ДОКЛАД: Ромите в Европа живеят като скотове
Положението на ромските общности в Европа не се е подобрило макар задачите, сложени от Европейски Съюз за улеснение на тяхната интеграция. Това е оповестено през днешния ден в отчет FRA, представен от Франс прес. Документът е основан на близо 8500 изявленията с роми в 10 европейски страни.
В него се отбелязва за " непълен и прекомерно муден прогрес " във връзка с ромите. Все още те живеят в окаяно положение, с мрачни вероятности за обучение и работа. Ромите " не престават да се сблъскват с шокиращи ограничения, маргинализация и дискриминация " на всички места, отбелязва в прессъобщение шефът Майкъл О`Флеърти, представен от Българска телеграфна агенция.
Политиците в обособените страни би трябвало да положат " всички старания за битка с тази непоносима обстановка ", добави той.
80% от ромите към момента живеят в беднотия, в съпоставяне със приблизително 17% за популацията на Европейски Съюз. Това число не се е трансформирало от последното изследване по тематиката през 2016 година, сочат данните в отчета.
Повече от половината роми през днешния ден живеят във влажни, тъмни пространства без подобаващи санитарни уреди (спрямо 61% през 2016 г.), а 22% нямат течаща вода (спрямо 30% през 2016 г.). Нивото им на претовареност е било единствено 43% през 2020 година, много под междинното за Европа, което е 72 на 100.
Ромските дами имат междинна дълготрайност на живота от 71 години, а мъжете - 67 година, в съпоставяне със надлежно 82 и 76 години за популацията като цяло.
В образованието числата са трагични: 71% от младите роми напущат просветителната система прибързано, по отношение на единствено 10% за 18-24-годишните в Европейски Съюз.
Сред тези, които вървят на учебно заведение, доста деца на възраст сред 6 и 15 години са в сегрегирано учебно заведение (52%, спрямо 44% през 2016 г.), събитие, което визира изключително Словакия и България.
Резултатите от изследването демонстрират " позитивно развиване в битката против издевателството и насилието, стимулирани от ненавист, само че без действителни усъвършенствания във връзка с дискриминирането ".
" Много страни към момента не доближават етапните цели, избрани в 10-годишния проект на Европейски Съюз за ромите ", който би трябвало да завърши през 2030 година, предизвестява организацията за главните права. Организацията се притеснява от последствията от пандемията и инфлацията, като припомня, че " уязвимите групи от популацията и изключително ромските общности " са " първите жертви ".
Докладът се основава на изследване, извършено от организацията през 2021 година измежду роми в Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към Европейски Съюз. В България и Словакия данните са събрани от националните органи с поддръжката на европейската организация, отбелязва Агенция Франс Прес.
В него се отбелязва за " непълен и прекомерно муден прогрес " във връзка с ромите. Все още те живеят в окаяно положение, с мрачни вероятности за обучение и работа. Ромите " не престават да се сблъскват с шокиращи ограничения, маргинализация и дискриминация " на всички места, отбелязва в прессъобщение шефът Майкъл О`Флеърти, представен от Българска телеграфна агенция.
Политиците в обособените страни би трябвало да положат " всички старания за битка с тази непоносима обстановка ", добави той.
80% от ромите към момента живеят в беднотия, в съпоставяне със приблизително 17% за популацията на Европейски Съюз. Това число не се е трансформирало от последното изследване по тематиката през 2016 година, сочат данните в отчета.
Повече от половината роми през днешния ден живеят във влажни, тъмни пространства без подобаващи санитарни уреди (спрямо 61% през 2016 г.), а 22% нямат течаща вода (спрямо 30% през 2016 г.). Нивото им на претовареност е било единствено 43% през 2020 година, много под междинното за Европа, което е 72 на 100.
Ромските дами имат междинна дълготрайност на живота от 71 години, а мъжете - 67 година, в съпоставяне със надлежно 82 и 76 години за популацията като цяло.
В образованието числата са трагични: 71% от младите роми напущат просветителната система прибързано, по отношение на единствено 10% за 18-24-годишните в Европейски Съюз.
Сред тези, които вървят на учебно заведение, доста деца на възраст сред 6 и 15 години са в сегрегирано учебно заведение (52%, спрямо 44% през 2016 г.), събитие, което визира изключително Словакия и България.
Резултатите от изследването демонстрират " позитивно развиване в битката против издевателството и насилието, стимулирани от ненавист, само че без действителни усъвършенствания във връзка с дискриминирането ".
" Много страни към момента не доближават етапните цели, избрани в 10-годишния проект на Европейски Съюз за ромите ", който би трябвало да завърши през 2030 година, предизвестява организацията за главните права. Организацията се притеснява от последствията от пандемията и инфлацията, като припомня, че " уязвимите групи от популацията и изключително ромските общности " са " първите жертви ".
Докладът се основава на изследване, извършено от организацията през 2021 година измежду роми в Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към Европейски Съюз. В България и Словакия данните са събрани от националните органи с поддръжката на европейската организация, отбелязва Агенция Франс Прес.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ