен прозорец най-вероятно би довела до нарушаване за повторно на нормите на Финансовия феърплей (ФФП), се заложи на модела с взимане чартърен на младия френски нападател, с цел да се разпръсне общата цена на инвестицията в два посочени от УЕФА интервала. Така се избягваше опцията за солена санкция или, по-лошото, изхвърляне от Шампионската лига.
Тази тактика не остана незабелязана. Както постоянно се случва в последните години, актуалният летен трансферен прозорец видя куп покупко-продажби по този модел за отбягване на рестриктивните мерки на ФФП, без да се губи от клубовете способността им да купуват още и още скъпи попълнения. Все повече и повече клубове „ не помнят “ обичайния метод за правене на прехвърляния и намират нови способи на деяние. Това лято бе следващото под надслова „ наеми със наложително закупуване след това “.
„ Клубовете се приспособяват към новите условия, както се приспособиха и към правилото „ Босман “ през 1995 година “, споделя Омар Шодури, шеф в спортната изследователска организация 21st Club. Неговите данни сочат забележителен растеж в броя на наемите на играчи, трансформирали се след това в дефинитивно откупуване, в Топ 5 лигите на Европа. Преди едно десетилетие да вземем за пример е имало едвам 10 футболисти в Англия, Испания, Германи и Франция, които са били продадени на клуба, в който са прекарали предходния сезон като преотстъпени. Това лято, най-малко все още, броят им е 32, а през идващото безспорно цифрата ще е сходна.
Да стартираме с това, че Байерн (Мюнхен) има алтернатива за откупуването на взетите чартърен надлежно от Барселона и Интер Филипе Коутиньо и Иван Перишич; същото важи и за договорката на Тотнъм и Бетис за Джовани Ло Селсо (за него тя е втора такава за последните две години), както и за тази на Интер и Каляри за Николо Барела. Има и десетки други сходни случаи. (Шодури отбелязва, че Серия А е „ друга бира “, тъй като там наемите постоянно са преобладавали, при все това новата наклонност там е даже по-рязко растяща: 5 такива покупко-продажби преди десетилетие против 35 през тази година.)
Някои от тези прехвърляния, несъмнено, са просто обичайни преотстъпвания, които са се получили добре на забърканите в тях. Други може да са били наеми с „ алтернатива “ за откупуване против твърдо заложена сума, в случай че играчът се окаже сполучлив. В голям брой от случаите обаче се следва моделът с Мбапе: преотстъпвания, които са в действителност отсрочени покупки. Според една управителна фигура употребената терминология е леко заблуждаваща: с цел да не се провокират съмненията на инспекторите на УЕФА, „ задължението “ за откупуване би трябвало да зависи от постигането на някаква спортна цел, но слагането на летвата е постоянно толкоз ниско, че е на процедура невероятно да не се стигне до покупко-продажбата в последна сметка.
Привлекателността на този метод в много от случаите се крие в това, което накара ПСЖ да го приложи: той разрешава на клубовете да притеглят повече на брой и по-добри като качество играчи в един прозорец, до момента в който в същото време не излизат от рамките на ФФП. Затова и да вземем за пример последната оферта на Барселона за Неймар към парижани бе не за директна покупка, а за наем с алтернатива за откупуване в стила на договорката за Мбапе.
Тези съглашения облагодетелстват също и търсещите освобождение на играчи клубове – освен тъй като понижават разноските им по заплати във време, в което възнагражденията са напомпани до размери, невъзможни за заплащане за болшинството клубове отвън най-богатите европейски лиги. Клубните счетоводители по този метод могат, с помощта на обезпечените бъдещи доходи, да предвиждат по-точно общия оборот за идните години. „ Това е релативно нова идея, но може да е знак за бъдещи положителни практики “, счита Шодури.
Не единствено по този метод обаче ФФП стартира да оформя трансферния пазар. Според Естеве Калсада – изпълнителен шеф на маркетинговата компания Prime Time и някогашен маркетингов шеф на Барселона – има куп благоприятни условия клубовете да бъдат изобретателни в тази област. Дългосрочните преотстъпвания стават все по-популярни (Челси изпрати трима свои нападатели по този метод в Атлетико Мадрид в последните години), а опцията за назад откупуване от дълго време е прилагана в Испания и се разпръсва от ден на ден и в останалата част на континента.
Клубовете към този момент не просто наблюдават своите финансови проекции, а и тези на своите противници. Доста от тези в Премиър Лийг да вземем за пример следят бюджетите на съперниците си в цяла Европа, с цел да видят кои от тях рискуват да нарушат нормите на ФФП и по този начин да се възползват и да измъкнат по-лесно техните играчи. В лятото на двойния удар на ПСЖ с Неймар и Мбапе да вземем за пример Тотнъм измъкна Серж Орие от парижани, а месеци по-късно и Лукас Моура.
По-екстремен образец е казусът с вратарите Яспер Силесен и Нето. През юни Силесен мина от Барселона във Валенсия за 35 млн. евро, а на идващия ден Нето мина по противоположния път против твърдо 26 млн. плюс 9 млн. бонуси. В очите на Калсада е имало „ спортна “ причина за тези ходове: Силесен искаше да играе постоянно след две години като запаса на Марк-Андре тер Стеген на „ Камп Ноу “, а връзките на Нето с треньора му на „ Местайя “ се утежниха и той горещо желаеше да грабне опцията да играе в гранд като Барса.
Естеството на тези покупко-продажби обаче – не директна подмяна, а две обособени покупко-продажби с равни цени с любопитна непосредственост във времето на случването им (в края на мониторинговия интервал на ФФП) – провокира покачване на вежди. Те изглеждаха като метод и за двата клуба да вкарат счетоводните си салда в ред, като в същото време не отслабват съставите си.
За тези, които реализират мониторинг на футболния трансферен пазар, беше неизбежно нормите на УЕФА – и опасността от наказване при неспазването им – да трансформират метода на деяние на клубовете. „ Сега има една надалеч по-динамична, самодейна регулаторна рамка. Имате интензивно настоящ ФФП и дейна Система за регистриране на прехвърлянията, а клубовете се движат и се тресат вътре в тези рамки “, споделя Марк Годар, някогашен шеф на тази наложена от ФИФА Система за регистриране на прехвърлянията, чиято цел е да усъвършенства прозрачността, ефикасността и царуването на правото в тези покупко-продажби.
Това лято, както и последните няколко, беше следствието на гореспоменатото „ придвижване и тресене “. Клубовете се трансформират, с цел да са в звук с новата си среда, намирайки нови и изобретателни способи да харчат пари по този начин, че каквито и да са разпоредбите, да могат да не престават да получават всичко, което си изискат и от което се нуждаят. Дори и да им се постанова да почакат малко повече, в сравнение с би им се желало.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс “
И въпреки всичко този мач имаше голямо значение. Трите точки в него значеха, че ПСЖ би трябвало да изплати на Монако, приключил 2-ри в Лига 1 същата година, сумата от 180 млн. евро.
В предходното лято, напълно скоро откакто шокира света с покупката на Неймар, парижкият клуб се уговори и за Килиан Мбапе – изгряващата международна суперзвезда във футбола. Споразумението не бе по този начин неотклонно като това за Неймар, при което просто трябваше да се заплати неустойката, заложена в клаузата за анулиране на контракта на бразилеца с Барса (222 млн. евро).
Вместо това ПСЖ взе Мбапе чартърен за един сезон с писмената сделка да заплати твърда сума (180 млн. евро) плюс бонуси на идващото лято при осъществяване на избрани заложени спортни цели. Всъщност една спортна цел: покупката да стане формален факт сега на обезпечаването математически на оставането на столичния отбор в Лига 1. Не напълно неизпълнима задача, за която трябваше да се чака единствено до февруари и последния съдийски сигнал на гореспоменатия мач със Страсбург.
Мотивацията на ПСЖ да структурира по този начин договорката не бе изключително сложна за разгадаване. При ясното усещане на това, че покупката и на Неймар, и на Мбапе в един и същи трансферен прозорец най-вероятно би довела до нарушаване за повторно на нормите на Финансовия феърплей (ФФП), се заложи на модела с взимане чартърен на младия френски нападател, с цел да се разпръсне общата цена на инвестицията в два посочени от УЕФА интервала. Така се избягваше опцията за солена санкция или, по-лошото, изхвърляне от Шампионската лига.
Тази тактика не остана незабелязана. Както постоянно се случва в последните години, актуалният летен трансферен прозорец видя куп покупко-продажби по този модел за отбягване на рестриктивните мерки на ФФП, без да се губи от клубовете способността им да купуват още и още скъпи попълнения. Все повече и повече клубове „ не помнят “ обичайния метод за правене на прехвърляния и намират нови способи на деяние. Това лято бе следващото под надслова „ наеми със наложително закупуване след това “.
„ Клубовете се приспособяват към новите условия, както се приспособиха и към правилото „ Босман “ през 1995 година “, споделя Омар Шодури, шеф в спортната изследователска организация 21st Club. Неговите данни сочат забележителен растеж в броя на наемите на играчи, трансформирали се след това в дефинитивно откупуване, в Топ 5 лигите на Европа. Преди едно десетилетие да вземем за пример е имало едвам 10 футболисти в Англия, Испания, Германи и Франция, които са били продадени на клуба, в който са прекарали предходния сезон като преотстъпени. Това лято, най-малко все още, броят им е 32, а през идващото безспорно цифрата ще е сходна.
Да стартираме с това, че Байерн (Мюнхен) има алтернатива за откупуването на взетите чартърен надлежно от Барселона и Интер Филипе Коутиньо и Иван Перишич; същото важи и за договорката на Тотнъм и Бетис за Джовани Ло Селсо (за него тя е втора такава за последните две години), както и за тази на Интер и Каляри за Николо Барела. Има и десетки други сходни случаи. (Шодури отбелязва, че Серия А е „ друга бира “, тъй като там наемите постоянно са преобладавали, при все това новата наклонност там е даже по-рязко растяща: 5 такива покупко-продажби преди десетилетие против 35 през тази година.)
Някои от тези прехвърляния, несъмнено, са просто обичайни преотстъпвания, които са се получили добре на забърканите в тях. Други може да са били наеми с „ алтернатива “ за откупуване против твърдо заложена сума, в случай че играчът се окаже сполучлив. В голям брой от случаите обаче се следва моделът с Мбапе: преотстъпвания, които са в действителност отсрочени покупки. Според една управителна фигура употребената терминология е леко заблуждаваща: с цел да не се провокират съмненията на инспекторите на УЕФА, „ задължението “ за откупуване би трябвало да зависи от постигането на някаква спортна цел, но слагането на летвата е постоянно толкоз ниско, че е на процедура невероятно да не се стигне до покупко-продажбата в последна сметка.
Привлекателността на този метод в много от случаите се крие в това, което накара ПСЖ да го приложи: той разрешава на клубовете да притеглят повече на брой и по-добри като качество играчи в един прозорец, до момента в който в същото време не излизат от рамките на ФФП. Затова и да вземем за пример последната оферта на Барселона за Неймар към парижани бе не за директна покупка, а за наем с алтернатива за откупуване в стила на договорката за Мбапе.
Тези съглашения облагодетелстват също и търсещите освобождение на играчи клубове – освен тъй като понижават разноските им по заплати във време, в което възнагражденията са напомпани до размери, невъзможни за заплащане за болшинството клубове отвън най-богатите европейски лиги. Клубните счетоводители по този метод могат, с помощта на обезпечените бъдещи доходи, да предвиждат по-точно общия оборот за идните години. „ Това е релативно нова идея, но може да е знак за бъдещи положителни практики “, счита Шодури.
Не единствено по този метод обаче ФФП стартира да оформя трансферния пазар. Според Естеве Калсада – изпълнителен шеф на маркетинговата компания Prime Time и някогашен маркетингов шеф на Барселона – има куп благоприятни условия клубовете да бъдат изобретателни в тази област. Дългосрочните преотстъпвания стават все по-популярни (Челси изпрати трима свои нападатели по този метод в Атлетико Мадрид в последните години), а опцията за назад откупуване от дълго време е прилагана в Испания и се разпръсва от ден на ден и в останалата част на континента.
Клубовете към този момент не просто наблюдават своите финансови проекции, а и тези на своите противници. Доста от тези в Премиър Лийг да вземем за пример следят бюджетите на съперниците си в цяла Европа, с цел да видят кои от тях рискуват да нарушат нормите на ФФП и по този начин да се възползват и да измъкнат по-лесно техните играчи. В лятото на двойния удар на ПСЖ с Неймар и Мбапе да вземем за пример Тотнъм измъкна Серж Орие от парижани, а месеци по-късно и Лукас Моура.
По-екстремен образец е казусът с вратарите Яспер Силесен и Нето. През юни Силесен мина от Барселона във Валенсия за 35 млн. евро, а на идващия ден Нето мина по противоположния път против твърдо 26 млн. плюс 9 млн. бонуси. В очите на Калсада е имало „ спортна “ причина за тези ходове: Силесен искаше да играе постоянно след две години като запаса на Марк-Андре тер Стеген на „ Камп Ноу “, а връзките на Нето с треньора му на „ Местайя “ се утежниха и той горещо желаеше да грабне опцията да играе в гранд като Барса.
Естеството на тези покупко-продажби обаче – не директна подмяна, а две обособени покупко-продажби с равни цени с любопитна непосредственост във времето на случването им (в края на мониторинговия интервал на ФФП) – провокира покачване на вежди. Те изглеждаха като метод и за двата клуба да вкарат счетоводните си салда в ред, като в същото време не отслабват съставите си.
За тези, които реализират мониторинг на футболния трансферен пазар, беше неизбежно нормите на УЕФА – и опасността от наказване при неспазването им – да трансформират метода на деяние на клубовете. „ Сега има една надалеч по-динамична, самодейна регулаторна рамка. Имате интензивно настоящ ФФП и дейна Система за регистриране на прехвърлянията, а клубовете се движат и се тресат вътре в тези рамки “, споделя Марк Годар, някогашен шеф на тази наложена от ФИФА Система за регистриране на прехвърлянията, чиято цел е да усъвършенства прозрачността, ефикасността и царуването на правото в тези покупко-продажби.
Това лято, както и последните няколко, беше следствието на гореспоменатото „ придвижване и тресене “. Клубовете се трансформират, с цел да са в звук с новата си среда, намирайки нови и изобретателни способи да харчат пари по този начин, че каквито и да са разпоредбите, да могат да не престават да получават всичко, което си изискат и от което се нуждаят. Дори и да им се постанова да почакат малко повече, в сравнение с би им се желало.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ