Варшава удря голям удар: Полша иска 43,7 млрд. евро от ЕС за военна модернизация
Полша подаде официално искане до Европейската комисия за 43,7 милиарда евро от механизма SAFE на ЕС, предназначени за подпомагане на военната модернизация на страната. Този амбициозен план, който обхваща 139 проекта в областите на отбраната, киберсигурността и инфраструктурата, беше подписан и изпратен преди два дни, след одобрение от полския кабинет на министрите. Инициативата се разглежда като ключов елемент за укрепване на националната сигурност на Варшава, особено в контекста на нарастващите заплахи от изток. Според правителството в този документ с близо 300 страници се описват инвестиции, които ще подпомогнат местната отбранителна индустрия и ще създадат хиляди работни места до 2030 г.
Искането беше подадено от заместник-премиера и министър на отбраната Владекив Косняк-Камиш, който подчерта значението му в кратко изявление: "Искането е подписано и подадено – това е важен момент за националната ни сигурност". Той акцентира върху необходимостта от бързи действия, като отбеляза, че средства ще бъдат насочени към модернизация на армията, разработка на технологии за производство на дронове и мерки за противодействие на тях. Освен това, планът включва финансиране на инициативата "Изтощен щит", която цели укрепване на отбранителните линии по границата с Русия и Беларус. Тези стъпки са мотивирани от геополитическата нестабилност в региона, където Полша вижда себе си като форпост на НАТО и ЕС.
Механизмът SAFE, който предоставя общо 150 милиарда евро на държавите-членки за разширяване на отбранителните им възможности, е сравнително нов инструмент, въведен през 2025 г. в отговор на глобалните предизвикателства. Средствата се отпускат предимно под формата на нископроцентови заеми за закупуване на военна техника, с приоритет към съвместни проекти между поне две държави-членки. Въпреки това, Полша има възможност да осъществи покупки и самостоятелно, стига договорите да бъдат сключени до края на май 2026 г. Правителството в Варшава подчертава, че 89% от средствата ще останат в страната, подпомагайки полските компании да увеличат производството, да разработят нови технологии и да създадат работни места. Това се вижда като шанс за икономически растеж, свързан с отбранителния сектор.
Пълномощникът по SAFE към полското правителство Магдалена Собковяк-Чернешка описа искането като "най-мащабното, подадено досега по програмата". То включва не само военни задачи от Министерството на отбраната, но и проекти от Министерството на вътрешните работи, насочени към подсилване на Граничната полиция и полицейските сили по източната граница. Тези мерки са особено актуални след миграционните кризи и хибридните заплахи от Беларус през последните години, които са тествали устойчивостта на полската гранична охрана. Искането е част от по-широката стратегия на премиера Доналд Туск, който от началото на мандата си през 2023 г. търси баланс между европейската интеграция и националните интереси в сигурността.
Европейската комисия има шест седмици, за да оцени документа, преди да го препрати към Съвета на ЕС за четириседмичен преглед. Ако всичко мине гладко, първите средства могат да бъдат освободени още през март 2026 г. Този срок е критичен, тъй като Полша разчита на бързото финансиране, за да ускори модернизацията си. Въпреки липсата на официални реакции от Брюксел досега, експерти по европейски политики подчертават, че искането ще бъде прегледано с внимание, особено след като предишното правителство на "Право и справедливост" (PiS) беше критикувано за конфликти с ЕС по въпроси като върховенството на закона. Новият кабинет на Туск, който е по-приближен до европейските стандарти, вижда в SAFE възможност да възстанови доверието и да получи достъп до замразени фондове от други програми.
Фонът на тази инициатива е свързан с дългогодишни напрежения между Варшава и Брюксел. По времето на PiS, ЕС задържаше значителни суми от Фонда за възстановяване и устойчивост поради опасения за съдебната независимост и медийните свободи в Полша. С идването на Туск през декември 2023 г., отношенията се подобриха, а замразените средства започнаха да се освобождават. Сега, с фокус върху отбраната, Полша се стреми да се позиционира като ключов партньор в европейската сигурност, особено след руската агресия в Украйна. Анализатори отбелязват, че това може да послужи като модел за други страни от Източна Европа, които търсят европейска подкрепа за военни нужди.
Импликациите за полско-европейските отношения са двойствен характер. От една страна, успешната заявка ще засили ролята на Полша в ЕС като лидер в отбранителните инициативи, особено в контекста на предстоящите обсъждания за европейската отбранителна политика. От друга – ако възникнат усложнения, това може да възроди старите спорове за разходите за сигурност. Европейската комисия подчертава приоритета си към съвместни проекти, които насърчават интеграцията, а не национални усилия. Въпреки това, полското правителство е оптимистично, че мащабът на плана ще впечатли оценителите.
В по-широк европейски контекст, SAFE представлява отговор на нарастващите глобални заплахи, включително от Русия и Китай. Програмата, която изтича през 2030 г., цели да създаде по-силна и свързана отбрана в блока, като насърчава иновациите в сектора. За Полша, която вече инвестира значително в армията си – над 4% от БВП – тези средства ще бъдат катализатор за технологичен скок. Експерти от Брюксел предупреждават, че одобрението ще зависи от прозрачността на проектите и тяхната съвместимост с европейските стандарти.
Докато Полша чака решението, инициативата подчертава еволюцията на ЕС от икономически към сигурностен съюз. Варшава, която някога беше на ръба на конфронтация с Брюксел, сега търси партньорство. Ако искането бъде одобрено, то ще отбележи не само финансов триумф, но и стратегическа победа за Туск, който се стреми да укрепи позициите си преди предстоящите избори. За сега, очите на Европа са вперени в полския "Изтощен щит" – символ на решимостта да се защитят границите на континента.
