Ето кои са най-добре платените висшити у нас
Поне две са позитивните трендове във висшето обучение за 2022 година - по-добра реализация на приключилите и повишен брой на научните изявления, в това число на интернационално разпознаваемите. Това означи министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения през днешния ден в Министерството на образованието и науката.
Той уточни, че без значение от отрицателните стопански резултати, свързани с Коронавирус пандемията и войната в Украйна, делът на записаните безработни измежду българските жители, приключили през последните 5 години висше обучение у нас, спада до рекордно ниско ниво от 2% при равнища от 3,5% през предходната година. Това е най-ниската записана безработица измежду приключилите откогато съществуват данни за този знак в Рейтинговата система, която за първи път беше оповестена през 2011 година, означи проф. Пенов.
Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се осъществят на пазара на труда. Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “ е към и под 1%. Толкова е делът на безработните и измежду приключилите „ Военно дело “ и „ Математика “. Най-висок е той в направление „ Социални действия “ 3,7%.
Средният застрахователен приход на приключилите също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година при 1520 лв. през предходната година и едвам 867 лв. през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с тапия по „ Информатика и компютърни науки “ - 3456 лева застрахователен приход. Следват приключилите „ Математика “(2771 лева.), „ Комуникационна и компютърна техника “ (2731 лева.), „ Медицина “ (2711 лева.), „ Обществено здраве “ (2703 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-високи облагаеми приходи получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите „ Администрация и ръководство “ в Американския университет (4568 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Нов български университет (4333 лева.).
В съпоставяне с предходната година най-голямо нарастване на броя на настоящите студенти се регистрира в направленията „ Педагогика “ (709) и „ Педагогика на образованието по … “ (366). Най-голямо понижение има в направление „ Икономика “ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 настоящи студенти. Следват го „ Педагогика “ със 17 083 учащи се и „ Медицина “ с 13 271.
В стандартизираните ранглисти на Рейтинговата система за 2022 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 21 професионални посоки от общо 28, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в 6 професионални посоки от общо 9, с които взе участие в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири посоки от общо 5 в класациите.
„ Св. Климент Охридски “ е университетът с най-вече настоящи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100.
Рейтинговата система е направена по поръчка на МОН от консорциум „ ИОО-С ”, формиран от Институт „ Отворено общество “ и „ Сирма Солюшънс “. Изследването е налично на български и на британски език в интернет на адрес: .
Той уточни, че без значение от отрицателните стопански резултати, свързани с Коронавирус пандемията и войната в Украйна, делът на записаните безработни измежду българските жители, приключили през последните 5 години висше обучение у нас, спада до рекордно ниско ниво от 2% при равнища от 3,5% през предходната година. Това е най-ниската записана безработица измежду приключилите откогато съществуват данни за този знак в Рейтинговата система, която за първи път беше оповестена през 2011 година, означи проф. Пенов.
Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се осъществят на пазара на труда. Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “ е към и под 1%. Толкова е делът на безработните и измежду приключилите „ Военно дело “ и „ Математика “. Най-висок е той в направление „ Социални действия “ 3,7%.
Средният застрахователен приход на приключилите също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година при 1520 лв. през предходната година и едвам 867 лв. през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с тапия по „ Информатика и компютърни науки “ - 3456 лева застрахователен приход. Следват приключилите „ Математика “(2771 лева.), „ Комуникационна и компютърна техника “ (2731 лева.), „ Медицина “ (2711 лева.), „ Обществено здраве “ (2703 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-високи облагаеми приходи получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите „ Администрация и ръководство “ в Американския университет (4568 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Нов български университет (4333 лева.).
В съпоставяне с предходната година най-голямо нарастване на броя на настоящите студенти се регистрира в направленията „ Педагогика “ (709) и „ Педагогика на образованието по … “ (366). Най-голямо понижение има в направление „ Икономика “ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 настоящи студенти. Следват го „ Педагогика “ със 17 083 учащи се и „ Медицина “ с 13 271.
В стандартизираните ранглисти на Рейтинговата система за 2022 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 21 професионални посоки от общо 28, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в 6 професионални посоки от общо 9, с които взе участие в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири посоки от общо 5 в класациите.
„ Св. Климент Охридски “ е университетът с най-вече настоящи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100.
Рейтинговата система е направена по поръчка на МОН от консорциум „ ИОО-С ”, формиран от Институт „ Отворено общество “ и „ Сирма Солюшънс “. Изследването е налично на български и на британски език в интернет на адрес: .
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ