Безконтролно влияние и власт без контрол - кой регулира инфлуенсърите? - Булевард България
Половин милион души следват Диона в Instagram, а всеки от клиповете ѝ в обществената мрежа се гледа от сред 100 и 200 хиляди консуматори.
Ако приемем, че всички те са действителни хора, а не ботове - въздействието ѝ е сравнимо с това на новинарските редакции на националните малките екрани.
Регулацията на наличието, което тя и сътрудниците ѝ инфлуенсъри разгласяват, обаче е извънредно несъответстваща. Това ясно се видя след последния случай на скандална реклама на артикул, който косвено промотира смъркане на кокаин.
След вълна от неодобрение, Диона сама изтри клипа от Instagram. По-късно разгласи, че се " самоканселира ", с цел да не отклонява вниманието от " значимите политически събития ".
Казусът повдигна и няколко въпроса – единия за регулацията на рискови артикули, а вторият – за рекламата в обществените мрежи и макетирането на артикули от водачи на мнение.
За момента единствената глоба след скандалния клип на продукта е наложена от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Причината обаче няма нищо общо с енергийния прахуляк. КЗП се хвана единствено за това, че на уеб страницата на търговеца липсва информация за адреса на компанията, както и форма за отвод от поръчката.
Няколко други институции вършат инспекция.
По данни на ГАРБ, новините на bTV и Нова са гледани приблизително от близо половин милион души в последния месец - почти толкоз, колкото декларирани почитатели има и инфлуенсърката.
Съветът за електронни медии и Комисията за контролиране на известията са органите в България, които контролират " медийните услуги " в сходство със законодателството на страната и на Европейски Съюз.
В член 75 и член 76 от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) се показва, че комерсиалните известия, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, не би трябвало да се употребяват техники, настоящи върху подсъзнаниетои не би трябвало да основават заплаха за физическото, психическото, нравственото и общественото развиване на децата.
Но Диона и компания не попадат в този обсег, тъй като не са " медиен снабдител ".
За “Булевард България ” Симона Велева от Съвет за електронни медии разяснява, че регулаторът има има пълномощия, по линия на съдействието с регулаторите в другите страни членки, да ползва надзор над наличието в Instagram и YouTube.
Симона Велева
“СЕМ следи медийни услуги - обичайни (радио и телевизия), платформите за видеосподеляне, регистрирани в България и така наречен снабдители на нелинейни услуги които са вписани в регистъра на Съвет за електронни медии. Он диманд услугите са такива - те имат азбучник, от който аудиторията може да си избира наличие, което да гледа, ” споделя Велева.
“Влогърите не са такива медии и не упражняваме контрол над тях. Но Законът за радиото и малкия екран дава опция да желаяме различен регулатор да реагира, когато има наличие на платформите за видеоклипове, което е дискриминационно, неуместно за деца или по различен метод е неразрешено от закона, в това число и в случай че съставлява закононарушение. ”
Според Велева, тематиката за регулацията на инфлуенсърите значително е въпрос на целенасочена държавна политика, тъй като даже законовата уредба да е съвършена, регулацията изисква и административен потенциал, какъвто все още Съвет за електронни медии няма. Тя изясни, че регулаторите в две трети от страните членки в Европа не контролират инфлуенсърите.
“Ако желаеме страната да се ангажира с тази активност, следва да има нарочна политика в тази посока, задоволително поръчителство на регулатора и сериозен диалог, който да внесе изясненост и успокоение. В никакъв случай не следва да има свръхрегулация или терзания в основателите на наличие, а по-скоро една хигиена и рационална граница, която да пази най-много децата и уязвимите групи хора. ”
Отговорност обаче се носи и от платформата Instagram, съгласно нея по разпоредбите на IG видеото следва да бъде докладвано и свалено.
Според европейското право - инфлуенсърите, които разгласяват търговски известия, са длъжни да ги маркират като " платено партньорство ".
Видеото на Диона не съдържаше такова означение, макар че беше очевидна реклама на търговски артикул.
Това, което скандализира същински обществото, беше провокацията с представянето на енергийния прахуляк и намекът за консумирането му като кокаин.
Етичният проблем остана да виси над сива територия, която нито една институция в България не припозна за своя отговорност.
адв. Жулиета Мандажиева
“За общество, чиито усещания са толкоз притъпени от изобилстващи в близост реклами на хазарт, с изображения на вулгарна половост, алкохол и разврят, реакцията беше много преекспонирана ”
“Разбирам терзанията на хората от показаното в клипа, само че намирам за лицемерни всички рецензии, които бяха отправени към инфлуенсърката - за метода, по който наподобява и държанието, което показва ”, разяснява за “Булевард България ” адв. Жулиета Мандажиева.
Според Мандажиева отговорността за наличието на рекламата не е на рекламното лице - в тази ситуация Диона, а на рекламодателя - фирмата-производител.
“Много е значимо след този случай да не се одобряват още веднъж закони на парче, както стана с хазарта, ” предизвестява Мандажиева.
Подобен популизъм съгласно нея ощетява всички заинтригувани страни.
“Законът следва да бъде променян по систематичен метод и в разговор с браншовите организации, с цел да се подсигурява неговата успеваемост. ”
Случаят с Диона не е казус, а проблемите са доста и Европа търси способи да ги реши
Франция е една от страните, в които активността на инфлуенсърите е категорично контролирана.
Със закон френските управляващи са определили позволените и неразрешени практики, за да сложат завършек на “измамните търговски операции ” и “да защитят по-добре потребителите, които гледат промоционално наличие, изключително младата публика ”.
Енергийните питиета не попадат под ударите на френския закон, само че управляващите обръщат особено внимание че наличие, ориентирано към деца или младежи, би трябвало да включва информация, че те би трябвало да изискат позволение от родител преди покупка.
През февруари тази година Европейската комисия разгласява резултатите от скрининг на изявления в обществените медии от авторитетни лица в цяла Европа.
Проучването откри, че съвсем всички (97%) от тестваните инфлуенсъри са разгласили комерсиално наличие, само че единствено един на всеки пет систематично показва, че наличието му/ѝ е рекламно.
Проверката е обхванала изявления на 576 инфлуенсъри за да се изследва дали те съблюдават регулациите на Европейски Съюз за отбрана на потребителите. Сред тестваните няма български инфлуенсъри. 82 от тестваните инфлуенсъри са били с над 1 милион почитатели, 301 - над 100 000 и 73 - сред 5 000 и 100 000 почитатели.
Сред откритията на европейските управляващите през февруари са и следните:
Малко над 20% от тестваните инфлуенсъри са насърчавали нездравословни или рискови действия, като нездравословна храна, алкохолни питиета, медицински или естетични процедури, хазарт или финансови услуги, като крипто търговия.78% са упражнявали комерсиална дейност; все пак единствено 36% са били регистрирани все още като търговци на национално ниво;30% не са дали никакви детайлности за компанията в изявленията си, като имейл адрес, име на компания, пощенски адрес или регистрационен номер;38% не са употребявали наложителните обозначения, които служат за откриване на комерсиално наличие („ платено партньорство “), а някои са избрали други формулировки, като „ съдействие “ (16%), " партньорство " (15%) или общо с помощта на партньорската марка (11%);40% от инфлуенсърите са рекламирали личните си артикули, услуги или марки. 60% от тях не са разгласявали (последователно или изобщо), че това е реклама;44% от инфлуенсърите са имали лични уеб страници, от които множеството са могли да продават непосредствено.
В резултат на инспекцията на Европейска комисия 358 инфлуенсъри бяха избрани за по-нататъшно следствие, а случаите им бяха предадени на националните управляващи. Европейска комисия проучва резултатите и в светлината на правните отговорности на платформите, според Акта на Европейски Съюз за цифровите услуги.
Впоследствие стартира следствие против TikTok във връзка със отбраната на малолетни, бистрота на рекламите, достъп до данни, както и ръководство на риска от пристрастяващ дизайн и нездравословно наличие. Стигна се и до спекулации за възбрана на платформата в Европа след думите на Урсула фон дер Лайен: “Не е изключена възбраната. Знаем доста добре за заплахата от TikTok. ”
Как наподобява обстановката със (само)регулацията на платформите
Европейският парламент одобри при започване на тази година няколко значими промени в Акта за цифровите услуги, които плануват опция за въвеждане на така наречен trusted flaggers (от британски: доверени лица за подаване на сигнали), които да оказват помощ за повишение на онлайн сигурността и отбрана на правата на потребителите в целия Европейски Съюз.
В България такива “сигнализатори ” биха били регистрирани към Национален дигитален координатор към Комисията за контролиране на известията, само че законодателството се бави.
Идеята е сигнализаторите да имат по-бърз и елементарен достъп до админите на обществените платформи, да рапортуват неетично наличие, което да докара до вероятно събаряне на съответната обява, след реакция от админите на платформата.
Според адв. Мандажиева това е съответна форма на интервенция, изключително за случаите, в които няма непосредствено нарушение на законодателството и не могат да бъдат приложени други наказания.
Регламентът на Европейска комисия би следвало да е директно използван в България, само че тъй като в резултат на него ще се ползват правни последици за нарушителите, България би трябвало да направи промени и в личната си правна уредба.
Проверка на “Булевард България ” сподели, че план за изменение и допълнение на Закона за електронните известия (ЗЕС) фактически е оповестен за публично разискване, само че прогрес няма, макар че крайната дата за консултациите е оповестена за средата на юли.
“Промените са разисквани и написани, само че стоят на трупчета заради нестабилната политическа обстановка, ” разяснява юристът.
Опция ли е саморегулацията, когато законът не е идеален?
Една от заинтригуваните страни по сходни проблеми е Националният съвет за саморегулация (НСС) - неправителствена организация, която работи за одобряване на стандарти и етични правила в рекламния брнш.
Съветът е разгласил и ползва Национални етични правила за реклама и комерсиална връзка, които целят рекламата в България да бъде благоприлична, честна, почтена и правдива и все по-отговорна към потребителите и обществото.
Проблемът е, че кодексът е използван единствено за рекламодателите и организациите, които са членове на Съвета, за които се ползват вътрешни санкционни политики.
Съветът обръща особено внимание на новите форми на реклама за обезпечаване на ефикасна отбрана на потребителите и обществото от неетични нови форми на комерсиална връзка.
Според НСС “особено внимание е належащо при комерсиалната връзка на продуктови категории като цигари, алкохол, енергийни питиета, хазарт- поради нуждата от отбрана на най-уязвимата група от обществото - децата ”.
НСС предлага маркетингът посредством авторитетни персони също да бъде обект на Етичния кодекс, когато наличието, което тези персони генерират, съставлява комерсиална връзка.
Според Жулиета Мандажиева саморегулацията е добър механизъм за надзор на сектора, изключително когато става дума за доста характерни случаи.
“Проблемът е, когато някой премине публично търпимата граница, да не се стига до стихийна кавга със законовата уредба, която би я ощетила, вместо да усъвършенства ситуацията. ”
И до момента в който институциите вземат решение кой защо е виновен, дали прахчето на Диона е добавка или енергийна напитка и по какъв начин следва този артикул да се популяризира при липса на характерни указания за това, остават още по-големите въпроси, свързани със обществената толерантност към неприятния образец, който известните персони в България дават, и то с горделивост.
Остава и въпросът дали, по какъв начин и кой е виновен да беседваме с децата за зависимостите и за рисковите практики, които им се пробутват за " яки ".
Симона Велева е юрист, лекар по конституционно право в Софийския университет и член на Съвета за електронни медии от 2022 година Тя е един от двамата ротационни ръководители на регулатора, като мандатът ѝ би трябвало да стартира на 28 октомври 2024 година и да продължи до 28 април 2025г. Велева е учител в Американския университет в Благоевград, работила е с разнообразни медии, публицисти и организации, в това число и по планове, свързани с етичното отразяване на деца в медиите, битката против дезинформацията и омразата на езика. Застъпник е и за правата и опциите на глухите хора.
Адвокат Жулиета Мандажиева следи директно развитията в европейското законодателство. Тя е съучастник в KDBM Law (aдвокатско съдружничество " Динев, Мандажиева, Близнакова и Калдамуков " ) и има опит в даването на правна помощ, която касае разнообразни области, в това число технологии, бизнес и финанси. Завършила е магистратура по Право на компютрите и връзките в Queen Mary University of London. Специализирала е в региона на финансовите услуги и скъпите бумаги. Тя е вписан представител по интелектуална благосъстоятелност към Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO) и има наблюдения над законопроектите, които се разискват, гласоподават и одобряват в Европейския съюз.
Ако приемем, че всички те са действителни хора, а не ботове - въздействието ѝ е сравнимо с това на новинарските редакции на националните малките екрани.
Регулацията на наличието, което тя и сътрудниците ѝ инфлуенсъри разгласяват, обаче е извънредно несъответстваща. Това ясно се видя след последния случай на скандална реклама на артикул, който косвено промотира смъркане на кокаин.
След вълна от неодобрение, Диона сама изтри клипа от Instagram. По-късно разгласи, че се " самоканселира ", с цел да не отклонява вниманието от " значимите политически събития ".
Казусът повдигна и няколко въпроса – единия за регулацията на рискови артикули, а вторият – за рекламата в обществените мрежи и макетирането на артикули от водачи на мнение.
За момента единствената глоба след скандалния клип на продукта е наложена от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Причината обаче няма нищо общо с енергийния прахуляк. КЗП се хвана единствено за това, че на уеб страницата на търговеца липсва информация за адреса на компанията, както и форма за отвод от поръчката.
Няколко други институции вършат инспекция.
По данни на ГАРБ, новините на bTV и Нова са гледани приблизително от близо половин милион души в последния месец - почти толкоз, колкото декларирани почитатели има и инфлуенсърката.
Съветът за електронни медии и Комисията за контролиране на известията са органите в България, които контролират " медийните услуги " в сходство със законодателството на страната и на Европейски Съюз.
В член 75 и член 76 от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) се показва, че комерсиалните известия, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, не би трябвало да се употребяват техники, настоящи върху подсъзнаниетои не би трябвало да основават заплаха за физическото, психическото, нравственото и общественото развиване на децата.
Но Диона и компания не попадат в този обсег, тъй като не са " медиен снабдител ".
За “Булевард България ” Симона Велева от Съвет за електронни медии разяснява, че регулаторът има има пълномощия, по линия на съдействието с регулаторите в другите страни членки, да ползва надзор над наличието в Instagram и YouTube.
Симона Велева
“СЕМ следи медийни услуги - обичайни (радио и телевизия), платформите за видеосподеляне, регистрирани в България и така наречен снабдители на нелинейни услуги които са вписани в регистъра на Съвет за електронни медии. Он диманд услугите са такива - те имат азбучник, от който аудиторията може да си избира наличие, което да гледа, ” споделя Велева.
“Влогърите не са такива медии и не упражняваме контрол над тях. Но Законът за радиото и малкия екран дава опция да желаяме различен регулатор да реагира, когато има наличие на платформите за видеоклипове, което е дискриминационно, неуместно за деца или по различен метод е неразрешено от закона, в това число и в случай че съставлява закононарушение. ”
Според Велева, тематиката за регулацията на инфлуенсърите значително е въпрос на целенасочена държавна политика, тъй като даже законовата уредба да е съвършена, регулацията изисква и административен потенциал, какъвто все още Съвет за електронни медии няма. Тя изясни, че регулаторите в две трети от страните членки в Европа не контролират инфлуенсърите.
“Ако желаеме страната да се ангажира с тази активност, следва да има нарочна политика в тази посока, задоволително поръчителство на регулатора и сериозен диалог, който да внесе изясненост и успокоение. В никакъв случай не следва да има свръхрегулация или терзания в основателите на наличие, а по-скоро една хигиена и рационална граница, която да пази най-много децата и уязвимите групи хора. ”
Отговорност обаче се носи и от платформата Instagram, съгласно нея по разпоредбите на IG видеото следва да бъде докладвано и свалено.
Според европейското право - инфлуенсърите, които разгласяват търговски известия, са длъжни да ги маркират като " платено партньорство ".
Видеото на Диона не съдържаше такова означение, макар че беше очевидна реклама на търговски артикул.
Това, което скандализира същински обществото, беше провокацията с представянето на енергийния прахуляк и намекът за консумирането му като кокаин.
Етичният проблем остана да виси над сива територия, която нито една институция в България не припозна за своя отговорност.
адв. Жулиета Мандажиева
“За общество, чиито усещания са толкоз притъпени от изобилстващи в близост реклами на хазарт, с изображения на вулгарна половост, алкохол и разврят, реакцията беше много преекспонирана ”
“Разбирам терзанията на хората от показаното в клипа, само че намирам за лицемерни всички рецензии, които бяха отправени към инфлуенсърката - за метода, по който наподобява и държанието, което показва ”, разяснява за “Булевард България ” адв. Жулиета Мандажиева.
Според Мандажиева отговорността за наличието на рекламата не е на рекламното лице - в тази ситуация Диона, а на рекламодателя - фирмата-производител.
“Много е значимо след този случай да не се одобряват още веднъж закони на парче, както стана с хазарта, ” предизвестява Мандажиева.
Подобен популизъм съгласно нея ощетява всички заинтригувани страни.
“Законът следва да бъде променян по систематичен метод и в разговор с браншовите организации, с цел да се подсигурява неговата успеваемост. ”
Случаят с Диона не е казус, а проблемите са доста и Европа търси способи да ги реши
Франция е една от страните, в които активността на инфлуенсърите е категорично контролирана.
Със закон френските управляващи са определили позволените и неразрешени практики, за да сложат завършек на “измамните търговски операции ” и “да защитят по-добре потребителите, които гледат промоционално наличие, изключително младата публика ”.
Енергийните питиета не попадат под ударите на френския закон, само че управляващите обръщат особено внимание че наличие, ориентирано към деца или младежи, би трябвало да включва информация, че те би трябвало да изискат позволение от родител преди покупка.
През февруари тази година Европейската комисия разгласява резултатите от скрининг на изявления в обществените медии от авторитетни лица в цяла Европа.
Проучването откри, че съвсем всички (97%) от тестваните инфлуенсъри са разгласили комерсиално наличие, само че единствено един на всеки пет систематично показва, че наличието му/ѝ е рекламно.
Проверката е обхванала изявления на 576 инфлуенсъри за да се изследва дали те съблюдават регулациите на Европейски Съюз за отбрана на потребителите. Сред тестваните няма български инфлуенсъри. 82 от тестваните инфлуенсъри са били с над 1 милион почитатели, 301 - над 100 000 и 73 - сред 5 000 и 100 000 почитатели.
Сред откритията на европейските управляващите през февруари са и следните:
Малко над 20% от тестваните инфлуенсъри са насърчавали нездравословни или рискови действия, като нездравословна храна, алкохолни питиета, медицински или естетични процедури, хазарт или финансови услуги, като крипто търговия.78% са упражнявали комерсиална дейност; все пак единствено 36% са били регистрирани все още като търговци на национално ниво;30% не са дали никакви детайлности за компанията в изявленията си, като имейл адрес, име на компания, пощенски адрес или регистрационен номер;38% не са употребявали наложителните обозначения, които служат за откриване на комерсиално наличие („ платено партньорство “), а някои са избрали други формулировки, като „ съдействие “ (16%), " партньорство " (15%) или общо с помощта на партньорската марка (11%);40% от инфлуенсърите са рекламирали личните си артикули, услуги или марки. 60% от тях не са разгласявали (последователно или изобщо), че това е реклама;44% от инфлуенсърите са имали лични уеб страници, от които множеството са могли да продават непосредствено.
В резултат на инспекцията на Европейска комисия 358 инфлуенсъри бяха избрани за по-нататъшно следствие, а случаите им бяха предадени на националните управляващи. Европейска комисия проучва резултатите и в светлината на правните отговорности на платформите, според Акта на Европейски Съюз за цифровите услуги.
Впоследствие стартира следствие против TikTok във връзка със отбраната на малолетни, бистрота на рекламите, достъп до данни, както и ръководство на риска от пристрастяващ дизайн и нездравословно наличие. Стигна се и до спекулации за възбрана на платформата в Европа след думите на Урсула фон дер Лайен: “Не е изключена възбраната. Знаем доста добре за заплахата от TikTok. ”
Как наподобява обстановката със (само)регулацията на платформите
Европейският парламент одобри при започване на тази година няколко значими промени в Акта за цифровите услуги, които плануват опция за въвеждане на така наречен trusted flaggers (от британски: доверени лица за подаване на сигнали), които да оказват помощ за повишение на онлайн сигурността и отбрана на правата на потребителите в целия Европейски Съюз.
В България такива “сигнализатори ” биха били регистрирани към Национален дигитален координатор към Комисията за контролиране на известията, само че законодателството се бави.
Идеята е сигнализаторите да имат по-бърз и елементарен достъп до админите на обществените платформи, да рапортуват неетично наличие, което да докара до вероятно събаряне на съответната обява, след реакция от админите на платформата.
Според адв. Мандажиева това е съответна форма на интервенция, изключително за случаите, в които няма непосредствено нарушение на законодателството и не могат да бъдат приложени други наказания.
Регламентът на Европейска комисия би следвало да е директно използван в България, само че тъй като в резултат на него ще се ползват правни последици за нарушителите, България би трябвало да направи промени и в личната си правна уредба.
Проверка на “Булевард България ” сподели, че план за изменение и допълнение на Закона за електронните известия (ЗЕС) фактически е оповестен за публично разискване, само че прогрес няма, макар че крайната дата за консултациите е оповестена за средата на юли.
“Промените са разисквани и написани, само че стоят на трупчета заради нестабилната политическа обстановка, ” разяснява юристът.
Опция ли е саморегулацията, когато законът не е идеален?
Една от заинтригуваните страни по сходни проблеми е Националният съвет за саморегулация (НСС) - неправителствена организация, която работи за одобряване на стандарти и етични правила в рекламния брнш.
Съветът е разгласил и ползва Национални етични правила за реклама и комерсиална връзка, които целят рекламата в България да бъде благоприлична, честна, почтена и правдива и все по-отговорна към потребителите и обществото.
Проблемът е, че кодексът е използван единствено за рекламодателите и организациите, които са членове на Съвета, за които се ползват вътрешни санкционни политики.
Съветът обръща особено внимание на новите форми на реклама за обезпечаване на ефикасна отбрана на потребителите и обществото от неетични нови форми на комерсиална връзка.
Според НСС “особено внимание е належащо при комерсиалната връзка на продуктови категории като цигари, алкохол, енергийни питиета, хазарт- поради нуждата от отбрана на най-уязвимата група от обществото - децата ”.
НСС предлага маркетингът посредством авторитетни персони също да бъде обект на Етичния кодекс, когато наличието, което тези персони генерират, съставлява комерсиална връзка.
Според Жулиета Мандажиева саморегулацията е добър механизъм за надзор на сектора, изключително когато става дума за доста характерни случаи.
“Проблемът е, когато някой премине публично търпимата граница, да не се стига до стихийна кавга със законовата уредба, която би я ощетила, вместо да усъвършенства ситуацията. ”
И до момента в който институциите вземат решение кой защо е виновен, дали прахчето на Диона е добавка или енергийна напитка и по какъв начин следва този артикул да се популяризира при липса на характерни указания за това, остават още по-големите въпроси, свързани със обществената толерантност към неприятния образец, който известните персони в България дават, и то с горделивост.
Остава и въпросът дали, по какъв начин и кой е виновен да беседваме с децата за зависимостите и за рисковите практики, които им се пробутват за " яки ".
Симона Велева е юрист, лекар по конституционно право в Софийския университет и член на Съвета за електронни медии от 2022 година Тя е един от двамата ротационни ръководители на регулатора, като мандатът ѝ би трябвало да стартира на 28 октомври 2024 година и да продължи до 28 април 2025г. Велева е учител в Американския университет в Благоевград, работила е с разнообразни медии, публицисти и организации, в това число и по планове, свързани с етичното отразяване на деца в медиите, битката против дезинформацията и омразата на езика. Застъпник е и за правата и опциите на глухите хора.
Адвокат Жулиета Мандажиева следи директно развитията в европейското законодателство. Тя е съучастник в KDBM Law (aдвокатско съдружничество " Динев, Мандажиева, Близнакова и Калдамуков " ) и има опит в даването на правна помощ, която касае разнообразни области, в това число технологии, бизнес и финанси. Завършила е магистратура по Право на компютрите и връзките в Queen Mary University of London. Специализирала е в региона на финансовите услуги и скъпите бумаги. Тя е вписан представител по интелектуална благосъстоятелност към Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO) и има наблюдения над законопроектите, които се разискват, гласоподават и одобряват в Европейския съюз.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ