Получаването на обратна връзка би трябва да е лесно –

Получаването на противоположна връзка би би трябвало да е елементарно – просто питате някой за това какво мисли за вас или за ваш артикул. Редица специалисти обаче настояват, че не е по никакъв начин елементарно градивна рецензия от други хора.

Това се дължи на обстоятелството, че от най-ранни години ние сме учени да се отнасяме добре с близките, а пък и в последна сметка множеството хора не обичат да нараняват другите.  По тази причина ние отбягваме с всички сили обстановки, в които ни се постанова да хора лице в лице. Именно това обаче е нещото, което човек търси, когато желае противоположна връзка. Как може да преодолеем тази психическа спънка и да се научим да даваме откровени оценки и мнения на хората, които желаят нашето мнение?

По тематиката са изписани не малко текстове, огромна част от които съдържат потребни препоръки. Най-лесният метод за превъзмогване на казуса с неискрената противоположна връзка, на който съм попадала аз, идва от редакторът на списание Forge Мишел Ву. Според нея всичко опира до метода, по който задавате вашите въпроси.

Когато търсим противоположна връзка, постоянно ние задаваме въпроси от рода на „ Имате ли някакви препоръки за мен? “ или „ Смятате ли, че има неща, с които мога да се оправя по-добре “. Според Ву това е неточност. „ Някакви “ е прекомерно необятно, неразбираемо и пасивно. Опитайте да фокусирате вниманието им върху едно нещо. Накарайте ги да конкретизират “ споделя тя.

„ Кое е нещото, което мислите, че бих могъл да усъвършенства в работата си? “ постоянно е по-добър въпрос от „ Има ли нещо, което мислите, че мога да подобря в работата си? “, споделя Ву.

„ Нека всеки показа по една концепция. “ е апел, който е доста по-вероятно  да донесе положителни резултати, в сравнение с „ Някой има ли хрумвания? “.

Каква е повода за това? Погледнете още веднъж заглавието на текста, който четете. Замислете се дали не сте били привлечени точно от думата „ един “ в заглавието. Конкретиката кара мозъците ни да мислят, че става въпрос за нещо потребно и контролируеми. Всички имаме време и сила за „ едно “ нещо. На същият принцип, когато питаме за „ една “ концепция или съвет, ние плашим нашия събеседник с неразбираеми претенции. Освен това, тази конкретика алармира на другия човек, че ние сме съществени, а не питаме просто от вежливост. Да, ние в действителност търсим съвет за възстановяване на нашето показване.

„ Когато хората чуят някакво число, мозъците им се концентрират върху него. Те си споделят: „ Един съвет? Да, мисля че мога да дам един съвет. “, споделя Ву.

…………….

Джесика Стилман за