Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
Помните ли аромата на тези розови сладки, които приготвяше майка ви за Нова година? Бяхте дребни и този празник, паралелно с Коледа, беше една от най-големите наслади за вас. Суетенето към печката, подреждането на масата, упованието на положителния дъртак, топлота, уют, усмивки и безгранично успокоение. А в този момент? Предложения, проекти и даже кавги с кого и къде ще сме на Нова година. Неслучайно не дребна част от хората споделят, че празниците за тях са свързани по-скоро с големи разноски, бягане и боричкане по магазини с навалицата и най-после едно огромно преяждане, съпроводено с не дребна доза стрес. Някак атмосферата се губи, а имаме потребност единствено и само от нея, от чувството за нещо в действителност ярко и сгряващо сърцата ни.
“А какво по-светло от родителите ни - от тези, които са ни дали живот? ”
Когато живеят надалеч, пътуването по празници не постоянно е алтернатива, която ни харесва. А в действителност това е един от най-хубавите способи да прекараме тези светли дни. Особено, когато към този момент са възрастни и като че ли изтощени от живота. Когато пък сме сами или без деца, постоянно избираме да изкараме Нова година с другари по заведения и домашни празненства, без да се замисляме, че животът е къс и че родителите ни доста повече се нуждаят от нас, изключително по празници. Нека не пропущаме да създадем старините им в действителност красиви и уютни с наличието си.
Дори да имаме наши си огромни фамилии, дано в никакъв случай не забравяме, че те са фамилията, на което изискуем целия си живот! Ако пък не успеем да се споразумеем къде тъкмо ще честваме, изключително, когато сме семейство и родителите и на единия, и на другия сътрудник са надалеч, а нямаме място да поканим всички, добър вид да ги зарадваме същински е да им оставим децата за празниците. Каква по-голяма наслада за тях от внуците?! И какво по-голямо успокоение за вас и колегата ви от това да останете уединено и да не ви се постанова да приготвяте десетки ястия.
“Какви „ преимущества “ ни носи празнуването с родителите ни? ”
Не препускаме като обезумели и не харчим толкоз пари, оказваме помощ си
Знаете, че възрастните хора овреме се подготвят и не са измежду феновете на непотребното извършване на покупки, а това е доста добра процедура, с цел да си спестим напрежението и да спестим малко пари, които безусловно хвърляме напразно по празници. Ще имаме опцията, в компанията на мама да приготвим всичко, което традицията повелява- в сладки приказки и лутане към печката- като едно време, когато бяхме дребни. Усещането си заслужава, а и постоянно можем да научим още някоя специфичност при замесването на питката или приготвянето на сармите. Възрастното потомство носи със себе си толкоз умения, познания и душевно благосъстояние, че приготовленията ще ни харесат доста повече, в сравнение с когато сами се лутаме из кухнята и понякога прескачаме до преносимия компютър да забележим някоя рецепта. Ангажираността ни ще е надалеч по-приятна и ще сме улеснени, а родителите ни удовлетворени и щастливи, че сме ги почели.
Не прекаляваме с храната и алкохола
Спокойствие, вкусна храна и мъдри слова- има ли нещо по-приятно от това? Докато диалозите вкъщи се завъртат главно към злободневни тематики и дарове, тук ситуацията е напълно друга. Ще си припомните с носталгия детството, ще ви опишат за нещо, което към този момент сте не запомнили, ще ви дадат умен съвет и ще ви засипят с топлота, грижа и любов. Знаете, че за тях си оставаме деца, даже когато станем на 40. Те са нашите родители и биха дали всичко за нас, без значение какъв брой възрастни сме самите ние към този момент. Така че, сигурно бихте имали доста повече страсти за „ събиране “, в сравнение с храна за ястие, когато сте при родителите си. Ако ги виждате относително рядко и ви разделят стотици километри разстояние, тези мигове сигурно ще ви бъдат още по-запомнящи се, както за вас, по този начин и за тях.
Изразяваме благодарност, почитание и любов
Няма нищо по-важно от това да не забравяш бащиния дом- там откъдето си тръгнал. Няма нищо по-важно от това да даряваш с любов и грижа тези, които са те създали човек. Да им показваш, че макар старостта им, те са ти също толкоз скъпи и обичани, колкото са били, когато си имал потребност от тях, с цел да оцеляваш. Не малко хора подценяват умишлено или не родителите си след избрана възраст, заради множеството задължения, които имат. Животът в даден миг по този начин ни завърта, че безусловно от време на време не ни остава време даже за един телефонен диалог. Стресирани сме, изморени, все бързащи. А те- нашите родители, към този момент не бързат за на никое място, те са към този момент мудни, изтощени и търсещи все по-често компания. Знаем, че колкото повече остаряваме, толкоз по-ненужни ставаме. Сякаш ги оставяме „ там някъде пред тв приемника с техните мисли и усеща “, мислейки, че не можем да ги променим, тъй като не можем да върнем времето обратно. И това е по този начин, само че не напълно.
Старостта постоянно носи със себе си своите неприятни мисли и чувства, само че ние сме тези, които би трябвало да ги създадем по-малко неприятни, да покажем, че ни има постоянно за тях. И е хубаво в действителност да осъзнаваме всичко това и да бъдем доста по-често до родителите си в този момент, тъй като на следващия ден може и да няма. До момента, в който майка ми ненадейно и тежко се разболя, не се замислях изключително, че на следващия ден може да я няма. Когато обаче започнете всекидневно да живеете с тази мисъл, си давате сметка, че несъмнено им дължите повече.
“Повече внимание, повече споделени мигове. Защото те си нямат друго. Вие сте и постоянно ще им бъдете най-ценното. ”
Затова показвайте им признателността и уважението си, които най-малко на празници са наложителни. Един ден и вие ще бъдете там- в прегръдките на старостта и ще копнеете само за споделена наслада, за това да чувате по-често гласа на децата си, да виждате усмивките им, да изтривате сълзите им. Нищо, че те към този момент не са деца. За вас постоянно ще бъдат вашите деца.
Всъщност, освен Коледа е фамилен празник. Защо да не останете дружно в очакване на 2020та, отброявайки минутите? И колкото и да не желаете да бъдете черногледи, помислете най-малко за момент върху това, че може за последна година да сте дружно. Животът е непредсказуем и е колкото прекрасен, толкоз и неприятен. Спомнете си, че в сплотеността е щастието. Че дружно е една от най-хубавите думи, когато става дума за празници и за най-близките ви!
Ако въпреки всичко нямате опция да бъдете с тях, в случай че от дълго време сте си създали други проекти или пътувате в чужбина, насърчете ги да не бъдат сами. Организирайте събирането им със съседи и другари. Понякога възрастните хора просто не желаят да пречат и да се натрапват и в последна сметка остават самотни, а не трябва това да се случва. Насърчете ги да бъдат „ дружно “, въпреки и не с вас! И при първа опция ги посетете и вие.
Щастливи празници с благопожелание постоянно да имате някого, с който да сте „ дружно “!Защото в това е смисълът освен на празника, а и на цялото ни битие!
“А какво по-светло от родителите ни - от тези, които са ни дали живот? ”
Когато живеят надалеч, пътуването по празници не постоянно е алтернатива, която ни харесва. А в действителност това е един от най-хубавите способи да прекараме тези светли дни. Особено, когато към този момент са възрастни и като че ли изтощени от живота. Когато пък сме сами или без деца, постоянно избираме да изкараме Нова година с другари по заведения и домашни празненства, без да се замисляме, че животът е къс и че родителите ни доста повече се нуждаят от нас, изключително по празници. Нека не пропущаме да създадем старините им в действителност красиви и уютни с наличието си.
Дори да имаме наши си огромни фамилии, дано в никакъв случай не забравяме, че те са фамилията, на което изискуем целия си живот! Ако пък не успеем да се споразумеем къде тъкмо ще честваме, изключително, когато сме семейство и родителите и на единия, и на другия сътрудник са надалеч, а нямаме място да поканим всички, добър вид да ги зарадваме същински е да им оставим децата за празниците. Каква по-голяма наслада за тях от внуците?! И какво по-голямо успокоение за вас и колегата ви от това да останете уединено и да не ви се постанова да приготвяте десетки ястия.
“Какви „ преимущества “ ни носи празнуването с родителите ни? ”
Не препускаме като обезумели и не харчим толкоз пари, оказваме помощ си
Знаете, че възрастните хора овреме се подготвят и не са измежду феновете на непотребното извършване на покупки, а това е доста добра процедура, с цел да си спестим напрежението и да спестим малко пари, които безусловно хвърляме напразно по празници. Ще имаме опцията, в компанията на мама да приготвим всичко, което традицията повелява- в сладки приказки и лутане към печката- като едно време, когато бяхме дребни. Усещането си заслужава, а и постоянно можем да научим още някоя специфичност при замесването на питката или приготвянето на сармите. Възрастното потомство носи със себе си толкоз умения, познания и душевно благосъстояние, че приготовленията ще ни харесат доста повече, в сравнение с когато сами се лутаме из кухнята и понякога прескачаме до преносимия компютър да забележим някоя рецепта. Ангажираността ни ще е надалеч по-приятна и ще сме улеснени, а родителите ни удовлетворени и щастливи, че сме ги почели.
Не прекаляваме с храната и алкохола
Спокойствие, вкусна храна и мъдри слова- има ли нещо по-приятно от това? Докато диалозите вкъщи се завъртат главно към злободневни тематики и дарове, тук ситуацията е напълно друга. Ще си припомните с носталгия детството, ще ви опишат за нещо, което към този момент сте не запомнили, ще ви дадат умен съвет и ще ви засипят с топлота, грижа и любов. Знаете, че за тях си оставаме деца, даже когато станем на 40. Те са нашите родители и биха дали всичко за нас, без значение какъв брой възрастни сме самите ние към този момент. Така че, сигурно бихте имали доста повече страсти за „ събиране “, в сравнение с храна за ястие, когато сте при родителите си. Ако ги виждате относително рядко и ви разделят стотици километри разстояние, тези мигове сигурно ще ви бъдат още по-запомнящи се, както за вас, по този начин и за тях.
Изразяваме благодарност, почитание и любов
Няма нищо по-важно от това да не забравяш бащиния дом- там откъдето си тръгнал. Няма нищо по-важно от това да даряваш с любов и грижа тези, които са те създали човек. Да им показваш, че макар старостта им, те са ти също толкоз скъпи и обичани, колкото са били, когато си имал потребност от тях, с цел да оцеляваш. Не малко хора подценяват умишлено или не родителите си след избрана възраст, заради множеството задължения, които имат. Животът в даден миг по този начин ни завърта, че безусловно от време на време не ни остава време даже за един телефонен диалог. Стресирани сме, изморени, все бързащи. А те- нашите родители, към този момент не бързат за на никое място, те са към този момент мудни, изтощени и търсещи все по-често компания. Знаем, че колкото повече остаряваме, толкоз по-ненужни ставаме. Сякаш ги оставяме „ там някъде пред тв приемника с техните мисли и усеща “, мислейки, че не можем да ги променим, тъй като не можем да върнем времето обратно. И това е по този начин, само че не напълно.
Старостта постоянно носи със себе си своите неприятни мисли и чувства, само че ние сме тези, които би трябвало да ги създадем по-малко неприятни, да покажем, че ни има постоянно за тях. И е хубаво в действителност да осъзнаваме всичко това и да бъдем доста по-често до родителите си в този момент, тъй като на следващия ден може и да няма. До момента, в който майка ми ненадейно и тежко се разболя, не се замислях изключително, че на следващия ден може да я няма. Когато обаче започнете всекидневно да живеете с тази мисъл, си давате сметка, че несъмнено им дължите повече.
“Повече внимание, повече споделени мигове. Защото те си нямат друго. Вие сте и постоянно ще им бъдете най-ценното. ”
Затова показвайте им признателността и уважението си, които най-малко на празници са наложителни. Един ден и вие ще бъдете там- в прегръдките на старостта и ще копнеете само за споделена наслада, за това да чувате по-често гласа на децата си, да виждате усмивките им, да изтривате сълзите им. Нищо, че те към този момент не са деца. За вас постоянно ще бъдат вашите деца.
Всъщност, освен Коледа е фамилен празник. Защо да не останете дружно в очакване на 2020та, отброявайки минутите? И колкото и да не желаете да бъдете черногледи, помислете най-малко за момент върху това, че може за последна година да сте дружно. Животът е непредсказуем и е колкото прекрасен, толкоз и неприятен. Спомнете си, че в сплотеността е щастието. Че дружно е една от най-хубавите думи, когато става дума за празници и за най-близките ви!
Ако въпреки всичко нямате опция да бъдете с тях, в случай че от дълго време сте си създали други проекти или пътувате в чужбина, насърчете ги да не бъдат сами. Организирайте събирането им със съседи и другари. Понякога възрастните хора просто не желаят да пречат и да се натрапват и в последна сметка остават самотни, а не трябва това да се случва. Насърчете ги да бъдат „ дружно “, въпреки и не с вас! И при първа опция ги посетете и вие.
Щастливи празници с благопожелание постоянно да имате някого, с който да сте „ дружно “!Защото в това е смисълът освен на празника, а и на цялото ни битие!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ