Българите се отопляват основно на електричество, дърва и парно
Получаващите минимална заплата работят 36 дни в годината, с цел да си платят годишната сметка за сила. Но пък жилищата ни, става известно, не са толкоз остарели, колкото си мислим, а новите са енергийно по-ефективни, съобщи " Нова телевизия ".
Българите населяват 2,6 млн. жилища, демонстрират данните на Национален статистически институт от последното броене. От тези жилищата 2 милиона се намират в градовете, а 200 хиляди в селата. Според статистиката най-разпространеният метод на отопление е посредством електрическа енергия - всяко второ домакинство я употребява. В малко над една трета от домовете, се употребяват дърва, а парното топли 13% от тях.
Сред петте най-разпространени типа отопление, на последните две места са въглищата и пелетите, които се употребяват в сред 4 и 5% от българските домове. В някои от тях се прибягва до повече от един метода за отопление, до момента в който жителите на 10 хиляди жилища Ц най-вече в градовете, са декларирали, че не се отопляват по никакъв метод.
Като тип отопление и в градските, и в селските жилища, първите две места заемат електричеството и дървата. Но в случай че в градските реда е този, в селските те разменят местата си. Там 4 от всеки 5 семейства употребява дърва. Що се отнася до слънчевата и силата от възобновими източници, броя на жилищата, чиито жители са декларирали, че употребяват такава, не доближава и 1000.
В Евросъюза най-разпространеният метод за отопление е с природен газ. На него разчитат в близо една трета от домовете. При този тип отопление се употребяват котли или топлофикационни мрежи. На електричество - под формата на климатици, радиатори, термопомпи, подово отопление и други, са заложили в близо 25% от жилищата.
Със подобен %, от ден на ден стават и тези, които разчитат на възобновими източници. А заради огромните количества отделян въглероден диоксид при изгаряне, все по-слаб пък е ползата към петролните артикули, употребявани най-вече за самостоятелни котли или печки.
Българите населяват 2,6 млн. жилища, демонстрират данните на Национален статистически институт от последното броене. От тези жилищата 2 милиона се намират в градовете, а 200 хиляди в селата. Според статистиката най-разпространеният метод на отопление е посредством електрическа енергия - всяко второ домакинство я употребява. В малко над една трета от домовете, се употребяват дърва, а парното топли 13% от тях.
Сред петте най-разпространени типа отопление, на последните две места са въглищата и пелетите, които се употребяват в сред 4 и 5% от българските домове. В някои от тях се прибягва до повече от един метода за отопление, до момента в който жителите на 10 хиляди жилища Ц най-вече в градовете, са декларирали, че не се отопляват по никакъв метод.
Като тип отопление и в градските, и в селските жилища, първите две места заемат електричеството и дървата. Но в случай че в градските реда е този, в селските те разменят местата си. Там 4 от всеки 5 семейства употребява дърва. Що се отнася до слънчевата и силата от възобновими източници, броя на жилищата, чиито жители са декларирали, че употребяват такава, не доближава и 1000.
В Евросъюза най-разпространеният метод за отопление е с природен газ. На него разчитат в близо една трета от домовете. При този тип отопление се употребяват котли или топлофикационни мрежи. На електричество - под формата на климатици, радиатори, термопомпи, подово отопление и други, са заложили в близо 25% от жилищата.
Със подобен %, от ден на ден стават и тези, които разчитат на възобновими източници. А заради огромните количества отделян въглероден диоксид при изгаряне, все по-слаб пък е ползата към петролните артикули, употребявани най-вече за самостоятелни котли или печки.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ