Козина, по-дебела и от най-дебелия кожух
Полярната лисица (Vulpes lagopus), наричана също арктическа лисица или песец, е тип лисица, произлизаща от студените арктически области. Традиционно тя е считана за единствен представител на жанр Alopex, само че през днешния ден от време на време се включва в жанр Лисици (Vulpes).
Полярните лисици нормално са дълги до към 60 см, без да се включва 30-сантиметровата им опашка. Височината на раменете им доближава до 30 см и нормално тежат сред 3 о 6 кг. Тези ограничения ги приближават до домашната котка.
Полярната лисица населява студени места – северните полярни области на Европа, Азия, Северна Америка и Гренландия. По тези райони температурите са 70 градуса под нулата. Дори на ескимосите биха им затракали зъбите от мраз.
За да претърпява при такива условия, полярната лисица има потребност от изключително дебела четина. 70% от нея е формирано от затоплящ бухнал мъх.
Тази лисица има и още една специфичност, която е нейна запазена марка – сменя окраската на козината си съгласно сезона. Така да вземем за пример през зимата е снежнобяла и чудесно се слива с пейзажа, а през лятото става сиво-синя. Никой различен тип лисица не е кадърен на сходно видоизменение.
Друг любопитен факт е, че с цел да усети плячката си даже под дебелата снежна завивка, лисицата има изключително добре развито подушване. Когато нормалната им плячка е нищожна, полярните лисици събират остатъците от храната на по-едри хищници като бялата мечка да вземем за пример, макар че самата полярна лисица е в менюто на този тип мечки.
