Новият кмет на Ню Йорк е като български политик - обещава на кило
Помните ли какво ни дават обещание от години нашите политици преди избори? Намалени налози, увеличени заплати и пенсии, парадайс на земята, редуциране на раздутата администрация, реформиране на неефективните служби… И, както знаем, след изборите нормално идва едно огромно „ ами то не е толкоз просто “ и „ желаеме, но пари няма “. Оказва се, че и в Америка не е доста по-различно. Новият кмет на Ню Йорк 34-годишната звезда на американската левица Зохран Мамдани се оказа повече от роден за балканската политическа сцена. И той дава обещание на кило, обилно и с възторг, който може да засрами даже най-креативните български популисти.
Той също няма терзание, че половината от обещанията му звучат като сюжет от политическа химера. Мамдани завоюва изборите с над милион гласа, доста повече от своя главен конкурент, някогашния губернатор Андрю Куомо, който се яви като самостоятелен. Кандидатът на републиканците даже не съумя да приближи финалната права. Така в сърцето на американския капитализъм се настани кмет с намерено социалистическа стратегия и стана първият мохамеданин отпред на Ню Йорк и вторият най-млад в историята на мегаполиса.
Роден в Уганда в семейство на индийски интелектуалци, Мамдани идва в Съединените щати на седемгодишна възраст. Майка му е режисьорката Мира Наир, а татко му е учител в Колумбийския университет и експерт по постколониализъм. Самият той не крие, че е израснал „ привилегировано “, само че избира пътя на активизма и политиката.
След университета става общностен уредник, а през 2020 година влиза в политиката. Оттам до кметството пътят наподобява къс, безусловно на две директни, тъй като зад него стоят левите деятели, същите, който вкараха в играта крайнолевите Александра Окасио-Кортес и Бърни Сандърс.
Мамдани дава обещание всичко, което звучи красиво в избирателен афиш: безвъзмездни детски градини, безвъзмезден публичен превоз, общински хранителни магазини, стотици хиляди нови жилища, заледяване на наемите за милион жилища и минимална заплата от 30 $ на час.
Той има вяра или най-малко по този начин твърди, че финансирането ще пристигна от богатите. Предвижда нарастване на корпоративния налог и нов 2-процентов данък за нюйоркчани с приходи над милион $. По негови сметки това щяло да донесе девет милиарда в хазната. Икономистите обаче гледат с голям песимизъм на тези хрумвания. Събирането на такава голяма сума не е задача за няколко месеца, също така е необяснимо по какъв начин ще накара наемодателите да не подвигат наемите.
Не е изненадващо, че президентът Доналд Тръмп, който евентуално е най-щедрият на обещания политик в света, назова Мамдани „ болшевик “ и се закани да спре федералните дотации за града, в случай че той влезе в кметството. Новоизбраният кмет му отвърна с типичната си театрална убеденост: „ Доналд, знам, че гледаш – усили звука! За да стигнеш до мен, ще би трябвало да минеш през всички нас. “
Реториката му е остра, нападателна, заредена с идеологическа пристрастеност, която някои дефинират като вдъхновяваща, а други като измама.
В самата Демократическа партия Мамдани е много противоречива фигура. За част от центристите той е „ ляв радикал “, който може да отблъсне умерените гласоподаватели. За прогресивното крило обаче е героят на новото време, който се осмелява да приказва за социализъм в страната, където това дълго време бе мръсна дума.
Парадоксът е, че Мамдани, който приказва за бедните и работническата класа, е човек, чийто живот няма нищо общо с бедността. Образованието му е елитно, а политическата му кариера е като по учебник, подкрепена от лявата интелигенция на Ню Йорк. Може би точно това го прави комфортен знак на прогресивното ляво, чията запазена марка постоянно е била човек от елита, който приказва на езика на улицата. Новият кмет обаче ще се сблъска с много трудности.
Губернаторът на щата Ню Йорк Кейти Хокул, която също е демократ, към този момент даде знак, че няма да поддържа проектите му за повдигане на налозите, тъй като това ще изгони богатите хора. И фактически, в случай че Мамдани стартира да извършва програмата си, доста вложители може да си потърсят друго място за своя бизнес.
Ако погледнем по-глобално, изборът му е сигнал, че Америка се поляризира с гневни темпове, а пропастта сред крайното дясно на Тръмп и крайното ляво на хора като Мамдани става все по-дълбока.
Това значи, че центърът се топи, а политиката се трансформира в игра на идеологии. В този смисъл успеха на Зохран Мамдани е не просто нюйоркска история. Тя е огледало, в което може да се огледа и България. И ние, като тях, си избираме политици, които дават обещание всичко – от обществена правдивост до галактически подвизи. И ние имаме вяра, че този път ще е друго.
После идва действителността, която е тежка, бюрократична и е много надалеч от пламенните речи. Не единствено в Съединени американски щати, само че в целия свят, ще наблюдават развиването на Мамдани, откакто се закълне като кмет на 1 януари. Защото светът има потребност не от още обещания, а от някой, който най-сетне ще извърши едно от тях. А в случай че не успее, ще сме сигурни, че популизмът към този момент е изцяло световен.
