Басня за полската и градската мишка
Полската мишка била фамозна със своето гостоприемство. Затова, когато градската мишка пристигнала да я навести, тя й предложила всичко, което имала - малко зрънца, ябълки, няколко още кисели гроздови зърна. Учудена от нейната беднотия, градската мишка се съжалила над нея и я поканила в своя дом.
Тя живеела много пищно в складовете на един богат търговец. И когато я посетила нейната бедна родственик, градската мишка я поканила на софра, отрупана с меса, риби и сладкиши. Полската мишка почнала да се храни със забележителен вкус и непрестанно хвалела домакинята за разкоша, в който живее. Да, само че посред приказната вечеря стопанинът се върнал и двете мишки били принудени да изоставен трапезата и да се скрият със светкавична експедитивност. То се знае, богатият господин не желаел да си има работа с тях и в случай че ги видел, щели наистина да загазят. Щом се шмугнали в една дупка, гостенката се обърнала към домакинята:
- Сега разбирам каква цена плащаш за превъзходната си храна. Аз избирам да пребивавам свободно на скромна софра, в сравнение с да се храня добре с постоянно свито сърце.
И като споделила тези думи, полската мишка се сбогувала с градската мишка и удовлетворена се завърнала у дома.




