Бургас: Исторически музей – Поморие представи за първи път изложба „Девет товара коприна и още толкова – везани” в Нощта на музеите
Поморие. Тази година в Нощта на музеите Исторически музей – Поморие показа за първи път пред своята аудитория гостуващата галерия „ Девет товара коприна и още толкоз – везани ”. Това оповестиха от пресцентъра на Община Поморие . Изложбата е готова от екипа на Регионален исторически музей – Хасково, като главната концепция е посетителят да стане очевидец на една непреходна хубост, да се потопи в атмосферата и да почувства лекотата, която коприната има и предава от потомство на потомство. Експонатите, включени в изложбата, са от XIX и XX век. Повечето от тях са с естествения цвят на коприната.
Най-ценните качества на коприната са нейната издръжливост и продължителност. Тя излъчва достойнство. Затова в чеиза на всяка госпожица най-представителни и скъпи са били свилените дрехи и покривки, бродирани с коприна. Приготвяни са с доста умеене и самообладание, с цел да им служат през целия живот в делник и празник, за блага и спомен.
Първите сведения за развъждане на черница за изхранване на буби по българските земи са от XII век. Бубарството у нас е спомагателен бранш. До края на XVIII век като бубарски центрове се оформят регионите към Одринско, Хасковско, Преспанско, Битолско, а по-късно и някои региони в Северна България.
Най-голям напредък бубарството има през 70- те години на XX век, когато България е на трето място в света по произвеждане на пашкули след Япония и Корея.
Гледането на буби е занимание, упражнявано от съвсем всички обществени и етнически групи в Хасковска област до 80-те години на XX век. Свилените платна от варена коприна, получена при домашни условия, са тъкани на водоравен стан, а малко по-късно фините влакна, добити в първите заводи за произвеждане на коприна в Хасково и Свиленград, се тъкат на стоманени станове.
Изложбата „ Девет товара коприна и още толкоз – везани ” е показана за първи път пред хасковска аудитория в далечната 2005 година. От тогава тя е показвана в Перник, Габрово, ИЕФЕМ – София, Пловдив, Стара Загора, Свиленград, Димитровград, Пазарджик, Велико Търново, Полски Тръмбеш. Сега тя може да бъде забелязана от жителите и гостите на Поморие до края на месец септември.
Най-ценните качества на коприната са нейната издръжливост и продължителност. Тя излъчва достойнство. Затова в чеиза на всяка госпожица най-представителни и скъпи са били свилените дрехи и покривки, бродирани с коприна. Приготвяни са с доста умеене и самообладание, с цел да им служат през целия живот в делник и празник, за блага и спомен.
Първите сведения за развъждане на черница за изхранване на буби по българските земи са от XII век. Бубарството у нас е спомагателен бранш. До края на XVIII век като бубарски центрове се оформят регионите към Одринско, Хасковско, Преспанско, Битолско, а по-късно и някои региони в Северна България.
Най-голям напредък бубарството има през 70- те години на XX век, когато България е на трето място в света по произвеждане на пашкули след Япония и Корея.
Гледането на буби е занимание, упражнявано от съвсем всички обществени и етнически групи в Хасковска област до 80-те години на XX век. Свилените платна от варена коприна, получена при домашни условия, са тъкани на водоравен стан, а малко по-късно фините влакна, добити в първите заводи за произвеждане на коприна в Хасково и Свиленград, се тъкат на стоманени станове.
Изложбата „ Девет товара коприна и още толкоз – везани ” е показана за първи път пред хасковска аудитория в далечната 2005 година. От тогава тя е показвана в Перник, Габрово, ИЕФЕМ – София, Пловдив, Стара Загора, Свиленград, Димитровград, Пазарджик, Велико Търново, Полски Тръмбеш. Сега тя може да бъде забелязана от жителите и гостите на Поморие до края на месец септември.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ