Изкуственият интелект няма да замени преподавателите. Къде са реалните му ползи за образованието
Ползата от изкуствения разсъдък (ИИ) не е да размени преподавателя, а да оказва помощ там, където времето не доближава, информацията е доста, а противоположната връзка постоянно закъснява.
През последните години изкуственият разсъдък се трансформира в една от най-обсъжданите тематики в образованието. Разговорът нормално потегля в две крайности. Едната е, че ИИ ще реши съвсем всичко. Другата е, че ще навреди на ученето и ще обезсмисли ролята на преподавателя. Истината, както постоянно се случва, е някъде посредата.
По-полезно е да гледаме на тези технологии без прекален екстаз, само че и без непотребен боязън. По-важният въпрос е в какво тъкмо изкуственият разсъдък може да бъде потребен на образованието още в този момент и при какви условия това в действителност има смисъл.
Най-напред ИИ може да оказва помощ при достъпа до информация. Днес учениците, студентите и преподавателите работят в среда, в която наличието е доста, само че постоянно е разпръснато, неразбираемо подредено и мъчно за бърза ориентировка. В такава обстановка интелигентните принадлежности могат да спомагат за обобщаване, за по-достъпно пояснение на комплицирани тематики и за ориентиране към подобаващи запаси. Това напълно не е малко. Понякога най-големият проблем не е неналичието на информация, а неналичието на изясненост.
Друга значима посока е противоположната връзка. В практиката точно тя постоянно страда от дефицит на време. Преподавателят има какво да каже, само че не постоянно има опция да го направи задоволително бързо и в нужния размер. Тук ИИ може да бъде потребен като подпомагащ инструмент за правене на първоначални насоки, за открояване на постоянно срещани неточности, за предложение на примерни пояснения и за по-бърза ориентировка къде обучаемият изпитва усложнение. Разбира се, това не анулира ролята на преподавателя. Напротив. Добре употребен, изкуственият разсъдък може да освободи повече време точно за онази част от работата, която изисква човешка преценка, опит и персонален метод.
Практическо приложение има и във всекидневната организация. В просветителната среда има доста повтарящи се действия - отговори на едни и същи въпроси, приготовление на информации, обобщаване на информация, насочване в административни условия, нареждане на наличие. Това са задания, които наподобяват дребни, само че насъбрани във времето лишават сериозен запас. Именно тук ИИ може да помогне доста. Не като огромна гражданска война, а като практично облекчение.
Смислена е и ролята му при персонализираната поддръжка. Не в смисъл, че всеки обучаем би трябвало да бъде оставен самичък на машина, а че може по-лесно да получи насоки съгласно своето равнище, движение и усложнения. Един студент да вземем за пример може да има потребност от по-кратко пояснение, различен - от образец, трети - от увещание какво към този момент би трябвало да знае, с цел да разбере новата тематика. Когато това се прави деликатно и под човешки надзор, технологията може да бъде потребен медиатор, а не настойчив сурогат.
Разбира се, всичко това има смисъл единствено при ясни правила. Изкуственият разсъдък не трябва да се възприема като средство, което автоматизирано прави една система по-добра. Той е потребен тогава, когато се ползва рационално. Когато има съответна цел. Когато е ясно къде оказва помощ и къде не би трябвало да се разчита на него. И когато остава под виновния контрол на хората, а не вместо тях.
Точно по тази причина най-практичният метод не е да се стартира с гръмки обещания. По рационално е да се тръгне с дребни, ясни и потребни приложения. Например там, където преподавателите имат потребност от по-бърза организация на противоположната връзка. Там, където студентите мъчно се ориентират в огромен размер образователни материали. Или там, където администрацията губи време в рутинни повтарящи се действия. Когато технологията взема решение съответен проблем, изгодата се вижда доста по-лесно.
Образованието няма потребност от звук към новите технологии. Има потребност от положителни решения. Ако изкуственият разсъдък се употребява с мярка, с ясна цел и в поддръжка на действителните потребности, той може да бъде потребен. Не тъй като замества учителя, а тъй като му оказва помощ. Не тъй като анулира усилието на ученика или студента, а тъй като може да направи пътя до знанието по-ясен и по-добре проведен.
*Проф. доктор инж. Алдениз Рашидов е учител в Технически университет – Габрово, катедра " Автоматика, осведомителна и ръководеща техника ". Той е шеф на Центъра за електронно и отдалечено образование и началник на бранш " Информационно обезпечаване " към университета. Научните му ползи са в региона на интернет основаните системи, индустриалните осведомителни системи и приложението на изкуствения разсъдък в образованието и научните проучвания. Проф. Рашидов е създател на над 115 научни изявления и е старши член (Senior Member) на IEEE, както и член на IEEE Computer Society и IEEE Robotics and Automation Society.
През последните години изкуственият разсъдък се трансформира в една от най-обсъжданите тематики в образованието. Разговорът нормално потегля в две крайности. Едната е, че ИИ ще реши съвсем всичко. Другата е, че ще навреди на ученето и ще обезсмисли ролята на преподавателя. Истината, както постоянно се случва, е някъде посредата.
По-полезно е да гледаме на тези технологии без прекален екстаз, само че и без непотребен боязън. По-важният въпрос е в какво тъкмо изкуственият разсъдък може да бъде потребен на образованието още в този момент и при какви условия това в действителност има смисъл.
Най-напред ИИ може да оказва помощ при достъпа до информация. Днес учениците, студентите и преподавателите работят в среда, в която наличието е доста, само че постоянно е разпръснато, неразбираемо подредено и мъчно за бърза ориентировка. В такава обстановка интелигентните принадлежности могат да спомагат за обобщаване, за по-достъпно пояснение на комплицирани тематики и за ориентиране към подобаващи запаси. Това напълно не е малко. Понякога най-големият проблем не е неналичието на информация, а неналичието на изясненост.
Друга значима посока е противоположната връзка. В практиката точно тя постоянно страда от дефицит на време. Преподавателят има какво да каже, само че не постоянно има опция да го направи задоволително бързо и в нужния размер. Тук ИИ може да бъде потребен като подпомагащ инструмент за правене на първоначални насоки, за открояване на постоянно срещани неточности, за предложение на примерни пояснения и за по-бърза ориентировка къде обучаемият изпитва усложнение. Разбира се, това не анулира ролята на преподавателя. Напротив. Добре употребен, изкуственият разсъдък може да освободи повече време точно за онази част от работата, която изисква човешка преценка, опит и персонален метод.
Практическо приложение има и във всекидневната организация. В просветителната среда има доста повтарящи се действия - отговори на едни и същи въпроси, приготовление на информации, обобщаване на информация, насочване в административни условия, нареждане на наличие. Това са задания, които наподобяват дребни, само че насъбрани във времето лишават сериозен запас. Именно тук ИИ може да помогне доста. Не като огромна гражданска война, а като практично облекчение.
Смислена е и ролята му при персонализираната поддръжка. Не в смисъл, че всеки обучаем би трябвало да бъде оставен самичък на машина, а че може по-лесно да получи насоки съгласно своето равнище, движение и усложнения. Един студент да вземем за пример може да има потребност от по-кратко пояснение, различен - от образец, трети - от увещание какво към този момент би трябвало да знае, с цел да разбере новата тематика. Когато това се прави деликатно и под човешки надзор, технологията може да бъде потребен медиатор, а не настойчив сурогат.
Разбира се, всичко това има смисъл единствено при ясни правила. Изкуственият разсъдък не трябва да се възприема като средство, което автоматизирано прави една система по-добра. Той е потребен тогава, когато се ползва рационално. Когато има съответна цел. Когато е ясно къде оказва помощ и къде не би трябвало да се разчита на него. И когато остава под виновния контрол на хората, а не вместо тях.
Точно по тази причина най-практичният метод не е да се стартира с гръмки обещания. По рационално е да се тръгне с дребни, ясни и потребни приложения. Например там, където преподавателите имат потребност от по-бърза организация на противоположната връзка. Там, където студентите мъчно се ориентират в огромен размер образователни материали. Или там, където администрацията губи време в рутинни повтарящи се действия. Когато технологията взема решение съответен проблем, изгодата се вижда доста по-лесно.
Образованието няма потребност от звук към новите технологии. Има потребност от положителни решения. Ако изкуственият разсъдък се употребява с мярка, с ясна цел и в поддръжка на действителните потребности, той може да бъде потребен. Не тъй като замества учителя, а тъй като му оказва помощ. Не тъй като анулира усилието на ученика или студента, а тъй като може да направи пътя до знанието по-ясен и по-добре проведен.
*Проф. доктор инж. Алдениз Рашидов е учител в Технически университет – Габрово, катедра " Автоматика, осведомителна и ръководеща техника ". Той е шеф на Центъра за електронно и отдалечено образование и началник на бранш " Информационно обезпечаване " към университета. Научните му ползи са в региона на интернет основаните системи, индустриалните осведомителни системи и приложението на изкуствения разсъдък в образованието и научните проучвания. Проф. Рашидов е създател на над 115 научни изявления и е старши член (Senior Member) на IEEE, както и член на IEEE Computer Society и IEEE Robotics and Automation Society.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ