Доходите на всеки четвърти пенсионер са под линията на бедност
Получаваните пари от всеки четвърти пенсионер ще бъдат под линията на беднотия през идващите шест месеца. Така стотици хиляди души ще живеят в бедност, макар дългия си трудов стаж. Това излиза наяве от данни на Национален осигурителен институт за размера на изплащаните пенсии в страната.
Към края на септември общият брой на пенсионерите в България е малко над 2 млн. души. 522 хиляди от тях, или 25,7% от всички пенсионери, получават месечно от държавната хазна суми до 523,04 лева в това число, колкото е минималната пенсия за стаж и възраст сега. Като в тези пари влиза освен главната пенсия, а и всички добавки към нея като да вземем за пример за непозната помощ, наследствени пенсии, вдовишки и по този начин нататък. От 1 януари 2024 година линията на беднотия се подвига от 504 лева на 526 лева.
Така всичките тези 522 хиляди души ще останат под линията на беднотия най-малко през идващите шест месеца до 1 юли 2024 година, за когато е планувано пенсиите да бъдат увеличени с 11%. Тогава краткотрайно част от тези пенсионери ще минат над линията на беднотия.
По принцип линията на беднотия, както и минималната заплата, се подвигат от началото на всяка година. Това че нарастването на пенсиите е от средата на годината води до закъснение на пенсиите от нарастването на приходите на работещите хора и от увеличаващите се цени в магазините. Самата линия на беднотия също се дефинира в ущърб на популацията. Според последните данни на Национален статистически институт линията на беднотия за 2022 година, измерена като 60% от междинния медианен приход в страната, е 525,92 лева Средният медианен приход се дефинира като всички хора се подредят по мярка на приходите и се вземе приходът на този, който е в средата на редицата. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,571 млн. души (не единствено пенсионери, а и хора в трудоспособна възраст), или 22,9% от популацията. Оказва се, че изчислената от Национален статистически институт линия на беднотия за 2022 година ще бъде формалната линия на беднотия през 2024 година и от нея ще бъдат изчислявани другите обществени помощи и добавки за енергийна беднотия. Но за интервал от две години приходите на работещите хора и на цените в магазините доста са нарастнали, което значи, че действително доста повече от 522 хиляди пенсионери са под линията на беднотия.
Ако погледнем данните единствено за изплащаните персонални съществени пенсии от фонд “Пенсии ”, т.е. тези, свързани с трудова активност, обстановката също по никакъв начин не е обнадеждаваща. Лични пенсии от фонд “Пенсии ” получават 1,782 млн. души, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. От тях 667 хиляди пенсии, или 37,4% са в размер до 523,04 лева в това число. Тоест всяка трета пенсия, която е обвързвана с трудовата активност на индивида, през идващите шест месеца ще остане под формалната линия на беднотия.
Оказва се, че стотици хиляди хора са се трудили, а в този момент получават пенсия, която ги слага в групата на най-бедните.
От общественото министерство работят по правене на промени в пенсионната система, като задачата е те да бъдат подготвени напролет. Редица икономисти и депутати застъпват тезата, че размерът на пенсиите би трябвало да бъде привързан повече с трудовия принос на всеки обезпечен. А в случай че по този начин избраната пенсия е доста ниска, единствено хората, които нямат други приходи, т.е. не работят и нямат имущество, което дават чартърен, да получават обществени помощи. Реално обаче казусът не е, че минималната пенсия е прекомерно висока, а че пенсиите над минималната са доста ниски. Действащата сега минимална пенсия за стаж и възраст от 523,04 лева остава под линията на беднотия през идващите шест месеца. Оказва се, че има доста хора с над 36 години трудов стаж, които получават пенсия под линията на беднотия.
За изоставането в размера на пенсиите способства прилаганото “швейцарско предписание ” за индексиране - с 50% от инфлацията и с 50% от растежа на междинния застрахователен приход. Така в години на положително икономическо развиване, когато приходите нарастват бързо, а инфлацията е ниска, старите пенсии изостават от размера на заплатите в страната.
Към края на септември общият брой на пенсионерите в България е малко над 2 млн. души. 522 хиляди от тях, или 25,7% от всички пенсионери, получават месечно от държавната хазна суми до 523,04 лева в това число, колкото е минималната пенсия за стаж и възраст сега. Като в тези пари влиза освен главната пенсия, а и всички добавки към нея като да вземем за пример за непозната помощ, наследствени пенсии, вдовишки и по този начин нататък. От 1 януари 2024 година линията на беднотия се подвига от 504 лева на 526 лева.
Така всичките тези 522 хиляди души ще останат под линията на беднотия най-малко през идващите шест месеца до 1 юли 2024 година, за когато е планувано пенсиите да бъдат увеличени с 11%. Тогава краткотрайно част от тези пенсионери ще минат над линията на беднотия.
По принцип линията на беднотия, както и минималната заплата, се подвигат от началото на всяка година. Това че нарастването на пенсиите е от средата на годината води до закъснение на пенсиите от нарастването на приходите на работещите хора и от увеличаващите се цени в магазините. Самата линия на беднотия също се дефинира в ущърб на популацията. Според последните данни на Национален статистически институт линията на беднотия за 2022 година, измерена като 60% от междинния медианен приход в страната, е 525,92 лева Средният медианен приход се дефинира като всички хора се подредят по мярка на приходите и се вземе приходът на този, който е в средата на редицата. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,571 млн. души (не единствено пенсионери, а и хора в трудоспособна възраст), или 22,9% от популацията. Оказва се, че изчислената от Национален статистически институт линия на беднотия за 2022 година ще бъде формалната линия на беднотия през 2024 година и от нея ще бъдат изчислявани другите обществени помощи и добавки за енергийна беднотия. Но за интервал от две години приходите на работещите хора и на цените в магазините доста са нарастнали, което значи, че действително доста повече от 522 хиляди пенсионери са под линията на беднотия.
Ако погледнем данните единствено за изплащаните персонални съществени пенсии от фонд “Пенсии ”, т.е. тези, свързани с трудова активност, обстановката също по никакъв начин не е обнадеждаваща. Лични пенсии от фонд “Пенсии ” получават 1,782 млн. души, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. От тях 667 хиляди пенсии, или 37,4% са в размер до 523,04 лева в това число. Тоест всяка трета пенсия, която е обвързвана с трудовата активност на индивида, през идващите шест месеца ще остане под формалната линия на беднотия.
Оказва се, че стотици хиляди хора са се трудили, а в този момент получават пенсия, която ги слага в групата на най-бедните.
От общественото министерство работят по правене на промени в пенсионната система, като задачата е те да бъдат подготвени напролет. Редица икономисти и депутати застъпват тезата, че размерът на пенсиите би трябвало да бъде привързан повече с трудовия принос на всеки обезпечен. А в случай че по този начин избраната пенсия е доста ниска, единствено хората, които нямат други приходи, т.е. не работят и нямат имущество, което дават чартърен, да получават обществени помощи. Реално обаче казусът не е, че минималната пенсия е прекомерно висока, а че пенсиите над минималната са доста ниски. Действащата сега минимална пенсия за стаж и възраст от 523,04 лева остава под линията на беднотия през идващите шест месеца. Оказва се, че има доста хора с над 36 години трудов стаж, които получават пенсия под линията на беднотия.
За изоставането в размера на пенсиите способства прилаганото “швейцарско предписание ” за индексиране - с 50% от инфлацията и с 50% от растежа на междинния застрахователен приход. Така в години на положително икономическо развиване, когато приходите нарастват бързо, а инфлацията е ниска, старите пенсии изостават от размера на заплатите в страната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ