Германия и „Столипиново” на една маса за Байрама
Половин фамилия дружно с главата на фамилията се прибра в „ Столипиново ” за празника Курбан Байрам, който стартира през днешния ден и ще радостни три дни махалата. Докато в комшийските къщи на ул. „ Чая ” точеха ножовете за жертвените животни, в дома на Ерол и Райна подготвяха двойна трапеза. Те двамата са християни евангелисти, а четирите им деца – мюсюлмани. „ Младите не ядат свинско, ние – да. Различно готвим за всички ”, изясни 53-годишният Ерол.
В дома му демокрацията пристигнала без революции и етническо напрежение. Правилото е
всеки да има вяра, в каквото желае, стига да не пакости на никого.
Така домочадието живее в сговор от години. И въпреки да не коли овца за Байрама, още преди обяд комшия надникна през дуварите на строящата се сега къща с еврата от Германия и подаде торбичка с месо. Традицията е по-богатите, които могат да си разрешат курбан, да го поделят с останалите. И снахите се втурнаха да поставят тенджерата. На 50-годишната Райна остана да гледа 3-годишната внучка Гюнеш, накипрена с розова рокля и диадема с цветя. Не е особено за празника, по този начин е всеки ден, обясниха роднините на момиченцето, чието име на турски значи слънце. Хлапето в същото време похапваше филия на столче в тясната уличка без асфалт в сърцето на махалата. А Ерол подхвана диалог за митовете по какъв начин живеят неговите съкварталци. " Някои си мислят, че отиваш в Германия и парите идват ей по този начин, както си лежиш, от обществените. Ама не.
Лесно няма на никое място и пари няма, до момента в който не се изпотиш,
за ди си ги изкараш ”, споделя е мъжът.
Да се работи и да се живее съгласно чергата е философията и на комшиите остреща. В техния дом 48-годишната Албена станала рано на празника, поздравила за Байрама майка си и чичо си. 9-годишната внучка Алеф на собствен ред й целунала ръка, както повелява обичаят – младите да оказват почитание на възрастните. И тя поставила тенджерата. По обяд в близост към този момент се носеше мирис на зеле от сармите, а дамата току повдигаше капака, под който вряха мръвките.
Албена има две дъщери и 4 внуци. За да ги нагости, приготвила и кебапчета. „ Нали работим, мъчим се ”, разказа полукръг с бъркалка в ръка. Тя работи в кухнята на учебно заведение в „ Тракия ”. Не му знае баш името, само че е чувала да му споделят 60-класното. Щерка й намерила още по-добро място – в мола. „ Моят е по градежите от 15 години. Работим, не чакаме на готово. Благодаря на Господа, че децата са тука, нямаме хора по чужбина ”, удовлетворена е от живота дамата, която по паспорт е Албена, а за домашните си – Айше.
75-годишната Розичка обаче няма тоя шанс. Но отново не остана сама на празника. Съседско семейство я повикало да помогне с разфасоването на курбана, пък след това ще й даде от месото. Жената се докара с жълта блуза, разтвори пъстър чадър против жаркото слънце, сграбчи два легена в едната ръка и една кофа – в другата, и заситни към комшулука по ул. „ Възход ”. ”Бедна съм, нямам си никой. Синът отиде при снахата, не се обажда ”, описа Розичка. Взима 150 лв. пенсия, в миналото работила в Тютюневите хранилища. И панкреасът я мори, и артрит е извил ръцете й, само че не се дава. Всяка заран излизам на разходка, би трябвало придвижване и да не оставаш без работа, има вяра тя. Съседите
не я оставят – все някой подаде една чиния ястие.
По-надолу по една от основните улици в „ Столипиново ” баба Мери извади столче на тротоара, накълца в огромен леген зеле и почна да ситни от горната страна моркови. Навръх Курбан Байрам задомява внучката, която носи нейното име. Заранта пратили 22-годишната бука да си прави кок. Женихът пък, който първо напечелил пари по чужбина, след това се заженил, отпътувал на бербер. Точно преди една година младите си дали обещание да се вземат. И на – сватбата се паднала баш на религиозния празник. 200 индивида чака семейството, та докара с бус маси и столове, а още сутринта по жиците над улицата бяха накачени лъскави помпони.
В отсрещната къща обаче Атанаска не изтрая да гръмне музиката на сватбарите, изнесе уредба, подреди я до каса бира и рано-рано го удари на танци, до момента в който 32-годишният Делчо одере овцата за Байрама. Всяка година фамилията коли животно. Тоя път го взело от Асеновград, излязло към 35 кила. Ще стигне за цялото домочадие – общо към 20 индивида в къщата. Ще раздадат и на комшиите, както се поставя.
„ Още не е сготвила, пък играе - поклати неблагоприятно глава стара жена, седнала на сянка на отсрещния тротоар.- Циганите честват по този начин с музика.
Истинският мохамеданин е непретенциозен ”.
Как се тачи Курбан Байрам в нейния дом? „ Ще хапнем на обяд ще поспим, тази вечер ще идем на Главната ”, разказа дамата. Разходка из центъра на Пловдив към този момент е измежду специфичните и празнични събития у тях. Сутринта мъжете отишли на джамия, тя и щерка й наготвили, саралията наредили от предния ден. Смогнали да се чуят и с роднините в чужбина. Покрай тях на остарели години научила интернета.
„ Курбан Байрам е да ти честитят и да ти покажат почитание, а ти на собствен ред да почетеш значимите си хора. Ядене и пиянство всеки ден има. А като вдигаш гюрлутия, единствено притесняваш комшиите – може болен човек да има, бебе… ”, размишлява дамата от ул. „ Възход ”. Обаче по-после и тя ще иде да види булката на съседите и да честити на младите. По-заможните ще нанижат златна гривна на китката на невестата. Който не може, ще даде един юрган. Всяко знамение и всеки Байрам – за три дни. После животът ще си тече постарому. До Рамазана.
Снимки: Наташа Манева
В дома му демокрацията пристигнала без революции и етническо напрежение. Правилото е
всеки да има вяра, в каквото желае, стига да не пакости на никого.
Така домочадието живее в сговор от години. И въпреки да не коли овца за Байрама, още преди обяд комшия надникна през дуварите на строящата се сега къща с еврата от Германия и подаде торбичка с месо. Традицията е по-богатите, които могат да си разрешат курбан, да го поделят с останалите. И снахите се втурнаха да поставят тенджерата. На 50-годишната Райна остана да гледа 3-годишната внучка Гюнеш, накипрена с розова рокля и диадема с цветя. Не е особено за празника, по този начин е всеки ден, обясниха роднините на момиченцето, чието име на турски значи слънце. Хлапето в същото време похапваше филия на столче в тясната уличка без асфалт в сърцето на махалата. А Ерол подхвана диалог за митовете по какъв начин живеят неговите съкварталци. " Някои си мислят, че отиваш в Германия и парите идват ей по този начин, както си лежиш, от обществените. Ама не.
Лесно няма на никое място и пари няма, до момента в който не се изпотиш,
за ди си ги изкараш ”, споделя е мъжът.
Да се работи и да се живее съгласно чергата е философията и на комшиите остреща. В техния дом 48-годишната Албена станала рано на празника, поздравила за Байрама майка си и чичо си. 9-годишната внучка Алеф на собствен ред й целунала ръка, както повелява обичаят – младите да оказват почитание на възрастните. И тя поставила тенджерата. По обяд в близост към този момент се носеше мирис на зеле от сармите, а дамата току повдигаше капака, под който вряха мръвките.
Албена има две дъщери и 4 внуци. За да ги нагости, приготвила и кебапчета. „ Нали работим, мъчим се ”, разказа полукръг с бъркалка в ръка. Тя работи в кухнята на учебно заведение в „ Тракия ”. Не му знае баш името, само че е чувала да му споделят 60-класното. Щерка й намерила още по-добро място – в мола. „ Моят е по градежите от 15 години. Работим, не чакаме на готово. Благодаря на Господа, че децата са тука, нямаме хора по чужбина ”, удовлетворена е от живота дамата, която по паспорт е Албена, а за домашните си – Айше.
75-годишната Розичка обаче няма тоя шанс. Но отново не остана сама на празника. Съседско семейство я повикало да помогне с разфасоването на курбана, пък след това ще й даде от месото. Жената се докара с жълта блуза, разтвори пъстър чадър против жаркото слънце, сграбчи два легена в едната ръка и една кофа – в другата, и заситни към комшулука по ул. „ Възход ”. ”Бедна съм, нямам си никой. Синът отиде при снахата, не се обажда ”, описа Розичка. Взима 150 лв. пенсия, в миналото работила в Тютюневите хранилища. И панкреасът я мори, и артрит е извил ръцете й, само че не се дава. Всяка заран излизам на разходка, би трябвало придвижване и да не оставаш без работа, има вяра тя. Съседите
не я оставят – все някой подаде една чиния ястие.
По-надолу по една от основните улици в „ Столипиново ” баба Мери извади столче на тротоара, накълца в огромен леген зеле и почна да ситни от горната страна моркови. Навръх Курбан Байрам задомява внучката, която носи нейното име. Заранта пратили 22-годишната бука да си прави кок. Женихът пък, който първо напечелил пари по чужбина, след това се заженил, отпътувал на бербер. Точно преди една година младите си дали обещание да се вземат. И на – сватбата се паднала баш на религиозния празник. 200 индивида чака семейството, та докара с бус маси и столове, а още сутринта по жиците над улицата бяха накачени лъскави помпони.
В отсрещната къща обаче Атанаска не изтрая да гръмне музиката на сватбарите, изнесе уредба, подреди я до каса бира и рано-рано го удари на танци, до момента в който 32-годишният Делчо одере овцата за Байрама. Всяка година фамилията коли животно. Тоя път го взело от Асеновград, излязло към 35 кила. Ще стигне за цялото домочадие – общо към 20 индивида в къщата. Ще раздадат и на комшиите, както се поставя.
„ Още не е сготвила, пък играе - поклати неблагоприятно глава стара жена, седнала на сянка на отсрещния тротоар.- Циганите честват по този начин с музика.
Истинският мохамеданин е непретенциозен ”.
Как се тачи Курбан Байрам в нейния дом? „ Ще хапнем на обяд ще поспим, тази вечер ще идем на Главната ”, разказа дамата. Разходка из центъра на Пловдив към този момент е измежду специфичните и празнични събития у тях. Сутринта мъжете отишли на джамия, тя и щерка й наготвили, саралията наредили от предния ден. Смогнали да се чуят и с роднините в чужбина. Покрай тях на остарели години научила интернета.
„ Курбан Байрам е да ти честитят и да ти покажат почитание, а ти на собствен ред да почетеш значимите си хора. Ядене и пиянство всеки ден има. А като вдигаш гюрлутия, единствено притесняваш комшиите – може болен човек да има, бебе… ”, размишлява дамата от ул. „ Възход ”. Обаче по-после и тя ще иде да види булката на съседите и да честити на младите. По-заможните ще нанижат златна гривна на китката на невестата. Който не може, ще даде един юрган. Всяко знамение и всеки Байрам – за три дни. После животът ще си тече постарому. До Рамазана.
Снимки: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ