Да преодолеем срамежливостта
Получавате тъжно писмо от детето си, което е на детски лагер: „ Приберете ме, нямам другари тук, толкоз ми е самотно. ”
Може ли срамежливостта да бъде излекувана?
Американският психолог Филип Зимбардо има вяра, че тази линия е присъща за всяко трето дете и по-често при девойките, в сравнение с при момчетата. Срамежливостта се демонстрира от ранна възраст и става изключително забележима в учебно заведение. Скромните и нерешителни деца се тормозят да дават отговор на дъската, не подхващат начинания и в следствие рядко стават положителни възпитаници, даже да са с отлични качества. В юношеството, срамежливостта се изостря, причинявайки доста неприятни моменти. И този проблем продължава години напред. Създаването на семейство и планирането на кариера за свенлив човек е извънредно мъчно и постоянно той го прави несполучливо.
Природа или образование?
Смята се, че срамежливостта, както и множеството самостоятелни характерности, се наследяват. Тази доктрина се удостоверява от обстоятелството, че децата на енергични и общителни родители доста рядко страдат от свенливост, до момента в който децата на срамежливи родители се отличават със същите характерности. Учени от университета в Харвард са намерили сходни физически и прочувствени индикатори при плахи деца. В ранна детска възраст при тях се следи учестен пулс, те са по-лесно възбудими и плачат по-често, а на четиригодишна възраст кръвното им налягане е над естественото. Срамежливите хора са по-склонни да страдат от сенна хрема и екзема – все алергични болести, които се смятат за наследствени.
В същото време, не всички деца в едно семейство са срамежливи. Срамежливостта нормално е присъща за първородните деца, до момента в който идващите са по-контактни, по-лесно приспособими към събитията. Психолозите изясняват този феномент с обстоятелството, че родителите се тревожат прекомерно доста за първородното дете, а второто бива по-малко притеснявано от натрапчиви грижи и ограничавания. Освен това, по-малките получават сръчност и умения за договаряния, растейки около по-големите си братя и сестри.
Но в случай че по-малките деца на плахи родители могат да се научат да споделят свободно, тогава се оказва, че гените нямат нищо общо със срамежливостта. По-важна е средата, в която детето пораства.
Продължава на страницата на
