Защо расте напрежението по източната граница на НАТО с Беларус
Полша разполага хиляди военнослужещи по границата си с Беларус, наричайки това възпиращ ход в миг на повишаване на напрежението сред двете прилежащи страни. Това напрежение по границата сред Полша, страна от НАТО и Европейски Съюз, и Беларус, която е съдружник на Русия във войната ѝ против Украйна, се ускорява през последните месеци. Ето за какво:
Полша поддържа беларуската съпротива още от президентските избори през 2020 година, на които проруският беларуски водач Александър Лукашенко завоюва шести мандат при гласоподаване, считано за фалшифицирано от Полша и по-широката западна общественост.
През 2021 година Беларус стартира да провежда и изтласква хиляди мигранти от Близкия изток и Африка през границата към Полша. Този ход се преглежда от Полша и Европейски Съюз като плануван дружно с Кремъл и целящ да провокира неустойчивост в Европа.
Дясното държавно управление на Полша, враждебно настроено към концепцията за приемане на мигранти, построи стена на стойност 400 хиляди $, която доста понижи притока на мигранти.
Войната в Украйна
След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година Полша осъди нападението и поддържа Киев с военно съоръжение, политическа поддръжка и филантропична помощ, в това число с приемането на над 1.2 милиона украински бежанци. Беларус е на страната на Русия в спора, а Полша взе участие в интернационалните стопански наказания против двете страни.
Официални държавни представители и проправителствени деятели в Беларус са основали формирование, наречено Командване на патриотичните сили, което Минск употребява като политически инструмент. В неотдавнашно послание към народа на Полша това формирование съобщи, че полските политици „ разпалват огъня на войната с дейностите и реториката си “ и са „ водени от безумието на шовинизма “.
Междувременно публични представители в Москва нееднократно са правили безпочвени изказвания, че Полша има намерение да анексира западните региони на Украйна. Москва също по този начин твърди, че е преместила някои от нуклеарните си въоръжения с дребен обхват на деяние в Беларус, покрай източната граница на НАТО.
Наемниците от „ Вагнер “
Полша също по този начин е обезпокоена от наличието в Беларус на хиляди съветски наемници от „ Вагнер “, за които наскоро бе обявено, че са взели участие във военно образование покрай границата. Миналата седмица в Полша бяха задържани двама руснаци, които бяха упрекнати, че са разпространявали идеологията на „ Вагнер “. Повече от половината поляци, интервюирани неотдавна от центъра за допитвания ИБРИС (IBRIS), считат съветските наемници в Беларус за опасност.
Миналата седмица два беларуски военни хеликоптера прелетяха за няколко минути на дребна височина над полското село Беловежа, намиращо се покрай границата, след което се върнаха в Беларус – деяние, несъмнено от Полша като провокация.
Сувалският пролом
Освен че е граница на НАТО и Европейски Съюз, източната граница на Полша включва стратегически значимо място, по този начин нареченият Сувалски пролом, 96-километров граничен сектор с Литва, който свързва трите балтийски страни Литва, Латвия и Естония с останалите страни от алианса НАТО и Европейски Съюз. Тесният сектор също по този начин разделя Беларус от Калининград, мощно милитаризиран съветски анклав, който няма сухопътна връзка с Русия.
Военните специалисти на Запад от дълго време преглеждат Сувалския пролом като евентуална точка на напрежение при възможна борба сред Русия и НАТО. Те се притесняват, че Русия може да се опита да завземе пролома и да откъсне трите балтийски страни.
Районът е мощно предпазен от полски и американски войски от страната на Полша и от канадски и немски войски откъм Литва.
Правителството на Полша споделя, че няма да се уплаши и построява своя защитителен и възпиращ капацитет, като реалокира войски и съвременно съоръжение на изток, с цел да укрепи границата с Беларус и с Калининград.
„ Няма никакво подозрение, че режимът в Беларус си сътрудничи с Кремъл и този ход е ориентиран против Полша, с цел да дестабилизира страната ни “, сподели предходната седмица полският министър на националната защита Мариуш Блашчак.
През предходната година Полша усили разноските си за защита до повече от 2.5% от брутния си вътрешен артикул, а през тази година сумата ще нарасне още веднъж. Тя похарчи повече от 16 милиарда $ за оръжия, в това число за танкове „ Ейбрамс “, ракетни системи „ Пейтриът “, реактивни изтребители, танкове и гаубици. Някои от тях ще заменят руското и съветското съоръжение, препоръчано на Украйна.
Полша би трябвало да организира решаващи парламентарни избори на 15 октомври. Популистката партия „ Право и правдивост “, която е на власт от 2015 година насам, има намерение да завоюва невиждан трети мандат.
Партията употребява публичната угриженост за сигурността и натъртва на напъните си за подсилване на защитата, като се стреми да сплоти гласоподавателите към своята политика и да дискредитира опозицията и нейния главен водач, някогашният министър-председател Доналд Туск (по БТА).
dnevnik.bg
