Втора примка около шията на световната търговия. Хусите заплашват да затворят Червено море
Формирования на хусите обявиха, че са сложили на корабите, които се пробват да товарят артикули в пристанищата на Саудитска Арабия. Както кореспондентът на Би Би Си по въпросите на сигурността Франк Гарднър, международната търговия може да се изправи пред още едно съществено затруднение, а опитите то да бъде отстранено със мощ могат да доведат до ново изостряне на напрежението в Близкия изток.
Арабските страни от Персийския залив, които до неотдавна се смятаха за остров на стабилността с ниска престъпност и ниски налози, към този момент са принудени да живеят с непрекъснатата опасност от набези от другия бряг на Залива – от към момента добре въоръжената Ислямска република Иран.
Изглежда към този проблем се прибавя още един. Йеменските хуси явно са се отказали от примирието със Саудитска Арабия, подписано през 2022 година Тази седмица две саудитски плавателни средства бяха от ракети. Според хусите още 10 кораба са се отказали да влязат в саудитски пристанища след отправения от тях ултиматум.
По този метод под опасност се оказва корабоплаването през Баб ел-Мандебския пролив, който свързва южната част на Червено море с Индийския океан. Това е значимо единствено по себе си, само че още повече поради продължаващата обсада на Ормузкия пролив от Иран – основен маршрут за износа на нефт и химически артикули от страните в Персийския залив.
До този миг Саудитска Арабия се стремеше да стои настрани от войната сред Съединени американски щати и Иран и дълго време успяваше да избегне вредите, породени от ирански дронове и ракети на други американски съдружници в района – Кувейт, Йордания и Бахрейн. Благодарение на големия си петролопровод кралството транспортираше необработен нефт от източните си провинции до терминала Янбу на брега на Червено море, откъдето танкерите го превозваха през Баб ел-Мандеб към азиатските пазари.
След възобновяването на американските удари против Иран при започване на юли ирански ракети доближиха и до Саудитска Арабия. А в този момент хусите заплашват да блокират корабоплаването. По всичко проличава, че дейностите им се управляват директно от ирански военни. Според Reuters, базирайки се на източници в Иран и Йемен, делегация от 10–20 представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война (КГИР), съпроводена от военна техника, е пристигнала в следената от хусите част на Йемен на 13 юли.
Един от източниците декларира, че командири на КГИР са изпратени, с цел да подкрепят интервенциите на хусите и да ги обучат да употребяват нови ракетни системи. Иранското външно министерство не е коментирало тези изказвания, а Техеран и преди е отричал да доставя хусите с ракети. Самите хуси също настояват, че сами създават своето въоръжение.
Хусите се трансформират в единно придвижване през 2014 година, когато на фона на събитията от Арабската пролет шиитските племенни формирования от северен Йемен настъпват на юг, завладяват столицата Сана и след това откриват надзор над няколко гъсто обитаеми региона, в това число стратегически значимия пристанищен град Ходейда.
През 2015 година Саудитска Арабия се намесва в поддръжка на интернационално приетото йеменско държавно управление, смятайки, че не може да допусне на южната си граница да се утвърди въоръжена формация, подкрепяна от нейния главен районен противник – Иран. В Рияд вярвали, че с модерната западна авиация и ракети бунтовниците бързо ще бъдат принудени да капитулират.
Това обаче не се случва. Въпреки големите жертви измежду цивилното население в резултат на масирани бомбардировки, хусите не се предават и след 10 години към този момент са устойчиво открити във властта. След примирието със Саудитска Арабия те насочват напъните си против Израел, като нападат основно морски транспорти, свързани с него в Червено море. Под обстрел попадат и американски и английски кораби, които повече от година се пробват да пазят комерсиалното мореплаване.
Подобно на иранския бряг при Ормузкия пролив, и крайбрежието на Йемен по Червено море е осеяно с пещери, тунели и укрития, които разрешават относително безвредно запазване на муниции и бързото им потребление при нови офанзиви.
През май 2025 година Съединени американски щати реализираха помирение с хусите, само че в този момент президентът Доналд Тръмп дава обещание да се „ разправи “ с тях, което прави възобновяването на военните дейности изцяло действителна опция.
Относителното успокоение в Червено море бе нарушено още на 7 юли, когато след ракетна офанзива на хусите потъна товарният транспортен съд Eternity C, плаващ под либерийски байрак и благосъстоятелност на гръцката компания Cosmoship. Корабът се прибирал празен от Сомалия, откакто доставил филантропична помощ. Хусите обявиха, че повода за нападението е, че други кораби на същата компания са посещавали израелски пристанища.
Политическата карта на рецесиите в Близкия изток се трансформира. Ситуацията ненапълно се стабилизира в Ирак и Сирия след години цивилен спорове. В линията Газа номинално работи помирение, макар че жертвите не престават. На Западния бряг напрежението остава извънредно високо поради разширението на израелските селища. Засега се резервира и прекратяването на огъня сред Израел и „ Хизбула “ в Ливан.
В същото време обаче напрежението се реалокира към Персийския залив и Арабския полуостров. Доналд Тръмп въвлече Съединени американски щати във война с Иран, без да се вижда излаз от нея.
Всяка нощ американската авиация нанася удари по мостове, пътища и електроцентрали в Иран, само че не съумява да принуди КГИР да се откаже от блокадата на Ормузкия пролив. Всяка нощ Иран отвръща с удари по арабски страни и региони, където се намират американски военни бази, пробвайки се да разедини Съединени американски щати и техните съдружници.
С всеки минал ден, в който танкерите и корабите с химически артикули и торове не могат да изоставен Персийския залив, напрежението върху интернационалните вериги за доставки нараства. Ако бъде блокирано и Червено море, натискът върху международната стопанска система ще стане още по-силен.
Допълнително безпокойствие провокира и съглашението сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия за основаване на нуклеарна енергийна стратегия. Засега няма учредения да се счита, че Рияд има намерение да употребява тази стратегия за създаване на нуклеарно оръжие. Но самата опция поражда опасения, че и други страни в района – като Турция и Египет – могат да ускорят личните си нуклеарни стратегии.
Близкият изток е привикнал с периодически прояви на принуждение и напрежение и актуалната обстановка към момента не е най-тежката, която районът е преживявал през последните десетилетия. Но всички тези тревожни сигнали, взети дружно, демонстрират, че без трайно и всеобхватно съглашение сред Съединени американски щати и Иран районът е изправен пред нескончаем интервал на неустойчивост.
Арабските страни от Персийския залив, които до неотдавна се смятаха за остров на стабилността с ниска престъпност и ниски налози, към този момент са принудени да живеят с непрекъснатата опасност от набези от другия бряг на Залива – от към момента добре въоръжената Ислямска република Иран.
Изглежда към този проблем се прибавя още един. Йеменските хуси явно са се отказали от примирието със Саудитска Арабия, подписано през 2022 година Тази седмица две саудитски плавателни средства бяха от ракети. Според хусите още 10 кораба са се отказали да влязат в саудитски пристанища след отправения от тях ултиматум.
По този метод под опасност се оказва корабоплаването през Баб ел-Мандебския пролив, който свързва южната част на Червено море с Индийския океан. Това е значимо единствено по себе си, само че още повече поради продължаващата обсада на Ормузкия пролив от Иран – основен маршрут за износа на нефт и химически артикули от страните в Персийския залив.
До този миг Саудитска Арабия се стремеше да стои настрани от войната сред Съединени американски щати и Иран и дълго време успяваше да избегне вредите, породени от ирански дронове и ракети на други американски съдружници в района – Кувейт, Йордания и Бахрейн. Благодарение на големия си петролопровод кралството транспортираше необработен нефт от източните си провинции до терминала Янбу на брега на Червено море, откъдето танкерите го превозваха през Баб ел-Мандеб към азиатските пазари.
След възобновяването на американските удари против Иран при започване на юли ирански ракети доближиха и до Саудитска Арабия. А в този момент хусите заплашват да блокират корабоплаването. По всичко проличава, че дейностите им се управляват директно от ирански военни. Според Reuters, базирайки се на източници в Иран и Йемен, делегация от 10–20 представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война (КГИР), съпроводена от военна техника, е пристигнала в следената от хусите част на Йемен на 13 юли.
Един от източниците декларира, че командири на КГИР са изпратени, с цел да подкрепят интервенциите на хусите и да ги обучат да употребяват нови ракетни системи. Иранското външно министерство не е коментирало тези изказвания, а Техеран и преди е отричал да доставя хусите с ракети. Самите хуси също настояват, че сами създават своето въоръжение.
Хусите се трансформират в единно придвижване през 2014 година, когато на фона на събитията от Арабската пролет шиитските племенни формирования от северен Йемен настъпват на юг, завладяват столицата Сана и след това откриват надзор над няколко гъсто обитаеми региона, в това число стратегически значимия пристанищен град Ходейда.
През 2015 година Саудитска Арабия се намесва в поддръжка на интернационално приетото йеменско държавно управление, смятайки, че не може да допусне на южната си граница да се утвърди въоръжена формация, подкрепяна от нейния главен районен противник – Иран. В Рияд вярвали, че с модерната западна авиация и ракети бунтовниците бързо ще бъдат принудени да капитулират.
Това обаче не се случва. Въпреки големите жертви измежду цивилното население в резултат на масирани бомбардировки, хусите не се предават и след 10 години към този момент са устойчиво открити във властта. След примирието със Саудитска Арабия те насочват напъните си против Израел, като нападат основно морски транспорти, свързани с него в Червено море. Под обстрел попадат и американски и английски кораби, които повече от година се пробват да пазят комерсиалното мореплаване.
Подобно на иранския бряг при Ормузкия пролив, и крайбрежието на Йемен по Червено море е осеяно с пещери, тунели и укрития, които разрешават относително безвредно запазване на муниции и бързото им потребление при нови офанзиви.
През май 2025 година Съединени американски щати реализираха помирение с хусите, само че в този момент президентът Доналд Тръмп дава обещание да се „ разправи “ с тях, което прави възобновяването на военните дейности изцяло действителна опция.
Относителното успокоение в Червено море бе нарушено още на 7 юли, когато след ракетна офанзива на хусите потъна товарният транспортен съд Eternity C, плаващ под либерийски байрак и благосъстоятелност на гръцката компания Cosmoship. Корабът се прибирал празен от Сомалия, откакто доставил филантропична помощ. Хусите обявиха, че повода за нападението е, че други кораби на същата компания са посещавали израелски пристанища.
Политическата карта на рецесиите в Близкия изток се трансформира. Ситуацията ненапълно се стабилизира в Ирак и Сирия след години цивилен спорове. В линията Газа номинално работи помирение, макар че жертвите не престават. На Западния бряг напрежението остава извънредно високо поради разширението на израелските селища. Засега се резервира и прекратяването на огъня сред Израел и „ Хизбула “ в Ливан.
В същото време обаче напрежението се реалокира към Персийския залив и Арабския полуостров. Доналд Тръмп въвлече Съединени американски щати във война с Иран, без да се вижда излаз от нея.
Всяка нощ американската авиация нанася удари по мостове, пътища и електроцентрали в Иран, само че не съумява да принуди КГИР да се откаже от блокадата на Ормузкия пролив. Всяка нощ Иран отвръща с удари по арабски страни и региони, където се намират американски военни бази, пробвайки се да разедини Съединени американски щати и техните съдружници.
С всеки минал ден, в който танкерите и корабите с химически артикули и торове не могат да изоставен Персийския залив, напрежението върху интернационалните вериги за доставки нараства. Ако бъде блокирано и Червено море, натискът върху международната стопанска система ще стане още по-силен.
Допълнително безпокойствие провокира и съглашението сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия за основаване на нуклеарна енергийна стратегия. Засега няма учредения да се счита, че Рияд има намерение да употребява тази стратегия за създаване на нуклеарно оръжие. Но самата опция поражда опасения, че и други страни в района – като Турция и Египет – могат да ускорят личните си нуклеарни стратегии.
Близкият изток е привикнал с периодически прояви на принуждение и напрежение и актуалната обстановка към момента не е най-тежката, която районът е преживявал през последните десетилетия. Но всички тези тревожни сигнали, взети дружно, демонстрират, че без трайно и всеобхватно съглашение сред Съединени американски щати и Иран районът е изправен пред нескончаем интервал на неустойчивост.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ