България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европа - има ли резултат?
Полицията следи за спазването на законите в една страна и въплъщава “монопола ” ѝ върху използването на мощ по избран правилник. Така жителите могат да разчитат на нея за отбрана на правата си вместо да стигат до разпра.
В България полицията е относително многочислена, въпреки щатът ѝ да спада през последните години дружно с намаляването на популацията. Според Министерството на вътрешните работи (МВР) у нас работят 34 хиляди служители на реда, а броят им е намалял с съвсем 15 хиляди от 2009 до момента.
Графиката демонстрира броя служители на реда на 100 хиляди души население по страни съгласно Евростат. Сравнение в Европейския съюз (ЕС) сочи, че на глава от популацията или по-точно на 100 хиляди души междинният брой служители на реда варира мощно. Така съгласно последните налични данни България е измежду водещите страни по този индикатор с 421, нареждайки се само след Хърватия, Гърция и Португалия - надлежно с 536, 534 и 456. Най-малко служители на реда има в скандинавските страни и в прибалтийските републики, като Швейцария също изпъква с невисок брой отвън Европейски Съюз. Впечатляващ е ниският брой служители на реда във Финландия - едвам 137 на 100 хиляди поданици.
Може да се допусна, че високият брой служители на реда в по-малките южни страни, които водят в класацията, е обвързван с ролята на туризма. Така притокът на чужденци основава потребността от в допълнение запазване на реда, без да има отношение към локалното население. Същевременно на пръв взор равнището на непрекъсната имиграция не демонстрира директна връзка с съществуването на многочислена полиция, доколкото страните с огромен дял имигранти в Западна и Северна Европа не изпъкват с високи стойности.
Според Института за пазарна стопанска система (ИПИ) България отделя най-вече средства за полиция, измерени като дял от брутния вътрешен артикул в Европейски Съюз. Той варира от 0,7% в Ирландия до 2,5% у нас. Финансовият фокус върху полицията и относително високият брой работещи в нея повдигат въпроси за нейната успеваемост. Докато съгласно ИПИ дребен дял от работещите в регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи са заети с работа на терен, самото министерство опровергава това с изказванието, че в действителност цели 87% от съответните чиновници са заети с такава активност.
Фондация “Общество и сигурност ” в разбор от 2024 мери “реалния ” брой служители на реда на 100 хиляди души по области в България. Според него той варира от 225 в Пловдив до 407 във Видин и демонстрира неравномерното полицейско покритие по райони. Авторите акцентират компликациите в намиране на личен състав и разминаването сред планувани щатни бройки и заетите, като в най-големите градове полицейската специалност се оказва най-ниско атрактивна.
Сравнения на престъпността по страни като маркер за успеваемостта или потребността от повече полиция са сложни, доколкото зависят от надлежното докладване на самите закононарушения, които пък не могат да се приравняват като универсални бройки. Напр. в България се случват малко повече убийства на глава от популацията, в сравнение с междинното за Европейски Съюз, само че доста по-малко докладвани обири.
По предварителни данни през 2024 Министерство на вътрешните работи записва общо 83 хиляди закононарушения у нас с разкриваемост от 50%. В същата година 58% от записаните в Германия 5,8 млн. закононарушения биват разкрити. Прави усещане, че общият брой докладвани закононарушения там, включително на глава от популацията, е неведнъж по-висок, в сравнение с в България.
Може да се заключи, че българската полиция фактически е по-многобройна, в сравнение с в множеството други европейски страни. Същевременно данните не демонстрират еднопосочно дали това е предизвикано от по-висока потребност от нея или по-ниска успеваемост, като е допустима комбинация сред двете.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
В България полицията е относително многочислена, въпреки щатът ѝ да спада през последните години дружно с намаляването на популацията. Според Министерството на вътрешните работи (МВР) у нас работят 34 хиляди служители на реда, а броят им е намалял с съвсем 15 хиляди от 2009 до момента.
Графиката демонстрира броя служители на реда на 100 хиляди души население по страни съгласно Евростат. Сравнение в Европейския съюз (ЕС) сочи, че на глава от популацията или по-точно на 100 хиляди души междинният брой служители на реда варира мощно. Така съгласно последните налични данни България е измежду водещите страни по този индикатор с 421, нареждайки се само след Хърватия, Гърция и Португалия - надлежно с 536, 534 и 456. Най-малко служители на реда има в скандинавските страни и в прибалтийските републики, като Швейцария също изпъква с невисок брой отвън Европейски Съюз. Впечатляващ е ниският брой служители на реда във Финландия - едвам 137 на 100 хиляди поданици.
Може да се допусна, че високият брой служители на реда в по-малките южни страни, които водят в класацията, е обвързван с ролята на туризма. Така притокът на чужденци основава потребността от в допълнение запазване на реда, без да има отношение към локалното население. Същевременно на пръв взор равнището на непрекъсната имиграция не демонстрира директна връзка с съществуването на многочислена полиция, доколкото страните с огромен дял имигранти в Западна и Северна Европа не изпъкват с високи стойности.
Според Института за пазарна стопанска система (ИПИ) България отделя най-вече средства за полиция, измерени като дял от брутния вътрешен артикул в Европейски Съюз. Той варира от 0,7% в Ирландия до 2,5% у нас. Финансовият фокус върху полицията и относително високият брой работещи в нея повдигат въпроси за нейната успеваемост. Докато съгласно ИПИ дребен дял от работещите в регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи са заети с работа на терен, самото министерство опровергава това с изказванието, че в действителност цели 87% от съответните чиновници са заети с такава активност.
Фондация “Общество и сигурност ” в разбор от 2024 мери “реалния ” брой служители на реда на 100 хиляди души по области в България. Според него той варира от 225 в Пловдив до 407 във Видин и демонстрира неравномерното полицейско покритие по райони. Авторите акцентират компликациите в намиране на личен състав и разминаването сред планувани щатни бройки и заетите, като в най-големите градове полицейската специалност се оказва най-ниско атрактивна.
Сравнения на престъпността по страни като маркер за успеваемостта или потребността от повече полиция са сложни, доколкото зависят от надлежното докладване на самите закононарушения, които пък не могат да се приравняват като универсални бройки. Напр. в България се случват малко повече убийства на глава от популацията, в сравнение с междинното за Европейски Съюз, само че доста по-малко докладвани обири.
По предварителни данни през 2024 Министерство на вътрешните работи записва общо 83 хиляди закононарушения у нас с разкриваемост от 50%. В същата година 58% от записаните в Германия 5,8 млн. закононарушения биват разкрити. Прави усещане, че общият брой докладвани закононарушения там, включително на глава от популацията, е неведнъж по-висок, в сравнение с в България.
Може да се заключи, че българската полиция фактически е по-многобройна, в сравнение с в множеството други европейски страни. Същевременно данните не демонстрират еднопосочно дали това е предизвикано от по-висока потребност от нея или по-ниска успеваемост, като е допустима комбинация сред двете.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ