Получил ли е инструкции президентът Румен Радев, за да промени

...
Получил ли е инструкции президентът Румен Радев, за да промени
Коментари Харесай

Радан Кънев: Ние и сега работим в евро, но нямаме право на глас в тази финансова система

Получил ли е указания президентът Румен Радев, с цел да промени позицията си и да поиска референдум за еврото? Този въпрос сложи през вчерашния ден в ефира на БНР евродепутатът Радан Кънев.
Прочетете още
Той уточни, че президентът от 2022 година насам има няколко ясно документирани позиции, които демонстрират, че сходен референдум е противозаконен. Има записи пред студенти в Пловдив, в които Радев споделя, че в България решението дали да се присъединим към еврозоната е взето доста от дълго време, акцентира Кънев. Според него за какво президентът се извъртя по този фрапантен метод е отворен въпрос.

Днес евродепутатът разгласява в в профила си във фейсбук коментар по тематиката, припомняйки хиперинфлацията пруз 1997 година, когато пенсиите бяха 6 $, а заплатите - 15. Последва Валутния ръб и деноминацията на лв.. " Близо 30 години по-късно, мисля, че от дълго време е време за нова нормализация. За естествено и умерено довеждане докрай на дългия път от хиперинфлацията и измерването на всичко в долари, през фиксирането към марката и деноминацията, изгубването на BGL, влизането в Европейски Съюз, до деня, в който ЕВРОТО СТАВА НАША, НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА ",пише Кънев. 

Ето и неговата позиция без редакторска интервенция: 

 

Моите персонални, неекспертни, аргументи да поддържам влизането в еврозоната:

Преди тъкмо 29 години, месец май 1996г., започнах следващата студентска работа, като защита (смях в залата, но тогава нямаше огромен избор) в един, към този момент фиктивен, огромен магазин на “Славейков ”.

Заплатата, за която се бяхме разбрали, беше съвсем 100 $ месечно. Доста прилична сума. Да, тогава всичко се измерваше в долари - жилища (все едно някой купуваше жилище…), коли, заплати, планинарска екипировка, палатки, абе всичко, което ме интересуваше, с изключение на бирата. И да, тогава 100 $ бяха сериозен доход…

Когато получих заплатата си към този момент беше под 50 долара… Беше почнала хиперинфлацията, която продължи съвсем 9 месеца. Напуснах, несъмнено, заради което изгубих половин заплата. Всъщност изгубих… не повече от 12 долара…

Започнах нова работа, в дребен хранителен магазин на “Раковска ”. Там заплатите бяха % от оборота, а не закрепена сума. И ние, “момчетата ”, както ни знаеше махалата, станахме горе-долу най-богатите хора. Цените се подвигаха всяка седмица, вдигаше се заплатата. Цените се подвигаха всеки ден, вдигаше се заплатата. По едно време, цените започнаха да се подвигат ДВА ПЪТИ НА ДЕН, вдигаше се заплатата.

Родителите ни към този момент получаваха заплати по 7-15 $, майка ми беше към този момент пенсионер - 3-6 $ на месец… Университетски преподаватели, инженери, учители, служители брояха пред нас, в магазина, бали с ненужна хартия с доста нули, с цел да видят имат ли през днешния ден пари за кашкавал, или единствено за кисело мляко. Пред магазина се виеше опашка до Френската, тъй като, с помощта на забележителния доставчик Джонката, нерядко имахме самун. Конкуренцията нямаше…

Бях в магазина и когато инфлацията беше овладяна, а левът - вързан за немската марка. Изгубихме “суверенитет ”, както и лукса да сменяме цените два пъти на ден.

Помня и по какъв начин всички ние - момчета, но разбирачи, имахме мнение с марката ли би трябвало да се върже левът или с $. Страшни разногласия. Липсваше единствено позиция да си стои отвързан, суверенен… В последна сметка, кабинетът “Костов ” взе решение да обвърже лв. с дойче марката, тъй като тя след две години ставаше Евро. И по този начин начерта, напълно обществено и публично, задачите пред обществото - участие в Европейски Съюз, участие в Еврозоната и завършек на валутния ръб, който в никакъв случай не е бил повече от краткотрайно решение. “Валутен ръб до влизане в Еврото ” - това беше съществена част от политиката по стабилизиране на финансите.

Бях в магазина и когато пристигна “деноминацията ” и “суверенният ” български лев беше сменен от новия лев. 1000 остарели лв. за 1 нов. Да, остарелият, вековният лев го няма от края на ХХ век. Неговата интернационална сигнатура беше BGL (Bulgarian Lev), сменена с BGN (Bulgarian New). Един BGN постоянно е бил вързан за еврото при курс 1.95583 лв. за евро. Не повече, не по-малко.

Деноминацията провокира огромни страхове от инфлация посредством “закръгляне ”. Същите комунистически мошеници, единствено по-млади, обикаляха телевизонните студиа и обясняваха същите нелепости. Добре че нямаше обществени мрежи… Правителството се оправи доста добре. Няколко месеца бяхме длъжни да изписваме цените с трите нули и без тях, ей по този начин:

ЦЕНА: 2.85 / 2850 лева

И хората гледаха, псуваха ни, в случай че нещо е поскъпнало, и така нататък. Инфлация нямаше. Имаше нормализация, парите върнаха цената си. Икономиката потегли нагоре и, без 2-3 интернационалните рецесии, не е спряла да пораства.

Близо 30 години по-късно, мисля, че от дълго време е време за нова нормализация. За естествено и умерено довеждане докрай на дългия път от хиперинфлацията и измерването на всичко в долари, през фиксирането към марката и деноминацията, изгубването на BGL, влизането в Европейски Съюз, до деня, в който ЕВРОТО СТАВА НАША, НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА. Деня, в който нашият финансов министър ще седи на масата на министрите от еврозоната. Защото ние и до момента пазарим в евро, измерваме в евро, подвластен от капризите на тази несъвършена система. Но нямаме право на глас в нея…

 
Източник: trafficnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР