Помощник-треньорът на Лудогорец Светослав Дяков бе гост в подкаста На

Помощник-треньорът на Лудогорец Светослав Дяков бе посетител в подкаста " На дузпата със Стефан Дамянов " на " Благоевградски новини ". В него той съобщи, че е усещал съдийска помощ в интерес на отбора. Бившият капитан на разградчани и националния тим разкри и за кой мач най-вече съжалява като футболист. Той се върна и към времената, когато носеше капитанската лента на родния Пирин Благоевград. 

Съни, изпускал ли си дузпа?

- Не са доста, имам добра успеваемост. Едната е против Лацио в Рим с екипа на Лудогорец. И с Пирин имам една изпусната, само че по-късно топката бе довкарана в мрежата. Имам над 10 маркирани.

В тези времена дружно с теб в Пирин дебютираха Петър Занев, Христо Златински, Коце Хазуров - цялото ядро бе от юноши на клуба...

- Да, доста хора от школата влязоха в първия тим. Това беше един от обичайните интервали за Пирин, в който нямаше доста пари. Тогава обаче имаше повече материал - момчета, които в действителност можеха да оказват помощ на Пирин и го направиха. След това играха и по Европа. Тогава ни дадоха късмет, на мен ми го даде може би най-голямата легенда на благоевградския футбол Петър Михтарски. На ужасно доста момчета е оказал помощ той.

Ерата на Методи Калъмбов в Пирин приключи с банкрут и изваждане на клуба от елита. А имаше толкоз мощно потомство...

- Онзи отбор можеше да се развие, тъй като бе цялостен с млади и жадни за доказване надарени футболисти. И то бяхме изхвърлени поради минимални задължения, по отношение на днешните. Но ние бяхме Пирин и бе елементарно да ни ударят. Тук е времето да кажа, че благодаря на Йордан Самоковлийски.

Тогава той беше треньор, направи ме и капитан на Пирин. Той видя лидерски качества в мен. Тренировките бяха много тежки, гладиаторски. Имало е такива, в които половината от играчите не можеха да ги завършат и просто си излизаха от терена. Това ме направи по-силен и ме накара да мога да минавам по-леко през тестванията.

След това не съм се плашил от подготовка. Без да се натоварваш във футбола, няма по какъв начин да стане. Асансьор към триумфа няма, би трябвало да използваме стълбите. Нужна е доста работа, а ние тук малко по-лежерно го караме.

Малки бяха задълженията на Пирин, след това ЦСКА, а в този момент Левски имат големи, в Сърбия по този начин е Партизан, само че никой не си помисля да ги изхвърли.

- Така е. Това би трябвало да се промени. Без значение за кой тим става въпрос, нужно е разпоредбите да са равни за всички. Докато не стигнем до това равнище, освен във футбола, а и като страна, мъчно ще успеем да вървим напред и да просперираме. Необходимо е да пречупим някои неща и да ги премахнем от нашата народопсихология. Тук поради това страдаме доста.

Кой мач за Пирин няма да забравиш?

- Не мога да отлича един. Може би един домашен против Родопа Смолян, дебютът ми. Прибрах се у дома, пуснах си тв приемника. Бе осъществен сън. Бях на 18, а имах възприятието, че към този момент играя за Барселона. Не ме интересуваха нито пари, нито нищо. Тогава Методи Калъмбов ни даваше стипендии на нас, юношите.

Как се реши да преминеш в Лудогорец, който тогава беше дилетант в групата, а те желаеха от ЦСКА?

- Всичко стана като на смешка, предисторията е забавна. С годините в Локо София показвах положителни игри. Шест месеца преди да ми изтече контракта, ЦСКА, на който беше треньор Милен Радуканов, играеше в Европа. Той доста ме искаше. Бях подготвен не незабавно да потегли, а да скоча.

А сред ЦСКА и Левски за кой си?

- Нямам желания. Но би трябвало да призная, че като дребен бях за Левски. Просто тъй като цялото ми семейство, братовчедите - всички бяха от ЦСКА. Но имам голямо почитание към двата клуба, тъй като са марките на българския футбол - до неотдавна бе най-престижно да играеш за тези тимове. Когато някой от тях те изиска, просто тръгваш.

Тогава ЦСКА имаха едно изискване тъкмо 6 месеца преди да свърши контракта ми с Локомотив. Те ме желаеха още зимата и желаех да разтрогна договора си по виновност на клуба. Локо ми дължаха ужасно доста пари, само че този отбор ми бе оказал помощ. Казах на ЦСКА да се схванат с Николай Гигов и да платят минимална сума, или да ме изчакат лятото. При мен няма втори метод. През лятото чаках много дълго, само че не ми се обадиха.

И един другар на смешка ми сподели: " Ела да се видиш с Кирил Домусчиев ". Казах му, че не е съществено да отида в Лудогорец. Тогава в Локо София Иво Тонев ми даваше оптималната заплата, дори ми вадеше пари от неговия джоб. Каза, че ще ми заплаща друга част от заплатата. Но към този момент бях решил да направя последваща крачка. На срещата при Кирил Домусчиев той ми сподели страхотни планове за база, стадион. Казах, че в случай че и на 20 % се изпълнят нещата, още на следващия ден ще мина там. Защото бях привикнал преди този момент да ме лъжат, да преувеличават нещата.

Чаках ЦСКА, само че не звъннаха. Левски също ми се обадиха, само че тяхното изискване бе да изчакам да продадат Сержиньо Грийн. Те не го трансферираха и отидох на шанс в Лудогорец. След това всичко е история.

Какви бяха заплатите при започване на плана в Разград?

- Не бяха дребни, само че изрично не бяха като тези в ЦСКА и Левски, все пак, което се приказваше. После се усилиха, станаха в действителност високи, когато се атакуваше Шампионската лига. Вече се гонеха огромни стандарти.

Кой от треньорите ти е дал най-вече в Лудогорец?

- Ивайло Петев и Георги Дерменджиев. Няма да приказвам за втория, тъй като в този момент съм част от щаба му. Успехите му приказват задоволително. Стойчо Стоев също безусловно бе страховит, направи доста хубави неща. И Димитър Димитров-Херо ми е оказал помощ доста. Ще отлича и Пауло Аутуори. Имаше отлични държание, връзка, познания. Той притежаваше харизма и аура. При него картите бяха свалени... Иначе някои треньори са ми казвали, че съм възрастен, че не мога да играя непрекъснато, че би трябвало да играе някой, за който е плащано.

Усещал ли си в миналото съдийска поддръжка за Лудогрец или спекулата в тази посока е огромна?

- Тук ще бъда прям - усещал съм съдийска поддръжка. Както съм виждал, че има съдийска поддръжка за ЦСКА, Левски - огромните тимове. Имало е случаи... Нещата се виждат и извън, би трябвало да бъдем реалисти и да сме почтени. Имало е случаи, когато Лудогорец е бил подпомаган от съдийско решение, както е било и с други отбори. Така и по Европа - огромните и мощните са едно рамо пред другите. За страдание е по този начин.

За кой мач те е най-вече гняв?

- За този с ПСЖ на " Парк де Пренс ". Те имаха отличен състав, играеха за победа, а ние за малко да спечелим - 2:2. Бяхме на крачка от в действителност влиятелен и огромен триумф.

До какъв брой е правилно, че след отстраняването на Стяуа и първото влизане в групите на Шампионската лига сте имали право на избор за награда - мезонет в София или огромна сума пари? И ти си избрал жилището...

- Не, това не е правилно. Премията за мача беше строго избрана. Това, което бе дадено, се даде.

Изненадва ли те прехвърлянето на Кирил Десподов от Лудогорец в ПАОК?

- Не. Той направи добра година, а ПАОК е огромен тим. Това е ходило, което ще му помогне за още по-голям скок в кариерата. Той е момче, което се труди. Дано да успее.