Училището вече не е същото. Учителите спряха да бъдат важни, учениците са консуматори
Помня добре какви бяха нашите училищен години. Така че не желая да мърморя като типична баба, просто ще загатна обстоятелствата. Те нормално приказват сами за себе си, без даже да се постанова да разкрасяват.
Едно време, през 1965 година, отидох на първия образователен ден, държейки майка си за ръка. До първата ни учителка Елена Иванова, с изключение на мен, стояха още 23 души. Да, към този момент знаех по какъв начин да броя.
Училището беше напълно нормално, каквито има по няколко във всеки град.
Училищните класни стаи бяха задоволително огромни, с цел да поберат всички, само че въпреки всичко малко тесни: редиците от чинове започваха съвсем от черната дъска. Ето за какво нашата учителка не можеше да върви пред класа, тя стоеше в профил, когато раздаваше материала. Така че стоях в ъгъла през цялото главно учебно заведение до 4-ти клас.
Тя имаше мощен волеви темперамент.
Учителите смятаха за срамно да покачват глас на възпитаник, като на пазара, и бяха образец във всичко. Но и нямаше потребност да ни викат: ние уважавахме и ценяхме учителите и не поставяхме под въпрос техния престиж.
Даже ни беше боязън от учителите.
В другите класове беше същото, нямаше разбиране за „ сложни “ деца. Всички бяха послушни, може и да не харесваха учебното заведение, само че се отнасяха с почитание към ученето.
Как учеха дребните класове
Малките бяха въвлечени в обществения живот и се запознааха с традциите от възрастните благодарение на календар. Всички значими дати бяха там и всяка имаше някакво събитие, обвързвано с нея.
Проеждаха се надпревари сред А, Б и В клас.
Имаше доста потребни учебни действия, имаше къде да проявиш себе си:
при разчистване на училището;
в събирането на отпадъчна хартия и скрап;
в заниманията с изоставащите;
Забележка: учениците слушаха по-възрастните толкоз доста, че единствено двама възрастни бяха задоволителни за всички деца;
Нямаше никакви проблеми. При неприятно държание се намаляваше оценката за държание (дисциплината).
В междинните класове
Училището ни приготвяше за живота на възрастните, не сме правили никакви нелепости.
Нямаше проучване на научна фантастика – единствено практични неща, които биха били нужни в живота на възрастните.
Момичетата започваха да шият в часовете по труд, петокласничките показяаха собственоръчно ушитите си поли, по-късно започваха да шият блузи и престилки.
Момчетата усвоиха дърводелски принадлежности и научиха основите на електричеството – беше срамно да не знаеш по какъв начин да работиш с ръцете си.
