Полк. Армин Вагнер: Целите на Русия са две - възстановяването на постсъветското пространство под ръководството на Москва и дестабилизация и разрушаване на НАТО
Полковникът от Бундесвера Армин Вагнер е боен историк, създател на книгата " Азбука на апокалипсиса ", излязла през август 2025 година В изявление за " Дойче веле " той споделя по какъв начин офицерите от НАТО разказват вероятните сюжети за борба с Русия, за какво в тях Москва не възнамерява да завладее Европа до Атлантическия океан и каква роля играят колаборационистите.
Полк. Армин Вагнер Източник: Личен списък на полк. Армин Вагнер
Дойче веле: Войната на Русия против Украйна играе второстепенна роля във Вашето проучване. В Украйна доста хора са уверени, че Третата международна война в действителност е почнала там и ще се популяризира в Европа. Вие какво мислите?
- Третата международна война е, несъмнено, гръмко определение. Световна война е война, в която вземат участие страни, настоящи освен на един фронт. Аз не бих го нарекъл международна война. Това е началото на борба, излизаща отвън границите на Украйна, която постоянно се назовава хибридна война, ориентирана против Запада и преследваща две цели.
От една страна възстановяването на постсъветското пространство под управлението на Москва, а от друга – дестабилизация и разрушение на НАТО. Но не в смисъл на военна експанзия, а в смисъла на това, което назоваваме хибридна война, т.е. чрез пропаганда, дезинформация, провокации, както видяхме в тази ситуация с нахлуването на дронове в Полша или самолети във въздушното пространство на балтийските страни.
Възможно е също да употребяват страните от Балтийския район за разединение на НАТО, с цел да се сложи въпросът дали ще бъде задействан член 5 от контракта на НАТО, т.е. груповата защита. Ядреното оръжие също играе роля. Владимир Путин до момента доста ловко се възползва от това - заплашва с нуклеарно оръжие. Но няма никакви признаци, че в действителност е подготвен да го употребява сега.
Какво ви изненада изключително по време на Вашия разбор?
- Изследванията от 70-те и 80-те години на предишния век, с доста редки изключения, разказват сюжет с някаква форма на огромно нахлуване на страните от Варшавския контракт против Западна Европа. Сега сюжетът се е трансформирал. Наскоро да вземем за пример немският политолог Карло Масала разгласява подобен сюжет, в който Нарва е завладяна от Русия. Завладява се да вземем за пример някой естонски остров в Балтийско море, с което се провокира НАТО: страни членки от южния франг на пакта си задават въпроса " Готовили са в Мадрид да умрат за Нарва? ”.
ДПрез 1970-те и 1980-те години генералите от НАТО допускаха, че Русия ще желае да напредне до Атлантическия океан. Днес се смята, че на Москва ще ѝ е задоволителна Нарва, с цел да показва слабостта на НАТО. Така ли е?
- Днес не става въпрос за завладяване. Никой към този момент не може да допуска, че Москва има интерес да стигне до Атлантическия океан. Днес става въпрос за това, че Русия желае още веднъж да стане суперсила, да възвърне, доколкото е допустимо, някакви предходни територии. Войната в Украйна е най-драматичният, кървясъл и ослепителен образец за това. Въпреки това тя не е характерен образец за това по какъв начин безусловно би трябвало да си представяме по-нататъшните дейности.
Текущите сюжети за Трета международна война не допускат, че в Европа всичко може да се развие по същия метод като в Украйна, въпреки че не го изключват. В сюжетите за Индийско-Тихоокеанския район, които са описвани най-много от американски създатели, доста по-често се допуска подготвеност за потребление на нуклеарно оръжие. Там се споделя, че подобен спор най-вероятно ще бъде насочен или против Китай, или против Северна Корея, и ще се разраства доста по-бързо.
Повечето сюжети приключват с победа на НАТО. Дали това е целеустремен оптимизъм и може би огромен минус, защото основава заблуда за сигурност?
- Всъщност значително книги разказват сюжет, при който НАТО претърпява проваляне, а Русия побеждава. В една известна книга от 1980-те години на френски създател - " Когато руснаците нападат ” - се планува военна победа на Съюз на съветските социалистически републики с помощта на т.нар. " пета колона ”, т.е. от колаборационисти и френското население. Това обаче не води до политическа победа на Москва, тъй като сега, в който Франция претърпява военно проваляне, импулсът на свободата и демокрацията въпреки всичко изиграва своята роля и хората въстават.
Но не е ли правилно през днешния ден, че въпреки в Европа да няма комунисти, десните и левите популистки партии са подготвени да си сътрудничат с Русия?
- Точно по този начин. Вече не назоваваме това взаимни дейности на " петата колона ” на Москва. Днес това са путинските тролове, съидейниците, без значение дали принадлежат към левите или към десните популистки партии. Този сюжет се резервира. В сходни сюжети съветските войски към този момент са проникнали в Европа, което е довело до офанзиви против електроцентрали и прекъсване на летища. Така се развиват тези разкази през днешния ден.
Основната концепция на доста проучвания по тематиката е, че НАТО е зле квалифициран за Трета международна война, защото нормалните военни потребности са били недофинансирани прекомерно дълго, а Европа не може да се отбрани сама. Продължава ли това и през днешния ден?
Това е главната концепция на съвсем всички книги, чието деяние не се развива в Индийско-Тихоокеанския район. Авторите са най-вече високопоставени някогашни генерали от НАТО, английски и американски, които имат опит и схващат, че преди повече от 25 години НАТО се е концентрирал върху интервенции в чужбина, които са претендирали напълно разнообразни благоприятни условия.
Въоръжените сили бяха доста съкратени и към този момент не бяха подготвени да работят в огромен сюжет на национална и групова защита. Приблизително от 2014 година осъзнахме нуждата от подсилване на защитата ни. Нападението на Русия против Украйна ясно сподели, че би трябвало да се подготвим за защита в нормален проект, с цел да можем да се защитим, както беше по време на Студената война.
Полк. Армин Вагнер Източник: Личен списък на полк. Армин Вагнер Дойче веле: Войната на Русия против Украйна играе второстепенна роля във Вашето проучване. В Украйна доста хора са уверени, че Третата международна война в действителност е почнала там и ще се популяризира в Европа. Вие какво мислите?
- Третата международна война е, несъмнено, гръмко определение. Световна война е война, в която вземат участие страни, настоящи освен на един фронт. Аз не бих го нарекъл международна война. Това е началото на борба, излизаща отвън границите на Украйна, която постоянно се назовава хибридна война, ориентирана против Запада и преследваща две цели.
От една страна възстановяването на постсъветското пространство под управлението на Москва, а от друга – дестабилизация и разрушение на НАТО. Но не в смисъл на военна експанзия, а в смисъла на това, което назоваваме хибридна война, т.е. чрез пропаганда, дезинформация, провокации, както видяхме в тази ситуация с нахлуването на дронове в Полша или самолети във въздушното пространство на балтийските страни.
Възможно е също да употребяват страните от Балтийския район за разединение на НАТО, с цел да се сложи въпросът дали ще бъде задействан член 5 от контракта на НАТО, т.е. груповата защита. Ядреното оръжие също играе роля. Владимир Путин до момента доста ловко се възползва от това - заплашва с нуклеарно оръжие. Но няма никакви признаци, че в действителност е подготвен да го употребява сега.
Какво ви изненада изключително по време на Вашия разбор?
- Изследванията от 70-те и 80-те години на предишния век, с доста редки изключения, разказват сюжет с някаква форма на огромно нахлуване на страните от Варшавския контракт против Западна Европа. Сега сюжетът се е трансформирал. Наскоро да вземем за пример немският политолог Карло Масала разгласява подобен сюжет, в който Нарва е завладяна от Русия. Завладява се да вземем за пример някой естонски остров в Балтийско море, с което се провокира НАТО: страни членки от южния франг на пакта си задават въпроса " Готовили са в Мадрид да умрат за Нарва? ”.
ДПрез 1970-те и 1980-те години генералите от НАТО допускаха, че Русия ще желае да напредне до Атлантическия океан. Днес се смята, че на Москва ще ѝ е задоволителна Нарва, с цел да показва слабостта на НАТО. Така ли е?
- Днес не става въпрос за завладяване. Никой към този момент не може да допуска, че Москва има интерес да стигне до Атлантическия океан. Днес става въпрос за това, че Русия желае още веднъж да стане суперсила, да възвърне, доколкото е допустимо, някакви предходни територии. Войната в Украйна е най-драматичният, кървясъл и ослепителен образец за това. Въпреки това тя не е характерен образец за това по какъв начин безусловно би трябвало да си представяме по-нататъшните дейности.
Текущите сюжети за Трета международна война не допускат, че в Европа всичко може да се развие по същия метод като в Украйна, въпреки че не го изключват. В сюжетите за Индийско-Тихоокеанския район, които са описвани най-много от американски създатели, доста по-често се допуска подготвеност за потребление на нуклеарно оръжие. Там се споделя, че подобен спор най-вероятно ще бъде насочен или против Китай, или против Северна Корея, и ще се разраства доста по-бързо.
Повечето сюжети приключват с победа на НАТО. Дали това е целеустремен оптимизъм и може би огромен минус, защото основава заблуда за сигурност?
- Всъщност значително книги разказват сюжет, при който НАТО претърпява проваляне, а Русия побеждава. В една известна книга от 1980-те години на френски създател - " Когато руснаците нападат ” - се планува военна победа на Съюз на съветските социалистически републики с помощта на т.нар. " пета колона ”, т.е. от колаборационисти и френското население. Това обаче не води до политическа победа на Москва, тъй като сега, в който Франция претърпява военно проваляне, импулсът на свободата и демокрацията въпреки всичко изиграва своята роля и хората въстават.
Но не е ли правилно през днешния ден, че въпреки в Европа да няма комунисти, десните и левите популистки партии са подготвени да си сътрудничат с Русия?
- Точно по този начин. Вече не назоваваме това взаимни дейности на " петата колона ” на Москва. Днес това са путинските тролове, съидейниците, без значение дали принадлежат към левите или към десните популистки партии. Този сюжет се резервира. В сходни сюжети съветските войски към този момент са проникнали в Европа, което е довело до офанзиви против електроцентрали и прекъсване на летища. Така се развиват тези разкази през днешния ден.
Основната концепция на доста проучвания по тематиката е, че НАТО е зле квалифициран за Трета международна война, защото нормалните военни потребности са били недофинансирани прекомерно дълго, а Европа не може да се отбрани сама. Продължава ли това и през днешния ден?
Това е главната концепция на съвсем всички книги, чието деяние не се развива в Индийско-Тихоокеанския район. Авторите са най-вече високопоставени някогашни генерали от НАТО, английски и американски, които имат опит и схващат, че преди повече от 25 години НАТО се е концентрирал върху интервенции в чужбина, които са претендирали напълно разнообразни благоприятни условия.
Въоръжените сили бяха доста съкратени и към този момент не бяха подготвени да работят в огромен сюжет на национална и групова защита. Приблизително от 2014 година осъзнахме нуждата от подсилване на защитата ни. Нападението на Русия против Украйна ясно сподели, че би трябвало да се подготвим за защита в нормален проект, с цел да можем да се защитим, както беше по време на Студената война.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ