Проф. Анна Кръстева, политолог: Световната дипломация трябва да накара Русия да седне на масата за преговори
Политологът проф. Анна Кръстева в изявление за дневния блок " Добър ден, България " на Радио " Фокус " .
Посланиците на Русия и Беларус няма да участват на първото съвещание на 48-ото Народно заседание идната сряда. Те няма да получат предложения, каквито се изпращат на ръководителите на дипломатическите задачи. До това решение се стигна след изключителната среща сред представителите на парламентарните политически сили, администрацията на Народното събрание. Как ще рефлектира това решение на България?
България ще отрие новия си парламент като европейска страна. Европейският съюз напълно изрично има обща политика, и тя е доста съответно и ясно дефинирана: на публични събития, които се провеждат или от европейските институции, или от обособените страни-членки да не се канят представители на Русия и на Беларус. Така че тук имаше една стихия в чаша вода. Някои жестове, които изглеждаха съвсем революционни партии, които се поколебаха, само че след това още по-активно, ще ги проучвам след секунда. Но това е в действителност европейска политика, която има световни измерения. Първо, дано да кажем безусловно тези дни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа взе решение, с което дефинира режима на Путин като терористичен режим. Нека единствено да напомним, че Русия беше изключена от Съвета на Европа, което е невиждано – това е първата страна, изключена от тази организация. Също тези дни Организация на обединените нации одобри решение с голямо болшинство с до 43 страни " Против “ анексирането на последната милитаристична и политическа интервенция на Русия да анексира територии от Украйна. Така че България просто формулира една позиция, която се споделя изрично, тя не се споделя, тя беше дефинирана преди този момент от Европейския съюз, само че се споделя от голямото болшинство страни в света. Сега, по какъв начин обособените партийни артисти се включиха в тази позиция – тук е забавното – външната политика стана вътрешна изцяло 100-процентово. В нея имаше разумни и по-емоционални бих споделила, само че и политически реакции. Логичната позиция на " Демократична България “ постоянно е отстоявана като най-последователният партиен артист у нас с безапелационна редовно проявявана евроатлантическа ориентировка. И несъмнено, новият партиен състезател " Продължаваме промяната “, със същия профил. Сега, най-интересна е позицията на ГЕРБ. Първо, видяхме по какъв начин се разгневява сред Вежди Рашидов, който въпреки всичко е политик и доайенът, който ще открие този парламент, който ни заплаши, че в случай че използван европейския подход, ще влезем във война, и Бойко Борисов, който дисциплинира него и останалите. Какво стои зад позицията на ГЕРБ – дано това да кажем. Залогът за ГЕРБ е доста огромен. Той влиза в политическо наддаване кой е по-големият евроатлантик. " Демократична България “ споделят, да не дублирам за трети път, естествената европейска позиция да не се канят Русия и Беларус на публични събития, ГЕРБ след малко съмнение влиза, само че с цел да излезе печеливш от обстановката подвига залога, казва: " Не, ние просто няма да предложения Русия, а ние желаеме Народното събрание да предложения и Зеленски “.
Да, по какъв начин ще коментирате тъкмо това?
Какво стои зад това надиграване какъв да е по-големият евроатлантик у нас? Стои в действителност големият вътрешнополитически залог за ГЕРБ, който желае оптимално да употребява тази външнополитическа, световна обстановка, с цел да почисти своя облик. ГЕРБ има две лица. Едното е една несъвсем поредна, само че най-общо несъмнено евроатлантическа ориентировка, другото е лицето на партията, която 12 години поддържа модела на прихванатата страна, най-корумпираната и най-бедната страна в Европа. Тук напълно дребен щрих за съпоставяне, с цел да забележим какво вършат страните, които не са най-корумпирани и най-бедни. Ами една Хърватия, която влезе след нас в Европейския съюз, до месеци ще влезе в " Шенген “ и ще влезе в еврото. Защо? Защото няма този модел на тотална корупция превзела страната. С други думи огромният вътрешнополитически залог на ГЕРБ е да се почисти, да употребява тази външнополитическа обстановка, която е трагична, която е неоспорим приоритет, която концентрира европейско и световно внимание, с цел да избута на назад във времето този втори детайл на своя облик, който обаче е безусловно основен, и който сега блокира вътрешнополитическата обстановка в България, тъй като прави по този начин, че кабинетите, нали, един кабинет да бъде, може ли да има кабинет – това е огромният въпрос, който стои на всички жители, политици, е този, който е вероятен, е нежелателен, а този, който е мечтан, не е вероятен. Този, който е вероятен, е ГЕРБ с Движение за права и свободи и " Български напредък “, който е подготвен да пристане на всеки, и " златни пръсти “ – един, няколко от " Възраждане “. Напълно е вероятен, той би се базирал на предходни много техни връзки сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че не е мечтан имиджово за ГЕРБ. Този, който е извънредно мечтан имиджово за ГЕРБ – ГЕРБ с " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, не е вероятен, най-малко за момента, тъй като " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ не престават да отстояват това второ лице на ГЕРБ, че евроатлантическата ориентировка на ГЕРБ не отстранява лицето им на притежател на един модел, против който те се борят. Така че доста са пластовете, би трябвало просто въпреки всичко около всички тези пластове да кажем, че тази блокирана политическа обстановка, невъзможността или доста огромното предизвикателство пред Народното събрание да сътвори кабинет, работещо държавно управление, прави по този начин, че всички работят за президента Радев. Тази блокирана обстановка работи за президента Радев. И най-постоянното в тази страна ще бъде и ще остане служебното държавното управление, най-временното става най-постоянното.
Разбирам вашата позиция, проф. Кръстева, само че дано да се върнем по тематиката за госпожа Митрофанова. Смятате ли, че ще има реакция от страна на Русия?
Нека единствено да кажем, че това би била още веднъж една поредна реакция на българските институции, тъй като и предходното държавно управление много мощен жест, решение направи – да изгони забележителен брой съветски дипломати. Тогава имаше закани за разкъсване на дипломатическите връзки. Видяхме, че те не се реализираха. А сега, до момента в който тогава беше в действителност прочут казус, голям брой, който беше по-висок от този на други европейски страни, сега, до момента в който в този момент, отново споделям, България не прави нищо по-различно от общата европейска позиция – това е преди всичко. И на второ място, има разлика сред обстановката тогава и в този момент. Сега Русия мина ужасно доста червени линии, не просто е във война, а ескалира войната, не просто ескалира войната, а анексира територии и против тези анексации среща в действителност единомислещ или всеобщ да кажем отпор както в Европейския съюз, по този начин и в Съвета на Европа, и в Организация на обединените нации. Така че обстановката през днешния ден е друга. Трябва да скъса Русия дипломатически връзки с всички европейски страни, което би било мъчно и би било в действителност трагично, само че бидейки в положение на война, която ескалира, би трябвало да одобри отрицателните реакции на голям брой европейски страни, измежду които и България.
Добре, само че въпреки всичко, макар че България е пореден последовател на тази обща позиция на Европа против Русия, въпреки всичко не би трябвало ли тази групова позиция, която взеха през вчерашния ден, да стои по-ниско от българския протокол? Тоест, протоколът споделя, че всички дипломати би трябвало да бъдат в парламентарната зала при откриването на Народното събрание. Не можем ли да прескочим мнението на европейското общественост?
Винаги може, само че е толкоз по-положително когато не го прескачаме. Защото дипломацията е значима, дипломацията е извънредно значимо оръжие или инструмент за договаряния, за преустановяване на война. Но когато Русия е в положение на война това е несравнимо по-важно, в сравнение с е дипломатическият протокол. Тук става въпрос за протокол, дипломацията несъмнено е обвързвана с едни ритуали, които назоваваме протокол, само че те са въображаеми, те се ползват в цялостния им размер в едно спокойно време. Това, което би трябвало да направи дипломацията в този момент, дипломацията в света, не българската, е в действителност да се накара Русия да седне на масата на договаряния, да се очертае някакъв небосвод, друг от военния за края на войната. Нека да напомним, че в последната седмица сякаш стартира по този начин гласове още веднъж в тази посока – първо, турският президент още веднъж изрично предложения съветския президент да премине точно към дипломатическите ходове, да седне на масата на договаряния, и Турция се самопредложи да бъде този посредник сред Украйна и Русия, който да очертае дипломатически кротичък преход за излизане от война. Някои от най-приближения кръг на Путин, външният министър, също пуснаха в интернационалното обществено пространство концепцията – концепция не, а просто някаква неразбираема, само че по този начин или другояче подготвеност за договаряния. Така че това е, което би трябвало да опита да направи дипломацията, в действителност международната, световни артисти да накарат воюващите страни да седнат на масата на договаряния и с голям брой медиатори да се върви към някакъв кротичък небосвод. Дипломацията е нещо доста повече от протокола, тъй че чакаме дипломацията да покаже своята мощ, която да бъде по-мощна от дрънкането и не просто дрънкането, а използването на все по-голям набор оръжия.
Посланиците на Русия и Беларус няма да участват на първото съвещание на 48-ото Народно заседание идната сряда. Те няма да получат предложения, каквито се изпращат на ръководителите на дипломатическите задачи. До това решение се стигна след изключителната среща сред представителите на парламентарните политически сили, администрацията на Народното събрание. Как ще рефлектира това решение на България?
България ще отрие новия си парламент като европейска страна. Европейският съюз напълно изрично има обща политика, и тя е доста съответно и ясно дефинирана: на публични събития, които се провеждат или от европейските институции, или от обособените страни-членки да не се канят представители на Русия и на Беларус. Така че тук имаше една стихия в чаша вода. Някои жестове, които изглеждаха съвсем революционни партии, които се поколебаха, само че след това още по-активно, ще ги проучвам след секунда. Но това е в действителност европейска политика, която има световни измерения. Първо, дано да кажем безусловно тези дни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа взе решение, с което дефинира режима на Путин като терористичен режим. Нека единствено да напомним, че Русия беше изключена от Съвета на Европа, което е невиждано – това е първата страна, изключена от тази организация. Също тези дни Организация на обединените нации одобри решение с голямо болшинство с до 43 страни " Против “ анексирането на последната милитаристична и политическа интервенция на Русия да анексира територии от Украйна. Така че България просто формулира една позиция, която се споделя изрично, тя не се споделя, тя беше дефинирана преди този момент от Европейския съюз, само че се споделя от голямото болшинство страни в света. Сега, по какъв начин обособените партийни артисти се включиха в тази позиция – тук е забавното – външната политика стана вътрешна изцяло 100-процентово. В нея имаше разумни и по-емоционални бих споделила, само че и политически реакции. Логичната позиция на " Демократична България “ постоянно е отстоявана като най-последователният партиен артист у нас с безапелационна редовно проявявана евроатлантическа ориентировка. И несъмнено, новият партиен състезател " Продължаваме промяната “, със същия профил. Сега, най-интересна е позицията на ГЕРБ. Първо, видяхме по какъв начин се разгневява сред Вежди Рашидов, който въпреки всичко е политик и доайенът, който ще открие този парламент, който ни заплаши, че в случай че използван европейския подход, ще влезем във война, и Бойко Борисов, който дисциплинира него и останалите. Какво стои зад позицията на ГЕРБ – дано това да кажем. Залогът за ГЕРБ е доста огромен. Той влиза в политическо наддаване кой е по-големият евроатлантик. " Демократична България “ споделят, да не дублирам за трети път, естествената европейска позиция да не се канят Русия и Беларус на публични събития, ГЕРБ след малко съмнение влиза, само че с цел да излезе печеливш от обстановката подвига залога, казва: " Не, ние просто няма да предложения Русия, а ние желаеме Народното събрание да предложения и Зеленски “.
Да, по какъв начин ще коментирате тъкмо това?
Какво стои зад това надиграване какъв да е по-големият евроатлантик у нас? Стои в действителност големият вътрешнополитически залог за ГЕРБ, който желае оптимално да употребява тази външнополитическа, световна обстановка, с цел да почисти своя облик. ГЕРБ има две лица. Едното е една несъвсем поредна, само че най-общо несъмнено евроатлантическа ориентировка, другото е лицето на партията, която 12 години поддържа модела на прихванатата страна, най-корумпираната и най-бедната страна в Европа. Тук напълно дребен щрих за съпоставяне, с цел да забележим какво вършат страните, които не са най-корумпирани и най-бедни. Ами една Хърватия, която влезе след нас в Европейския съюз, до месеци ще влезе в " Шенген “ и ще влезе в еврото. Защо? Защото няма този модел на тотална корупция превзела страната. С други думи огромният вътрешнополитически залог на ГЕРБ е да се почисти, да употребява тази външнополитическа обстановка, която е трагична, която е неоспорим приоритет, която концентрира европейско и световно внимание, с цел да избута на назад във времето този втори детайл на своя облик, който обаче е безусловно основен, и който сега блокира вътрешнополитическата обстановка в България, тъй като прави по този начин, че кабинетите, нали, един кабинет да бъде, може ли да има кабинет – това е огромният въпрос, който стои на всички жители, политици, е този, който е вероятен, е нежелателен, а този, който е мечтан, не е вероятен. Този, който е вероятен, е ГЕРБ с Движение за права и свободи и " Български напредък “, който е подготвен да пристане на всеки, и " златни пръсти “ – един, няколко от " Възраждане “. Напълно е вероятен, той би се базирал на предходни много техни връзки сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че не е мечтан имиджово за ГЕРБ. Този, който е извънредно мечтан имиджово за ГЕРБ – ГЕРБ с " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, не е вероятен, най-малко за момента, тъй като " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ не престават да отстояват това второ лице на ГЕРБ, че евроатлантическата ориентировка на ГЕРБ не отстранява лицето им на притежател на един модел, против който те се борят. Така че доста са пластовете, би трябвало просто въпреки всичко около всички тези пластове да кажем, че тази блокирана политическа обстановка, невъзможността или доста огромното предизвикателство пред Народното събрание да сътвори кабинет, работещо държавно управление, прави по този начин, че всички работят за президента Радев. Тази блокирана обстановка работи за президента Радев. И най-постоянното в тази страна ще бъде и ще остане служебното държавното управление, най-временното става най-постоянното.
Разбирам вашата позиция, проф. Кръстева, само че дано да се върнем по тематиката за госпожа Митрофанова. Смятате ли, че ще има реакция от страна на Русия?
Нека единствено да кажем, че това би била още веднъж една поредна реакция на българските институции, тъй като и предходното държавно управление много мощен жест, решение направи – да изгони забележителен брой съветски дипломати. Тогава имаше закани за разкъсване на дипломатическите връзки. Видяхме, че те не се реализираха. А сега, до момента в който тогава беше в действителност прочут казус, голям брой, който беше по-висок от този на други европейски страни, сега, до момента в който в този момент, отново споделям, България не прави нищо по-различно от общата европейска позиция – това е преди всичко. И на второ място, има разлика сред обстановката тогава и в този момент. Сега Русия мина ужасно доста червени линии, не просто е във война, а ескалира войната, не просто ескалира войната, а анексира територии и против тези анексации среща в действителност единомислещ или всеобщ да кажем отпор както в Европейския съюз, по този начин и в Съвета на Европа, и в Организация на обединените нации. Така че обстановката през днешния ден е друга. Трябва да скъса Русия дипломатически връзки с всички европейски страни, което би било мъчно и би било в действителност трагично, само че бидейки в положение на война, която ескалира, би трябвало да одобри отрицателните реакции на голям брой европейски страни, измежду които и България.
Добре, само че въпреки всичко, макар че България е пореден последовател на тази обща позиция на Европа против Русия, въпреки всичко не би трябвало ли тази групова позиция, която взеха през вчерашния ден, да стои по-ниско от българския протокол? Тоест, протоколът споделя, че всички дипломати би трябвало да бъдат в парламентарната зала при откриването на Народното събрание. Не можем ли да прескочим мнението на европейското общественост?
Винаги може, само че е толкоз по-положително когато не го прескачаме. Защото дипломацията е значима, дипломацията е извънредно значимо оръжие или инструмент за договаряния, за преустановяване на война. Но когато Русия е в положение на война това е несравнимо по-важно, в сравнение с е дипломатическият протокол. Тук става въпрос за протокол, дипломацията несъмнено е обвързвана с едни ритуали, които назоваваме протокол, само че те са въображаеми, те се ползват в цялостния им размер в едно спокойно време. Това, което би трябвало да направи дипломацията в този момент, дипломацията в света, не българската, е в действителност да се накара Русия да седне на масата на договаряния, да се очертае някакъв небосвод, друг от военния за края на войната. Нека да напомним, че в последната седмица сякаш стартира по този начин гласове още веднъж в тази посока – първо, турският президент още веднъж изрично предложения съветския президент да премине точно към дипломатическите ходове, да седне на масата на договаряния, и Турция се самопредложи да бъде този посредник сред Украйна и Русия, който да очертае дипломатически кротичък преход за излизане от война. Някои от най-приближения кръг на Путин, външният министър, също пуснаха в интернационалното обществено пространство концепцията – концепция не, а просто някаква неразбираема, само че по този начин или другояче подготвеност за договаряния. Така че това е, което би трябвало да опита да направи дипломацията, в действителност международната, световни артисти да накарат воюващите страни да седнат на масата на договаряния и с голям брой медиатори да се върви към някакъв кротичък небосвод. Дипломацията е нещо доста повече от протокола, тъй че чакаме дипломацията да покаже своята мощ, която да бъде по-мощна от дрънкането и не просто дрънкането, а използването на все по-голям набор оръжия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ