Няма да има замразяване на заплатите
Търсим най-хубавия вид да попълним недостига от 5.7%, изясни президентът на КНСБ
-Г-н Димитров, ще има ли заледяване на заплатите?
-Очевидно е, че няма да има, без значение от това кой какво приказва. Това, което ние чакаме и желаеме, а и към този момент сме разговаряли с финансовия министър, е за хоризонтална политика - нарастване с 10% на всички заплати в бюджетните системи. Към него тласкаме бюджета и се опитваме да намерим всички средства, които са нужни за тази сметка дружно с нарастването на пенсиите по швейцарското предписание - без смяна.
-Какво очаквате да видите в Бюджета за 2025 година?
-Минимална заплата от 1077 лева, както е решено и гласувано - без обструкции и без никакви промени. Ръст на заплатите в бюджетните системи с най-малко 10% с някои разлики, да вземем за пример при учителските хонорари, които би трябвало да са в размер на 125% от междинната работна заплата, както има единодушие към дадения миг от всички политики. Очакваме и нараствания на заплати в други системи, които стачкуват непрекъснато - и в Министерство на околната среда и водите, и в превоза, и в културата. Така че най-сетне да получим вероятните цифри.
Към момента те са две и са доста значими. 18 млрд.лв. е размерът на нарастването на разноските за 2025 година при настоящото законодателство. В това число се включват нарастванията на всички заплати - в Министерство на вътрешните работи, в Министерството на отрбаната и във висшето обучение, както и нарастването на водоравен принцип от 10%, и размерът на нарастването в МРЗ. При равни други условия, приходите, които идват от растежа на Брутният вътрешен продукт, са към 7.1 милиарда лева Тоест дефицитът, за който в този момент приказват политиците - неразбираемо за какво загатват други цифри, е 11.9 млрд.лв. за 2025 година Той би трябвало да бъде понижен с данъчните ограничения, които предлага сега финансовият министър. За да стигне до 6.2 млрд.лв., колкото е оторизации 3% недостиг, с цел да можем да влезем в еврозоната през 2026 година Това е целият роман - търсят се 5.7 млрд.лв.
-Откъде могат да бъдат открити те?
-Търсим разновидности. Дали с растеж на осигуровките, на Данък добавена стойност - да върнем този налог до 20%, само че там скача Ричард Алибегов, дали с спомагателни ограничения към банките - ние сме „ за ”. 250 млн.лв. ще влязат в допълнение. Най-важните ограничения обаче бяха оповестени най-после - двете амнистии. Данъчната за компаниите, която е безусловно вярна, прави следното: Тя не вкарва непознати и „ мръсни ” пари. Касае се за декларирани отговорности на компаниите, доста от които са просрочени и с насъбрани лихви, които Национална агенция за приходите знае до стотинка. Те са в размер на 3.9 милиарда лева без лихвите. Идеята е да не подвигаме налозите толкоз доста, а вместо това да потърсим това, което данъчнозадлъжнелите по този начин или другояче дължат и при една добра преференция - без да заплащат лихвите, да могат те да се издължат в избраните периоди.
Данъчната прошка за физически лица е по-сложен въпрос. Ако се отвори тази тематика, плановете са, че ще влязат към 800 млн.лв. Но тук не знаем от кое място ще дойдат тези пари, по тази причина сме по-скептични към този вид. Смятам, че и обществото е по-скептично. Но не виждам причина данъчната прошка към компаниите да не се ползва.
Обобщено - има от кое място да се намерят парите без да подвигаме ставките на налозите. Чувам мнения по какъв начин ще ги вземем тези средства. Има правилник на Европейски Съюз. Много от страните в Европа го направиха и дан е забравяме, че доста от банките са благосъстоятелност точно на тези страни. Тоест има метод по какъв начин се съберат тези средства, да върнем и ДДС-то на 20% - т.е. това са към 500 млн.лв.
-По отношение на Данък добавена стойност неотдавна излезе статистика, че то е на едно от най-високите равнища в България даже в този момент.
-Минималната ставка на Данък добавена стойност в Европейски Съюз е 15%. Ние сме малко над средата. Не сме в най-високите равнища - има страни с 22, с 24%. Не сме и на минимума и несъмнено има площад да се понижи. А може ли да се понижи? Може. При данъчна промяна, за която сега няма нито воля, нито предпочитание. Обсъждали сме разновидности, в случай че помните преди седем-осем години бяхме споделили - 15-15-15. 15% Данък добавена стойност, 15% корпоративен налог, 15% налог върху приходите, само че с необлагаем най-малко, еднакъв на минималната заплата. Тоест ефикасната ставка става под 10% за хората, които получават заплати. Накрая обаче има и други налози, които би трябвало да бъдат вкарани в това уравнение, с цел да станат нещата вероятни - налог върху финансовите транзакции. Цяла Европа го прави като се изключи 5 страни, една от които е България. Данъчната промяна би трябвало да бъде поставена на масата без стигма и без доктрина. Не можем да подвигаме, не можем да смъкваме? Всичко можем да вършим, в случай че е готово обществото. В момента хората заплащат най-тежките налози и пълнят хазната.
-Извън политическия популизъм от вида някой да каже „ Ние вдигнахме заплатите ”, какъв е смисълът от повдигането на минималната работна заплата?
-Няма популизъм тук. Ние би трябвало да конвергираме с приходите, като цените ни вървят нагоре. Ако погледнете тези два процеса ние изоставаме от приходите. Показвали сме цените в шест страни от Европейски Съюз в същите хранителни вериги. В България е най-скъпо прясното мляко и сиренето. Като споделям най-скъпо, съпоставяме с шест страни, измежду които са Германия, Нидерландия и Франция. Можем да преживеем, в случай че тези цени са по-скъпи от същите в Румъния, само че да са над тези в Германия? Цените ни вървят нагоре. От друга страна пазарът на труда е толкоз липсващ, че той самият постанова растеж на заплатите. 14.3% е растежът на възнагражденията в частния бизнес за последната година. Без никой да кара никого принудително, тъй като няма административни ограничения. Държавният бранш изостава, само че това е обикновено. Това демонстрира, че пазарът продължава да конвергира. Нямаме хора да се наемат на ниски заплати, по тази причина бизнесът подвига равнищата. В същото време ценовите нива демонстрират, че това би трябвало да се случи. Не става въпрос за популизъм. Просто няма по какъв начин да стане по различен метод. Пазарът движи нагоре приходите, а МРЗ го следва.
-Г-н Димитров, ще има ли заледяване на заплатите?
-Очевидно е, че няма да има, без значение от това кой какво приказва. Това, което ние чакаме и желаеме, а и към този момент сме разговаряли с финансовия министър, е за хоризонтална политика - нарастване с 10% на всички заплати в бюджетните системи. Към него тласкаме бюджета и се опитваме да намерим всички средства, които са нужни за тази сметка дружно с нарастването на пенсиите по швейцарското предписание - без смяна.
-Какво очаквате да видите в Бюджета за 2025 година?
-Минимална заплата от 1077 лева, както е решено и гласувано - без обструкции и без никакви промени. Ръст на заплатите в бюджетните системи с най-малко 10% с някои разлики, да вземем за пример при учителските хонорари, които би трябвало да са в размер на 125% от междинната работна заплата, както има единодушие към дадения миг от всички политики. Очакваме и нараствания на заплати в други системи, които стачкуват непрекъснато - и в Министерство на околната среда и водите, и в превоза, и в културата. Така че най-сетне да получим вероятните цифри.
Към момента те са две и са доста значими. 18 млрд.лв. е размерът на нарастването на разноските за 2025 година при настоящото законодателство. В това число се включват нарастванията на всички заплати - в Министерство на вътрешните работи, в Министерството на отрбаната и във висшето обучение, както и нарастването на водоравен принцип от 10%, и размерът на нарастването в МРЗ. При равни други условия, приходите, които идват от растежа на Брутният вътрешен продукт, са към 7.1 милиарда лева Тоест дефицитът, за който в този момент приказват политиците - неразбираемо за какво загатват други цифри, е 11.9 млрд.лв. за 2025 година Той би трябвало да бъде понижен с данъчните ограничения, които предлага сега финансовият министър. За да стигне до 6.2 млрд.лв., колкото е оторизации 3% недостиг, с цел да можем да влезем в еврозоната през 2026 година Това е целият роман - търсят се 5.7 млрд.лв.
-Откъде могат да бъдат открити те?
-Търсим разновидности. Дали с растеж на осигуровките, на Данък добавена стойност - да върнем този налог до 20%, само че там скача Ричард Алибегов, дали с спомагателни ограничения към банките - ние сме „ за ”. 250 млн.лв. ще влязат в допълнение. Най-важните ограничения обаче бяха оповестени най-после - двете амнистии. Данъчната за компаниите, която е безусловно вярна, прави следното: Тя не вкарва непознати и „ мръсни ” пари. Касае се за декларирани отговорности на компаниите, доста от които са просрочени и с насъбрани лихви, които Национална агенция за приходите знае до стотинка. Те са в размер на 3.9 милиарда лева без лихвите. Идеята е да не подвигаме налозите толкоз доста, а вместо това да потърсим това, което данъчнозадлъжнелите по този начин или другояче дължат и при една добра преференция - без да заплащат лихвите, да могат те да се издължат в избраните периоди.
Данъчната прошка за физически лица е по-сложен въпрос. Ако се отвори тази тематика, плановете са, че ще влязат към 800 млн.лв. Но тук не знаем от кое място ще дойдат тези пари, по тази причина сме по-скептични към този вид. Смятам, че и обществото е по-скептично. Но не виждам причина данъчната прошка към компаниите да не се ползва.
Обобщено - има от кое място да се намерят парите без да подвигаме ставките на налозите. Чувам мнения по какъв начин ще ги вземем тези средства. Има правилник на Европейски Съюз. Много от страните в Европа го направиха и дан е забравяме, че доста от банките са благосъстоятелност точно на тези страни. Тоест има метод по какъв начин се съберат тези средства, да върнем и ДДС-то на 20% - т.е. това са към 500 млн.лв.
-По отношение на Данък добавена стойност неотдавна излезе статистика, че то е на едно от най-високите равнища в България даже в този момент.
-Минималната ставка на Данък добавена стойност в Европейски Съюз е 15%. Ние сме малко над средата. Не сме в най-високите равнища - има страни с 22, с 24%. Не сме и на минимума и несъмнено има площад да се понижи. А може ли да се понижи? Може. При данъчна промяна, за която сега няма нито воля, нито предпочитание. Обсъждали сме разновидности, в случай че помните преди седем-осем години бяхме споделили - 15-15-15. 15% Данък добавена стойност, 15% корпоративен налог, 15% налог върху приходите, само че с необлагаем най-малко, еднакъв на минималната заплата. Тоест ефикасната ставка става под 10% за хората, които получават заплати. Накрая обаче има и други налози, които би трябвало да бъдат вкарани в това уравнение, с цел да станат нещата вероятни - налог върху финансовите транзакции. Цяла Европа го прави като се изключи 5 страни, една от които е България. Данъчната промяна би трябвало да бъде поставена на масата без стигма и без доктрина. Не можем да подвигаме, не можем да смъкваме? Всичко можем да вършим, в случай че е готово обществото. В момента хората заплащат най-тежките налози и пълнят хазната.
-Извън политическия популизъм от вида някой да каже „ Ние вдигнахме заплатите ”, какъв е смисълът от повдигането на минималната работна заплата?
-Няма популизъм тук. Ние би трябвало да конвергираме с приходите, като цените ни вървят нагоре. Ако погледнете тези два процеса ние изоставаме от приходите. Показвали сме цените в шест страни от Европейски Съюз в същите хранителни вериги. В България е най-скъпо прясното мляко и сиренето. Като споделям най-скъпо, съпоставяме с шест страни, измежду които са Германия, Нидерландия и Франция. Можем да преживеем, в случай че тези цени са по-скъпи от същите в Румъния, само че да са над тези в Германия? Цените ни вървят нагоре. От друга страна пазарът на труда е толкоз липсващ, че той самият постанова растеж на заплатите. 14.3% е растежът на възнагражденията в частния бизнес за последната година. Без никой да кара никого принудително, тъй като няма административни ограничения. Държавният бранш изостава, само че това е обикновено. Това демонстрира, че пазарът продължава да конвергира. Нямаме хора да се наемат на ниски заплати, по тази причина бизнесът подвига равнищата. В същото време ценовите нива демонстрират, че това би трябвало да се случи. Не става въпрос за популизъм. Просто няма по какъв начин да стане по различен метод. Пазарът движи нагоре приходите, а МРЗ го следва.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ