2 ноември: 125 години от рождението на Асен Разцветников
Помните ли този радостен детски публицист? Много от нас са израснали с приказките и стиховете му. За първи път научихме за алкохола, насилието и междучовешките връзки от неговите към този момент малко архаични произведения - е, несъмнено, с присъединяване на животни и карикатурни хора от селските истории.
Бащата на Разцветников е бил преподавател, само че са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела доста хубаво национални песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 година От 1917 година работи като свързочник в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а по-късно на гара Горна Оряховица. Учи славянска лингвистика в Софийския университет (1920 г.), по-късно посещава лекции по хармония във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 година
Започва да написа стихове още като възпитаник. За първи път печата в сп. " Българан " под псевдонима Анри. Причисляван е към един от най-ярките представители на " септемврийската литература " дружно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му въздействия е първата му стихосбирка - " Жертвени клади " (1924 г.).
През 30-те години насочва множеството си старания към творчеството за деца, резултат от което са голям брой книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, измежду които „ Ода на Радостта “ от Фридрих Шилер - част от финала на „ Девета симфония “ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Ще приключим с една от радостните му къси приказки, които ще ви напомнят детството.
Мързелана Гана
Рано стана Мързелана Гана — мрачно беше още под юргана.
Докато си огънец възпламени, Слънчо ми се дигна пет копрали; до момента в който смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна.
Шъта Гана, наследник сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша.
Свърши Гана — ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени прави. Ей от равнища пристигна дядо Ради и от прага още й се свади:
— Мари, Гано, мари, чумо дърта, кривите ти зъби ще изкъртя. Пак ли през целия ден по седенки скита, та не сготви, та не меси пита?
Отговаря Мързелана Гана:
— Само туй ми, Божичко, остана — кой отдето пристигна, да се кара и от горната страна да ми дума „ остаряла “! Малко ми е, дето отзарана съм търчала морна, запъхтяна!
С тежки менци тичай до чешмата, от не знам къде мъкни дървата, па чупи ги, па подлагай плява, духай, духай, както духат двама… После ставай, тичай за корито — то пък, пусто, от зимъс немито! Тичай във килера чак за хума — ах, да бе ми пратил, Боже, чума!… Ами гребен? — Бърже и за гребен, той нали е най-вече потребен… Сядам най-подире да се мия — ха в този момент изхвърляй пък мръсотия!…
То да взема всичко да разправя, ще ми трябват дълги дни и здраве.
Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже благи, да не съм машина!…
