На дъното на сърцето
Помниш ли ме? Аз съм онази, дето опъна люлка от единия до другия завършек на сърцето ти. И се люлееше тъкмо в средата му. А то ми се радваше като напразно, като на слънцето, като на всичко, което го кара да се усеща живо и диво.
Аз те помня. Ти си моето щастливо корабокрушение. На неверното място и в точното време. Капан за сънищата ми. Обичаше да ми разказваш приказки. А аз обичах да ти имам вяра. Понякога даже да ги сбъдвам. Накрая ми описа играта и приказката загрубя.
Представям си те. След като дълго, дълго си го отлагал, в цялостна тишина, рефлексно ставаш и се понасяш из стаята, стиснал черен чувал с една ръка. С другата събираш натрупа на нашата връзка – фибите ми, разпилени по всякакви чекмеджета, бордни карти, магнити, истории и неточности, останали след мен. Падат една по една и покриват дъното, чувалът се цялостни. Накрая единствено крепко го завързваш – да не изпадне някоя потиснатост, някоя неизстинала нота на любов. Сграбчваш го и го понасяш към боклука. Внимаваш да не се спънеш в някой спомен, внимаваш да не ме срещнеш в мислите си. За тази среща още не си подготвен. И има за какво да внимаваш.
После се връщаш в стаята си. Не си пускаш музика. Такива моменти не заслужават саундтрак, единствено неявяване на тон. Преговаряш с очи – всичко си е на мястото, всичко си е както досега. Безопасно, само че някак тясно. Чудиш се какво остава откакто всичко свърши. Какво остава прикрито, притаено в ъгъла на тишината. И за какво по този начин ти тежи?
Аз те нося като незарастващ белег, който сама съм издълбала по кожата си. 2 пъти в годината по 2 пъти дневно ми липсваш. Лъжа, най-малко 200 са. Стискам клепачи и прожектирам мемоари. А по миглите ми вали. Връщам лентата какво е било и в никакъв случай не запитвам “какво би било в случай че ”. Спомените ми за теб са като тъжна ария, която обичам да чувам на рипийт, до момента в който ушите ми не писнат. Не знам по какъв начин се изключваш.
Чудя се, в случай че след годините те срещна, дали душите ни ще се познаят.
И дали ще си признаят, че направиха неточност, като ни счупиха на части?
