Горивата може да поевтинеят, но другите цени ще докарат 6-7%...
Помощите за бизнеса и семействата не би трябвало да се раздават на калпак
Ще имаме 2-3 стъпки за покачване на лихвите през 2023-та
Европа окончателно преодоля енергийната си взаимозависимост от Русия
-----------
- Г-н Николов, какви равнища на инфлация да чакаме през 2023 година?
- В идеалния случай бихме желали да забележим и дефлация - да има едно връщане към цените от 2021 година. Дефлацията е неприятно събитие за държавния бюджет, само че е добра за потребителите. Във всички случаи ще има едно закъснение на инфлацията, само че тя евентуално ще остане висока през 2023 година, тъй като всички фактори, които я задвижваха нагоре през 2022-ра, на процедура, остават и през тази година. Няма бог знае какви разлики. Единственото огромно разграничение е стягането на паричната политика на Европейската централна банка, т.е. няма да забележим това огромно отпечатване на пари около Плана за възобновяване. Остава огромната неустановеност на централните пазари и на газовите доставки, от които България, за благополучие, не е толкоз подвластна, колкото някои други страни. Остават и високите цени на всички останали артикули. Виждаме какво става в Китай с новата огромна коронавирус вълна там - чакат се нови затваряния и надлежно раздробяване на веригите на доставки. Всички тези неща ще не престават да въздействат. Ако би трябвало да отговорим с едно изречение - най-вероятно равнището на инфлация ще е по-ниско от това през 2022-ра.
- Все отново какъв е шансът да се стигне до дефлация през 2023-та?
- Това е много необикновено, в случай че гледаме общия ценови показател. Един спад на цените на горивата е изцяло вероятен - виждаме една много ясна наклонност, изключително на цените на бензина, към предкризисното ниво. Въпреки това една обща дефлация на целия ценови показател е доста невероятна. Тогава би трябвало да стартират да падат цени на курорти, на облекла, на храни, което към този момент наподобява доста малко евентуално. Едно задържане на ценовото равнище от 2022 година е по-вероятно, в сравнение с някакво връщане към нивата от 2020-а.
- Говори се за 300 милиона болни от коронавирус в Китай. Ако там не се откажат от политиката на „ нулев коронавирус ”, какво следва?
- Ние не знаем какво се случва там. Каквото и да ни казват - то е формалната позиция на държавното управление, което може и да няма доста общо с действителността. При отричане от политиката на „ нулев коронавирус ” една огромна вълна болни в Китай заплашва целия свят. Пуснати да пътуват, те ще заразят милиарди души. Някои западни страни, като Англия, Съединени американски щати и Германия, към този момент вкарват много сериозен режим за хората, идващи от Китай, с цел да се лимитира коронавирус вълната.
- Още какъв брой време страната ще умува за дефиницията „ енергийно небогати ”?
- Това се оказа някакъв огромен проблем -при състояние че общественото министерство има работеща методология с помощите за отопление. За благополучие, в това време зимата се оказа много топла. Това е и част от повода за много по-евтиния газ на интернационалните пазари и надлежно понижената потребност от ползване на сила на самите семейства. В това отношение имаме шанс, тъй като, в случай че температурата бе минус 15 градуса, обстановката щеше да е много друга.
- Какви енергийни помощи да чакат жителите и бизнесът?
- Изключително е неразбираемо на този стадий какво се случва. Сутринта имаше един анонс, че ще се разисква един пакет от порядъка на 200 милиона лв.. Как ще е ориентиран той обаче, не е доста ясно, защото към този момент методът бе да се работи на калпак. Вместо помощите да се таргетират към бизнес, който в действителност е потърпевш от високите цени и има потребност от поддръжка, сега те просто се дават към всички компании. Същото бе и във връзка с семействата - без никакъв аршин, без никакъв разбор защо се дава тази отстъпка от 25 стотинки за горивата! Бих се радвал, в случай че забележим един по-аналитичен метод, да се изследват случаи, да се преглеждат съответните компании и да се насочва помощта натам, където има смисъл. Това, което слушам, е, че ще се търсят доходни критерии за тези помощи и това ще направи политиките към потърпевшите още по-ефективни.
- Европейската централна банка ще продължи ли политиката на повдигане на лихвените проценти?
- Най-вероятно да. Тя следва политиката на другите централни банки - тук приказваме най-много за Федералния запас. Това е мярката, която може да свърши някаква работа. Много други принадлежности, свързани с инфлацията, няма! Това повишение на главната рента, което е на цената на потискано търсене на заем и на по-нисък напредък, е единственото решение, което могат да вземат. Но се работи постепенно - първо се покачват главните лихви, по-късно се чака няколко месеца да се види дали има пряк резултат към потребителските цени, тогава се минава към нарастване. Това се прави, тъй че да се резервира икономическата интензивност оптимално висока. Тази година два или три пъти това покачване ще се случи, изключително в случай че не забележим една бързо понижаване на инфлацията.
- За 2022 година приходите в бюджета бяха 64 милиарда лв. - с 12 милиарда повече от миналата година, вследствие на високата инфлация. За идната година обаче чакаме скок на приходите единствено с 8%. Социалните стратегии, които се плануват, може ли да бъдат поети?
- Социалните стратегии не са кой знае какъв брой огромни! Големият фактор е помощта за електрическата енергия на бизнеса. Ако в някакъв миг те бъдат поправени до бизнеси, които имат потребност от тях, или бъдат отстранени напълно, както и в случай че цените на тока спаднат много под нивата на този стадий, то това, на процедура, би решило всички проблеми от позиция на доходи. Ако и тази година инфлацията на годишна база се окаже от порядъка на 13%, то следващата година тя ще е най-малко 6-7%. Това значи, че този фактор ще продължи да цялостни бюджета. Няма по какъв начин да приказваме за огромни обществени политики, до момента в който стои тази голяма поддръжка за бизнеса, в това число за компании, които нямат потребност от нея, а даже печелят от цялата обстановка. Тук очевидният фактор е „ Лукойл ”, който е на доста огромни облаги от разликите на петрола „ Уралс ”, който употребява, и цените на бензина и дизела, само че продължава да получава дотация. Това е един от най-фрапантните случаи.
- Преодоля ли Европа дефинитивно шока от отхвърли си от съветския газ?
- До огромна степен да! Големите консуматори много нападателно минават към търсене на различни източници и създаване на терминали - безусловно оня ден Финландия към този момент има достъп до международния пазар. Това ще тласне огромната диверсификация. Разбира се, втечненият газ е по-скъп от тръбния съветски газ, само че политическата сигурност е целта сега. Това ще промени позицията в договарянето на Русия, която употребява газа като напълно силов инструмент, с който постанова политическата си воля в Европа.
- Европа ще се върне ли в миналото към това равнище на енергийна взаимозависимост от Русия, което имаше преди войната в Украйна? През 2019 година 56% от газа, който Европейски Съюз получаваше, идваше от " Газпром ".
- Доколкото в този момент има доста различни сътрудници, тази взаимозависимост е преодоляна и евентуално няма да се върнем към нея. От една страна, преговаряме с Катар, те са огромната поръчка за доминация на LNG пазара. Азербайджан е другата огромна поръчка на пазара. Другото значимо нещо е декларираният преход към зелена сила. Това, което се чу от Европа, е, че всички събития от войната в Украйна и последствията от нея ще <210> оказват помощ да реализира своите зелени цели. Ако Русия въобще получи назад опция в бъдеще да доставя газ на Европа, тя ще прави това в един доста по-малък газов пазар, защото тази суровина е единствено преходна.
- Президентът на Украйна Володимир Зеленски разгласи, че възобновяване на Украйна ще е най-големият стопански план на Европа след Втората международна война. Ще забележим ли в действителност следвоенен стопански взрив?
- Положително нещо от това няма по какъв начин да има - бомбите са паднали, инфраструктурата е разрушена, а хората са убити. Но да - възобновяване е опция! Вече има поръчки на западни политици, че след войната, в случай че Украйна остане самостоятелна и цяла - а това по никакъв начин не е обезпечено - ще има някаква форма на План „ Маршал ” и Европейският съюз ще поеме своята водеща роля в него. Той води да присъединяване на европейските бизнеси във възобновяване. Малко е цинично - все едно се възползваме от последствията от войната, които са извънредно тежки и отрицателни за Украйна. Но това най-вероятно ще се случи, рано или късно. Зависи при какви условия бъде подписано мирното съглашение - какво ще остане от Украйна, какво ще е нейното място в интернационалните връзки - дали ще е в европейската орбита, или ще бъде придърпана назад в ръцете на Москва. Това са огромни незнайни, само че евентуално огромно следвоенно възобновяване ще има. Европа ще направи огромна неточност, в случай че някой различен взе участие толкоз нападателно в това възобновяване, той като има и други ползи. Китай още веднъж изниква на напред във времето.
ВИЗИТКА
Адриан Николов е стопански анализатор в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Бил е интернационален кореспондент в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна процедура.
Ще имаме 2-3 стъпки за покачване на лихвите през 2023-та
Европа окончателно преодоля енергийната си взаимозависимост от Русия
-----------
- Г-н Николов, какви равнища на инфлация да чакаме през 2023 година?
- В идеалния случай бихме желали да забележим и дефлация - да има едно връщане към цените от 2021 година. Дефлацията е неприятно събитие за държавния бюджет, само че е добра за потребителите. Във всички случаи ще има едно закъснение на инфлацията, само че тя евентуално ще остане висока през 2023 година, тъй като всички фактори, които я задвижваха нагоре през 2022-ра, на процедура, остават и през тази година. Няма бог знае какви разлики. Единственото огромно разграничение е стягането на паричната политика на Европейската централна банка, т.е. няма да забележим това огромно отпечатване на пари около Плана за възобновяване. Остава огромната неустановеност на централните пазари и на газовите доставки, от които България, за благополучие, не е толкоз подвластна, колкото някои други страни. Остават и високите цени на всички останали артикули. Виждаме какво става в Китай с новата огромна коронавирус вълна там - чакат се нови затваряния и надлежно раздробяване на веригите на доставки. Всички тези неща ще не престават да въздействат. Ако би трябвало да отговорим с едно изречение - най-вероятно равнището на инфлация ще е по-ниско от това през 2022-ра.
- Все отново какъв е шансът да се стигне до дефлация през 2023-та?
- Това е много необикновено, в случай че гледаме общия ценови показател. Един спад на цените на горивата е изцяло вероятен - виждаме една много ясна наклонност, изключително на цените на бензина, към предкризисното ниво. Въпреки това една обща дефлация на целия ценови показател е доста невероятна. Тогава би трябвало да стартират да падат цени на курорти, на облекла, на храни, което към този момент наподобява доста малко евентуално. Едно задържане на ценовото равнище от 2022 година е по-вероятно, в сравнение с някакво връщане към нивата от 2020-а.
- Говори се за 300 милиона болни от коронавирус в Китай. Ако там не се откажат от политиката на „ нулев коронавирус ”, какво следва?
- Ние не знаем какво се случва там. Каквото и да ни казват - то е формалната позиция на държавното управление, което може и да няма доста общо с действителността. При отричане от политиката на „ нулев коронавирус ” една огромна вълна болни в Китай заплашва целия свят. Пуснати да пътуват, те ще заразят милиарди души. Някои западни страни, като Англия, Съединени американски щати и Германия, към този момент вкарват много сериозен режим за хората, идващи от Китай, с цел да се лимитира коронавирус вълната.
- Още какъв брой време страната ще умува за дефиницията „ енергийно небогати ”?
- Това се оказа някакъв огромен проблем -при състояние че общественото министерство има работеща методология с помощите за отопление. За благополучие, в това време зимата се оказа много топла. Това е и част от повода за много по-евтиния газ на интернационалните пазари и надлежно понижената потребност от ползване на сила на самите семейства. В това отношение имаме шанс, тъй като, в случай че температурата бе минус 15 градуса, обстановката щеше да е много друга.
- Какви енергийни помощи да чакат жителите и бизнесът?
- Изключително е неразбираемо на този стадий какво се случва. Сутринта имаше един анонс, че ще се разисква един пакет от порядъка на 200 милиона лв.. Как ще е ориентиран той обаче, не е доста ясно, защото към този момент методът бе да се работи на калпак. Вместо помощите да се таргетират към бизнес, който в действителност е потърпевш от високите цени и има потребност от поддръжка, сега те просто се дават към всички компании. Същото бе и във връзка с семействата - без никакъв аршин, без никакъв разбор защо се дава тази отстъпка от 25 стотинки за горивата! Бих се радвал, в случай че забележим един по-аналитичен метод, да се изследват случаи, да се преглеждат съответните компании и да се насочва помощта натам, където има смисъл. Това, което слушам, е, че ще се търсят доходни критерии за тези помощи и това ще направи политиките към потърпевшите още по-ефективни.
- Европейската централна банка ще продължи ли политиката на повдигане на лихвените проценти?
- Най-вероятно да. Тя следва политиката на другите централни банки - тук приказваме най-много за Федералния запас. Това е мярката, която може да свърши някаква работа. Много други принадлежности, свързани с инфлацията, няма! Това повишение на главната рента, което е на цената на потискано търсене на заем и на по-нисък напредък, е единственото решение, което могат да вземат. Но се работи постепенно - първо се покачват главните лихви, по-късно се чака няколко месеца да се види дали има пряк резултат към потребителските цени, тогава се минава към нарастване. Това се прави, тъй че да се резервира икономическата интензивност оптимално висока. Тази година два или три пъти това покачване ще се случи, изключително в случай че не забележим една бързо понижаване на инфлацията.
- За 2022 година приходите в бюджета бяха 64 милиарда лв. - с 12 милиарда повече от миналата година, вследствие на високата инфлация. За идната година обаче чакаме скок на приходите единствено с 8%. Социалните стратегии, които се плануват, може ли да бъдат поети?
- Социалните стратегии не са кой знае какъв брой огромни! Големият фактор е помощта за електрическата енергия на бизнеса. Ако в някакъв миг те бъдат поправени до бизнеси, които имат потребност от тях, или бъдат отстранени напълно, както и в случай че цените на тока спаднат много под нивата на този стадий, то това, на процедура, би решило всички проблеми от позиция на доходи. Ако и тази година инфлацията на годишна база се окаже от порядъка на 13%, то следващата година тя ще е най-малко 6-7%. Това значи, че този фактор ще продължи да цялостни бюджета. Няма по какъв начин да приказваме за огромни обществени политики, до момента в който стои тази голяма поддръжка за бизнеса, в това число за компании, които нямат потребност от нея, а даже печелят от цялата обстановка. Тук очевидният фактор е „ Лукойл ”, който е на доста огромни облаги от разликите на петрола „ Уралс ”, който употребява, и цените на бензина и дизела, само че продължава да получава дотация. Това е един от най-фрапантните случаи.
- Преодоля ли Европа дефинитивно шока от отхвърли си от съветския газ?
- До огромна степен да! Големите консуматори много нападателно минават към търсене на различни източници и създаване на терминали - безусловно оня ден Финландия към този момент има достъп до международния пазар. Това ще тласне огромната диверсификация. Разбира се, втечненият газ е по-скъп от тръбния съветски газ, само че политическата сигурност е целта сега. Това ще промени позицията в договарянето на Русия, която употребява газа като напълно силов инструмент, с който постанова политическата си воля в Европа.
- Европа ще се върне ли в миналото към това равнище на енергийна взаимозависимост от Русия, което имаше преди войната в Украйна? През 2019 година 56% от газа, който Европейски Съюз получаваше, идваше от " Газпром ".
- Доколкото в този момент има доста различни сътрудници, тази взаимозависимост е преодоляна и евентуално няма да се върнем към нея. От една страна, преговаряме с Катар, те са огромната поръчка за доминация на LNG пазара. Азербайджан е другата огромна поръчка на пазара. Другото значимо нещо е декларираният преход към зелена сила. Това, което се чу от Европа, е, че всички събития от войната в Украйна и последствията от нея ще <210> оказват помощ да реализира своите зелени цели. Ако Русия въобще получи назад опция в бъдеще да доставя газ на Европа, тя ще прави това в един доста по-малък газов пазар, защото тази суровина е единствено преходна.
- Президентът на Украйна Володимир Зеленски разгласи, че възобновяване на Украйна ще е най-големият стопански план на Европа след Втората международна война. Ще забележим ли в действителност следвоенен стопански взрив?
- Положително нещо от това няма по какъв начин да има - бомбите са паднали, инфраструктурата е разрушена, а хората са убити. Но да - възобновяване е опция! Вече има поръчки на западни политици, че след войната, в случай че Украйна остане самостоятелна и цяла - а това по никакъв начин не е обезпечено - ще има някаква форма на План „ Маршал ” и Европейският съюз ще поеме своята водеща роля в него. Той води да присъединяване на европейските бизнеси във възобновяване. Малко е цинично - все едно се възползваме от последствията от войната, които са извънредно тежки и отрицателни за Украйна. Но това най-вероятно ще се случи, рано или късно. Зависи при какви условия бъде подписано мирното съглашение - какво ще остане от Украйна, какво ще е нейното място в интернационалните връзки - дали ще е в европейската орбита, или ще бъде придърпана назад в ръцете на Москва. Това са огромни незнайни, само че евентуално огромно следвоенно възобновяване ще има. Европа ще направи огромна неточност, в случай че някой различен взе участие толкоз нападателно в това възобновяване, той като има и други ползи. Китай още веднъж изниква на напред във времето.
ВИЗИТКА
Адриан Николов е стопански анализатор в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Бил е интернационален кореспондент в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна процедура.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ