Ето колко сгради ще бъдат санирани до 2050-а: Каква е цената и кой ще я плаща?
Половината от съществуващите здания в България ще се санират до 2050 година. Това обявиха за Money.bg от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). До 2030-а година ще се обновят към 8% от жилищата, или малко над 19 милиона квадратни метра.
Промяната е част от новата актуализация на интегрирания проект за енергетиката и климата, излиза наяве и от на Министерството на енергетиката. Тепърва обаче следва доста работа, в това число и от страна на държавните институции, с цел да дават отговор българските жилища на строгите енергийни условия на Брюксел.
" За всички е ясно, че ерата на 100% безплатното саниране свърши, въпросът е какво вършим след него, в случай че енергийните условия към постройките се покачват, а ние не изпълняваме и сегашните ", акцентира изпълнителният шеф на БАИС Йордан Николов.
Източник:
Каква е цената и кой ще я заплати?
Освен новите здания, санирани ще бъдат и тези 2022 блока, които към този момент са санирани по националната стратегия от 2016 година с 2 милиарда лв. от бюджета. В листата влизат още 1000 здания, които се санират по почналия към този момент Национален проект за възобновяване и резистентност с още 1,1 милиарда лв..
Влизат и още няколко десетки жилищни кооперации, за които финансиране ще има по втория стадий на проекта, при което се изисква 20% самоучастие.
Саниране за над 1 милиард лв. в България: финансирането към този момент няма да е еднообразно за всички
Ще бъде ли неразрешено частичното саниране?
Пътната карта, включена в интегрирания проект, планува до края на десетилетието сред 2030 и 2040-а година да се обновят общо 43 милиона квадратни метра съществуващи жилища, с което санираните да доближат общо 18%
До 2050-а година санирани би трябвало да бъдат 48 милиона квадратни метра, или 20% от съществуващите жилища. Към това се прибавят и тези 24,2%, за които последното броене на популацията откри, че са с цялостна топлоизолация, както и още към 7,7% с частична.
Техните жители не са употребили европейска или друга помощ, само че дружно с тях се оказва, че до 2050 година към половината от постройките у нас ще бъдат санирани и ще дават отговор на актуалните условия за ползване на сила.
Общата цена към момента не е ясна, само че сигурно тя ще възлиза на десетки милиарди евро, като като се изключи избраните за " енергийно небогати " хора, тя ще бъде плащана както от Европейски Съюз и България, по този начин и от притежателите на парцели.
Планът за възобновяване и резистентност планува 80% безплатна помощ и 20% самоучастие на претендентите.
Според измененията в някои случаи компании, които ще се лицензират, ще финансират сами санирането на жилищни здания, ще могат да ги топлоизолират и след това да си възвърнат средствата, като приберат разликата сред предходните сметки на хората за отопление. След санирането се чака сметките за сила да са най-малко с 30-40% по-ниски.
Публичните здания
Според новите ограничения в проекта санирането на обществени здания ще служи като образец за повишение на енергийната успеваемост. Затова всяка година най-малко по 5% от площта на постройките, които употребяват централната или общинската администрация, ще се топлоизолира и ще се приложат и други ограничения за повишение на енергийната им успеваемост.
Самите строителни стандарти от време на време ще се преразглеждат, а обследванията ще се вършат един път на всеки 4 години.
Те ще са наложителни за всяка постройка с над 250 квадратни метра и би трябвало да открият дали потреблението на сила не е прекомерно високо. Ако обследването покаже, че има потребност от ограничения за понижение на енергийното ползване, те би трябвало да се подхващат през идващите 3 години.
Европейски Съюз налива над 50 милиарда евро за саниране
Планът на Брюксел планува изцяло декарбонизирано централно отопление в Европейски Съюз до 2050-а година, което значи, че до тогава не би трябвало да остане нито едно топлофикационно сдружение, употребяващо въглища.
Другата огромна смяна е, че до 2050-а година съществуващият сграден жилищен фонд в Европейския съюз би трябвало да бъде изцяло освежен.
До края на 2024-а година законодателният пакет би трябвало да стане част от националните законодателства на страните членки на Европейски Съюз. В него написа за " едно гише за самостоятелни и безвъзмездни съвещания за енергийното възобновяване на жилищните здания ", за финансови тласъци, включващи " зелени ипотечни заеми " и за систематичен метод при разпределение на обществения запас за саниране.
Една от най-важните задания на България в този момент е да създаде нови финансови механизми и принадлежности, да подтиква банките да отпускат по-лесно от новите зелени ипотечни заеми и да промени законодателството по този начин, че санирането да стане непрекъснат развой.
Брюксел налива €50 милиарда за саниране: Как може да се възползва България?
Ще успеем ли да отговорим на условията?
Промяната е част от новата актуализация на интегрирания проект за енергетиката и климата, излиза наяве и от на Министерството на енергетиката. Тепърва обаче следва доста работа, в това число и от страна на държавните институции, с цел да дават отговор българските жилища на строгите енергийни условия на Брюксел.
" За всички е ясно, че ерата на 100% безплатното саниране свърши, въпросът е какво вършим след него, в случай че енергийните условия към постройките се покачват, а ние не изпълняваме и сегашните ", акцентира изпълнителният шеф на БАИС Йордан Николов.
Източник:
Каква е цената и кой ще я заплати?
Освен новите здания, санирани ще бъдат и тези 2022 блока, които към този момент са санирани по националната стратегия от 2016 година с 2 милиарда лв. от бюджета. В листата влизат още 1000 здания, които се санират по почналия към този момент Национален проект за възобновяване и резистентност с още 1,1 милиарда лв..
Влизат и още няколко десетки жилищни кооперации, за които финансиране ще има по втория стадий на проекта, при което се изисква 20% самоучастие.
Саниране за над 1 милиард лв. в България: финансирането към този момент няма да е еднообразно за всички
Ще бъде ли неразрешено частичното саниране?
Пътната карта, включена в интегрирания проект, планува до края на десетилетието сред 2030 и 2040-а година да се обновят общо 43 милиона квадратни метра съществуващи жилища, с което санираните да доближат общо 18%
До 2050-а година санирани би трябвало да бъдат 48 милиона квадратни метра, или 20% от съществуващите жилища. Към това се прибавят и тези 24,2%, за които последното броене на популацията откри, че са с цялостна топлоизолация, както и още към 7,7% с частична.
Техните жители не са употребили европейска или друга помощ, само че дружно с тях се оказва, че до 2050 година към половината от постройките у нас ще бъдат санирани и ще дават отговор на актуалните условия за ползване на сила.
Общата цена към момента не е ясна, само че сигурно тя ще възлиза на десетки милиарди евро, като като се изключи избраните за " енергийно небогати " хора, тя ще бъде плащана както от Европейски Съюз и България, по този начин и от притежателите на парцели.
Планът за възобновяване и резистентност планува 80% безплатна помощ и 20% самоучастие на претендентите.
Според измененията в някои случаи компании, които ще се лицензират, ще финансират сами санирането на жилищни здания, ще могат да ги топлоизолират и след това да си възвърнат средствата, като приберат разликата сред предходните сметки на хората за отопление. След санирането се чака сметките за сила да са най-малко с 30-40% по-ниски.
Публичните здания
Според новите ограничения в проекта санирането на обществени здания ще служи като образец за повишение на енергийната успеваемост. Затова всяка година най-малко по 5% от площта на постройките, които употребяват централната или общинската администрация, ще се топлоизолира и ще се приложат и други ограничения за повишение на енергийната им успеваемост.
Самите строителни стандарти от време на време ще се преразглеждат, а обследванията ще се вършат един път на всеки 4 години.
Те ще са наложителни за всяка постройка с над 250 квадратни метра и би трябвало да открият дали потреблението на сила не е прекомерно високо. Ако обследването покаже, че има потребност от ограничения за понижение на енергийното ползване, те би трябвало да се подхващат през идващите 3 години.
Европейски Съюз налива над 50 милиарда евро за саниране
Планът на Брюксел планува изцяло декарбонизирано централно отопление в Европейски Съюз до 2050-а година, което значи, че до тогава не би трябвало да остане нито едно топлофикационно сдружение, употребяващо въглища.
Другата огромна смяна е, че до 2050-а година съществуващият сграден жилищен фонд в Европейския съюз би трябвало да бъде изцяло освежен.
До края на 2024-а година законодателният пакет би трябвало да стане част от националните законодателства на страните членки на Европейски Съюз. В него написа за " едно гише за самостоятелни и безвъзмездни съвещания за енергийното възобновяване на жилищните здания ", за финансови тласъци, включващи " зелени ипотечни заеми " и за систематичен метод при разпределение на обществения запас за саниране.
Една от най-важните задания на България в този момент е да създаде нови финансови механизми и принадлежности, да подтиква банките да отпускат по-лесно от новите зелени ипотечни заеми и да промени законодателството по този начин, че санирането да стане непрекъснат развой.
Брюксел налива €50 милиарда за саниране: Как може да се възползва България?
Ще успеем ли да отговорим на условията?
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ