Историята се повтаря винаги като трагедия, когато има невинни жертви
" Помни, че другите се опасяват повече от теб, хвани главата си постоянно високо вдигната, значими са само любовта и достойнството. "
" Името ми е Емилия дел Валие ", Исабел Алиенде, превод Маня Костова, издателство " Колибри "
Много е изключително, когато един публицист хем е класик, хем е жив. Той написа, тъй като това му е работата, само че има милиони фенове по целия свят и всеки от тях е с условия. Всички чакат с неспокойствие нова книга, която да бъде написана (преведена) колкото може по-бързо, да бъде прелестна, да бъде друга, да бъде освен това. И, в случай че може, по нищо да не се разграничава от предходните.
Когато чуем, че е излязъл нов разказ от обичан създател, започваме да се подпитваме – ти прочете ли към този момент? Струва ли си?
И не е, тъй като не ни се дават едни непотребни 20 – 30 – 40 лева; а тъй като не желаеме да се разочароваме. Книгите са нашето леговище в свят, цялостен с огорчения, бледи копия и заместители. Не желаеме да отворим корицата, да влезем в историята – и да не се почувстваме погълнати от нея.
Спокойно и самоуверено напред. " Емилия дел Валие " е увлекателна и динамична, с превъзходен ослепителен женски облик в центъра на описа, с взор към историята на Северна и Южна Америка в края на 19 век, и със мощно антивоенно обръщение. Купувам.
Тук няма магия, само че има свободна и плодовита фикция. Сладкодумието на Емилия вдъхва прохлада на всичко, до което погледът ѝ се допре. Почти целият разказ минава през нейната позиция, като се изключи няколко епизода, в които тя е в неопределеност и думата взима нейният сътрудник Ерик. Емилия споделя живота си, като стартира от детството и младостта на своята майка Мери Уолш, злощастната ѝ първа обич и фамилията, което след това основават с дон Панчо Кларо. От всяка дума блика жизнелюбие и самостоятелност. Дори когато се приказва за изменничество и гибел, ведрината си пробива път. Емилия да вземем за пример споделя за заболяванията, същински и измислени, на своята майка, и въпреки че звучи подигравателно, отново се усеща съчувствието и привързаността ѝ.
Емилия дел Валие е човек на словото и откакто още напълно млада се трансформира в сполучлив създател на евтини романи за обич и отмъщение, идва време да направи идната крачка – да кандидатства за работа в редакцията на локалния вестник. И защото става въпрос за 90-те години на 19 век, това значи да направи същинска гражданска война като се впише в една напълно мъжка специалност. Тя се отхвърля от полагащата ѝ се съгласно тогавашните разбирания протекция, даже се преборва да не написа под мъжки псевдоним – и поема към една кръвопролитна и свирепа революция, с цел да я отрази за читателите на вестника.
В композицията на сюжета има прочут дисбаланс. Мисията на Емилия като боен сътрудник в Чили се разгръща нашироко както във времето, по този начин и в границите на романа. Това, което е декларирано като съответен длъжностен ангажимент, се трансформира в орис. При скоростта на транспортните средства и известията от това време, пътуването от Съединени американски щати до Чили, което и в този момент не е пренебрежимо малко, тогава продължава по няколко седмици. И трансформира неопитната млада жена в забележителна персона.
Темата за войната в никакъв случай не е губила своята новост. Но даже и ужасът омръзва, и вести, които преди две години са били невъобразими и непоносими, в този момент звучат дежурно-скучно и досадно. Исабел Алиенде написа за война, която не ни визира директно и се е случила от дълго време – гражданската война в Чили за свалянето на тогавашния законно определен президент Балмаседа. Точно тази дистанцираност на тематиката оказва помощ да се съсредоточим върху същинския смисъл на войната… и още по-точно върху кървавото ѝ безсмислие. Това е повсеместен смут. Крах на справедливостта и хуманността – при все това всички настояват, че се бият в тяхно име. " Във войната няма чест, нито благосклонност, всички се бият като кръвожадни зверове. " " Цялата тази безсърдечност и гибел са неразбираеми, неуместни, ненужни, те съставляват разхищаване на живот, злокобна игра на овластени управници. " А жертвите? " Мъже без имена, без лица, за еднократна приложимост, свежо месо, предопределено за кланицата ".
Несъмнено имаме учредения да забележим паралел сред политическите и военни дейности в романа и историческите събития, свързани със Салвадор Алиенде. Историята се повтаря, първо като покруса и постоянно като покруса, когато има почтени жертви.
Емилия дел Валие минава доста лимити, нееднократно прекрачва даже оттатък границата сред гибелта и живота. В нейния раздорен, добродушен, свободен и надарен свят има място за другарство, обич, персонални открития и гений, който не разрешава да бъде подценен и потиснат.
" Каза ми, че съществуват доста действителности и доста паралелни светове, че нашите сетива не са задоволителни, с цел да ги доловят, само че че от време на време е допустимо да прекрачим оттатък булото, дето ни заслепява, и за малко да надзърнем в други измерения. " Да, допустимо е. Например – когато четем.
" Името ми е Емилия дел Валие ", Исабел Алиенде, превод Маня Костова, издателство " Колибри "
Много е изключително, когато един публицист хем е класик, хем е жив. Той написа, тъй като това му е работата, само че има милиони фенове по целия свят и всеки от тях е с условия. Всички чакат с неспокойствие нова книга, която да бъде написана (преведена) колкото може по-бързо, да бъде прелестна, да бъде друга, да бъде освен това. И, в случай че може, по нищо да не се разграничава от предходните.
Когато чуем, че е излязъл нов разказ от обичан създател, започваме да се подпитваме – ти прочете ли към този момент? Струва ли си?
И не е, тъй като не ни се дават едни непотребни 20 – 30 – 40 лева; а тъй като не желаеме да се разочароваме. Книгите са нашето леговище в свят, цялостен с огорчения, бледи копия и заместители. Не желаеме да отворим корицата, да влезем в историята – и да не се почувстваме погълнати от нея.
Спокойно и самоуверено напред. " Емилия дел Валие " е увлекателна и динамична, с превъзходен ослепителен женски облик в центъра на описа, с взор към историята на Северна и Южна Америка в края на 19 век, и със мощно антивоенно обръщение. Купувам.
Тук няма магия, само че има свободна и плодовита фикция. Сладкодумието на Емилия вдъхва прохлада на всичко, до което погледът ѝ се допре. Почти целият разказ минава през нейната позиция, като се изключи няколко епизода, в които тя е в неопределеност и думата взима нейният сътрудник Ерик. Емилия споделя живота си, като стартира от детството и младостта на своята майка Мери Уолш, злощастната ѝ първа обич и фамилията, което след това основават с дон Панчо Кларо. От всяка дума блика жизнелюбие и самостоятелност. Дори когато се приказва за изменничество и гибел, ведрината си пробива път. Емилия да вземем за пример споделя за заболяванията, същински и измислени, на своята майка, и въпреки че звучи подигравателно, отново се усеща съчувствието и привързаността ѝ.
Емилия дел Валие е човек на словото и откакто още напълно млада се трансформира в сполучлив създател на евтини романи за обич и отмъщение, идва време да направи идната крачка – да кандидатства за работа в редакцията на локалния вестник. И защото става въпрос за 90-те години на 19 век, това значи да направи същинска гражданска война като се впише в една напълно мъжка специалност. Тя се отхвърля от полагащата ѝ се съгласно тогавашните разбирания протекция, даже се преборва да не написа под мъжки псевдоним – и поема към една кръвопролитна и свирепа революция, с цел да я отрази за читателите на вестника.
В композицията на сюжета има прочут дисбаланс. Мисията на Емилия като боен сътрудник в Чили се разгръща нашироко както във времето, по този начин и в границите на романа. Това, което е декларирано като съответен длъжностен ангажимент, се трансформира в орис. При скоростта на транспортните средства и известията от това време, пътуването от Съединени американски щати до Чили, което и в този момент не е пренебрежимо малко, тогава продължава по няколко седмици. И трансформира неопитната млада жена в забележителна персона.
Темата за войната в никакъв случай не е губила своята новост. Но даже и ужасът омръзва, и вести, които преди две години са били невъобразими и непоносими, в този момент звучат дежурно-скучно и досадно. Исабел Алиенде написа за война, която не ни визира директно и се е случила от дълго време – гражданската война в Чили за свалянето на тогавашния законно определен президент Балмаседа. Точно тази дистанцираност на тематиката оказва помощ да се съсредоточим върху същинския смисъл на войната… и още по-точно върху кървавото ѝ безсмислие. Това е повсеместен смут. Крах на справедливостта и хуманността – при все това всички настояват, че се бият в тяхно име. " Във войната няма чест, нито благосклонност, всички се бият като кръвожадни зверове. " " Цялата тази безсърдечност и гибел са неразбираеми, неуместни, ненужни, те съставляват разхищаване на живот, злокобна игра на овластени управници. " А жертвите? " Мъже без имена, без лица, за еднократна приложимост, свежо месо, предопределено за кланицата ".
Несъмнено имаме учредения да забележим паралел сред политическите и военни дейности в романа и историческите събития, свързани със Салвадор Алиенде. Историята се повтаря, първо като покруса и постоянно като покруса, когато има почтени жертви.
Емилия дел Валие минава доста лимити, нееднократно прекрачва даже оттатък границата сред гибелта и живота. В нейния раздорен, добродушен, свободен и надарен свят има място за другарство, обич, персонални открития и гений, който не разрешава да бъде подценен и потиснат.
" Каза ми, че съществуват доста действителности и доста паралелни светове, че нашите сетива не са задоволителни, с цел да ги доловят, само че че от време на време е допустимо да прекрачим оттатък булото, дето ни заслепява, и за малко да надзърнем в други измерения. " Да, допустимо е. Например – когато четем.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ