Полша твърди, че е заплашена от съседен Беларус и разполага

...
Полша твърди, че е заплашена от съседен Беларус и разполага
Коментари Харесай

Може да се готвим за всякакви сценарии”. Какво се случва на границата на Полша и Беларус

Полша твърди, че е застрашена от прилежащ Беларус и разполага 10 000 бойци по границата. Беларуският президент Александър Лукашенко твърди тъкмо противоположното - че тези, които заплашват Полша, са бойците от " Вагнер ", до момента в който той се пробва да ги сдържа. Как ще продължи тази " ескалация на напрежението "?

Полша трансферира до 10 000 спомагателни военнослужещи на границата с Беларус. Това министърът на защитата на Полша Мариуш Блашчак . 4000 души ще поддържат директно Граничната защита, а 6 000 ще бъдат в запас.

" Преместваме армията по-близо до границата с Беларус, с цел да изплашим агресора, тъй че той да не смее да ни нападне ", сподели Блашчак.

Това е следващият епизод от все по-нагнетяващото се напрежение сред двете страни от 2021 година насам. Тогава президентът на Беларус Александър Лукашенко провежда навлизане на мигранти в Полша.
Цели 10 000 полски бойци
Полша дислоцира 10 000 свои бойци по границата, откакто в прилежаща Беларус дойдоха хора, които никой не би желал да усеща наоколо. Това са наемници от съветската паравоенна формация " Вагнер ". Те дойдоха предишния месец право от бойните полета на Украйна.

Официалната причина за това тяхно пренасяне беше въоръженият бунт, проведен от водача на " Вагнер " Евгени Пригожин. Неговите елементи за едно денонощие стигнаха от Украйна съвсем до Москва, с цел да показват неодобрение от метода, по който съветските военни командири управляват войната.

Сега " Вагнер " наподобява разформирован от Кремъл, само че елементи от него са на територията на Беларус, а някои инструктори вземат участие в продължаващи към момента военни учения с беларуската войска покрай границата с Полша.

Президентът Александър Лукашенко няколко пъти сподели, че възпира бойците на " Вагнер ", които желаят да атакуван Полша.

Всички тези дейности приказват за умишлена ескалация на напрежението сред Полша и Беларус, само че няма възможност за действителни военни дейности и замесване на НАТО във война. Това е мнението на анализатора Павел Слункин от варшавския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Преди да се причисли към ECFR и да избяга от режима на Лукашенко, Слункин е бил анализатор в Министерството на външните работи на Беларус.
 Павел Слункин
“Всичките тези ексалации и закани, произлизащи от Москва или Минск, целят да уплашат или да предизвикат, само че не водят към война с НАТО, тъй като по-късно няма по какъв начин да се излезе от тази обстановка с положителен излаз [за Путин и Лукашенко] ”, сподели Слункин пред Свободна Европа. Полша е член на НАТО от 1999 година
" Да, може да се готвим за всевъзможни сюжети "
Слункин не вижда непосредствена заплаха и напредване на бойци на " Вагнер " към границата с Полша, само че той позволява такива провокации да се случат в бъдещето. “Отчитайки “кредитната история ” на Лукашенко и Путин - да, можем да се готвим за всевъзможни сюжети ”, сподели Слункин. Той добави, че към този момент Путин и Лукашенко сякаш не се готвят да отстъпват.

“Те се пробват по всевъзможен метод да вредят, да предизвикат съседите си, да ескалират обстановката, да заплашват, в това число с нуклеарно оръжие ”, сподели Слункин.

Професор Малкълм Чалмърс от мозъчния концерн Royal United Services Organisation споделя, че “това е упражнение от страна на Русия и Беларус, с цел да тестват обстановката и да видят по какъв начин НАТО може да реагира или да не реагира на нахлувания на територията на НАТО. "

През последните години Русия и Беларус подписаха редица военни съглашения. Беларус разреши на съветските войски да нахлуят в Украйна през нейната граница, както и Русия да разположи тактически нуклеарни ракети на нейна територия

Д-р Анаис Марин от мозъчния концерн по интернационалните въпроси Chatham House споделя пред BBC, че хипотетичните нахлувания евентуално са съветска концепция - с цел да може Кремъл да се увери, " че Беларус остава съперник на Полша и НАТО и корав сътрудник на Москва ".
Напрежението стартира още през 2021 година
Слункин напомня, че напрежението на границата сред Полша и Беларус стартира още през 2021 година Тогава и благодарение на специфичните си служби ги транспортира до границите на Беларус със страните от Европейски Съюз - Латвия, Литва и Полша. Мигрантите идват с туристически визи, проведени от беларуски държавни компании, демонстрираха журналистически следствия тогава. Тези групи по-късно нападат границата за да я преминат. Полша построи ограда и изпрати спомагателни сили да охраняват границата, само че въпреки всичко част от мигрантите минават.

Така се стига до 2023 година 19 000 души са се пробвали да преминат незаконно полско-беларуската граница тази година, спрямо 16 000 предходната година, сподели началникът на Граничната защита Томаш Прага преди седмица. Полската гранична работа заяви на 10 август, за група от 105 мигранти, които са минали проведено през Москва.

През идващите години сред двете страни имаше търкания поради затварянето на гранични пропускателни пунктове. Полша затваряше пунктове в отговор на репресии на беларуското държавно управление, включително и против етнически поляци, като журналиста Анджей Почобут , който е политически пандизчия, сподели Слункин.

Последният подобен случай е идването на бойци от " Вагнер " в Беларус след така наречен от основателя на " Вагнер " Евгени Пригожин. Те са сред 5000 и 12 000 души по разнообразни оценки. Все още не е ясно какво ще вършат наемниците в Беларус. Полша и Литва чакат, че наемниците ще бъдат употребявани за провокации на границите.

Слункин не счита, че към този миг Лукашенко търси провокации с които да търси личното си одобряване, както е реагирал след с цел да арестува самостоятелния публицист Роман Протасевич . Тогава Лукашенко заплаши, че ще залее Европа с мигранти, в случай че му бъдат наложени наказания.

Сега идва въпросът “дали той може в действителност да подсигурява, че " Вагнер " няма да извършат провокации с Полша, счита Слункин. Лукашенко не управлява " Вагнер ", те се управляват от Пригожин и няколко командири, както и от Русия. “[Лукашенко] управлява изискванията, при които " Вагнер " се намират в Беларус, само че не може да подсигурява, че те няма да вършат нещо, което не е в негов интерес ”, споделя Слункин. Според него в последния епизод на ескалацията Лукашенко желае обществено да покаже, че той сдържа " Вагнер ", които желаят нещо да създадат нещо неприятно.

" Това не значи, че те не възнамеряват нещо дружно с Путин или с Пригожин, за което не знаем ", споделя още Слункин.
Война на Русия и Беларус с НАТО е невъзможна
Война на Русия и Беларус с НАТО е невъзможна, съгласно Павел Слункин.

“Руската войска, която 9 месеца атакуваше Бахмут, да води война с НАТО? (...) Те за година и половина не можаха да реализират задачите си в Украйна, не съумяха да завладеят Киев, не съумяха да завладеят нито един огромен град, с изключение на Херсон, който след това оставиха. Сега те не настъпват, а отстъпват. Не си представям с какво ще водят война ”, споделя Слункин.

“Русия се оправя мъчно с украинската войска, няма по какъв начин да води война с НАТО. Русия няма запаси за това ”, добави той. Според него армията на Полша е осъвременена и се модернизира сега, а и страната има огромно население.

Някои политически анализатори допускат, че полските политици може би преувеличават заканите от страна на " Вагнер " и Беларус, защото скоро им предстоят избори и желаят да покажат, че са твърди по въпросите на сигурността, написа BBC.

Според Слункин не е разумно събитията на границата да се свързват с изборите, тъй като Полша не е основател на нищо, а единствено реагира в последните 3 години. " Лукашенко фалшифицира изборите. Лукашенко преследва друго мислещите. Лукашенко основава политически пандизчии и Полша реагира. Лукашенко приземява аероплан и Полша и Европейски Съюз реагират. Лукашенко ръководи офанзивите на мигранти на границата, Полша реагира. Лукашенко, дружно с Путин атакуват Украйна, Полша реагира. Лукашенко прави провокация и докарва Вагнер в Беларус и Полша реагира. ", сподели Слункин.

" Естествено е да реагират. Може тези 10 000 да не са нужни на границата. А може и да са нужни. Това зависи от оценката на рисковете, които съгласно Варшава произлизат от Беларус ", споделя още Павел Слункин.
Източник: svobodnaevropa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР