Христо Панчугов: Единствено ДБ имат потенциала да съставят правителство, но ще е изненада, ако Радев им връчи третия мандат
Политологът Христо Панчугов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На фокус ще бъде политиката в деяние. Дали единственият метод да има държавно управление е контактна група, както твърди водачът на ГЕРБ Бойко Борисов? Мой посетител в студиото е политологът Христо Панчугов, който е и помощник в Нов български университет. Г-н Панчугов, доста се изговори преди изборите, по време на тях, след тях, само че има един неоспорим факт – към момента нямаме в действителност работещ 48-и парламент. Ще се снишат ли депутатите в името на народа?
Зависи по какъв начин дефинираме снишаването. Всъщност част от аргументите ние да не може да забележим работещ парламент е това, че всички политици сега са се заели с технология. Включително и изявлението на господин Борисов е обвързвано с техниката на правенето на едно държавно управление, а не с диалог за това какви са политическите цели към едно евентуално бъдещо ръководство. А също по този начин доста се приказва за тези доста законодателни актове, които би трябвало да ни оказват помощ да усвоим парите от Плана за възобновяване и резистентност на Европейския съюз. Много се приказва за нуждата бюджетът да бъде обновен, по какъв начин не може да се ръководи без да имаме работещ бюджет. И всичко това е технология. А всъщност тези всички актове не са механически, те са политически актове, те са актове, свързани с нуждата да се вземат политически решения на проблеми, пред които са изправени българските жители. Това носи със себе си не просто споделена оценка за тези проблеми, т.е. опит въпреки всичко да се обединят политиците към това какви са корените на проблемите и какви са последствията от тях, само че носи и оферти за разнообразни видове решения. Това би трябвало да е политическият диалог. Всъщност единственият метод да забележим работещо ръководство оттук насетне е в действителност да забележим реализиране на единодушие към подобен роман.
Вчера като че ли беше много диалогично надъхан и открит. Той протегна ръка към другите партии в Народното събрание и съобщи, че единственият метод да има държавно управление е контактна група. Вие на какво мнение сте?
Единственият метод да има държавно управление е да забележим явен политически дневен ред. Тази контактна група какво ще прави тъкмо, в случай че тя няма политически мандат? В този смисъл, концепцията оттук насетне е в действителност да имаме в действителност политик, който да е подготвен да поеме отговорността за ръководството, т.е. да дефинира по какъв начин наподобяват политическите цели на това ръководство, както и хоризонтът на подобен вид ръководство, дружно с цялата цена, от която това идва. Ясно е, че предстоят непопулярни политически решения, ясно е, че цената на тези решения е заради справедливи обстоятелства.
Какви да вземем за пример непопулярни политически решения, за какво и какви?
Всъщност едната от аргументите е голямата дупка в бюджета, която беше отворена от предходното ръководство, която слага под подозрение в действителност политическата цел, която е влизане в еврозоната, макар че в последно време доста се приказва също и за това. Тук приказваме и за други сходни решения. Видях, че има офанзива от служебното държавно управление към предходните ръководства, свързани с това по какъв начин се е купувал газа в България. Очевидно ще би трябвало да се вземе политическо решение за това по какъв начин наподобяват договорите, свързани с пазаруването на газ оттук насетне – тематика, която не би следвало да бъде толкоз забележима в българското общество, само че която евентуално ще възбуди голям брой проблеми, имайки поради по какъв начин в действителност съветското въздействие в България се прокарва през тази тематика и през насаждането на страхове в българското общество. Подозирам, че решения, свързани въпреки всичко със прекъсването на някакви към този момент обещани обществени заплащания ще се наложи, в случай че несъмнено, наклонността на растеж на българската стопанска система се забави, в случай че забележим надлежно нуждата от адресиране на различен вид проблеми. Вероятно някакви непопулярни решения, свързани с раздаването на пари, което се трансформира в бюджетна политика в последните години, ще би трябвало да бъдат взети. И защото тези комплицирани решения ще би трябвало да се вземат, някой ще би трябвало да заплати цената в действителност. Това, което ние виждаме сега, е значително нежеланието на политиците да разочароват жителите, казвайки какво би трябвало да се направи. Това е безконтролно, първо. Второ, ще вкара още веднъж политиците в клопката на това да вземат решения, свързани със съставянето на държавно управление, по-скоро кой да не носи отговорността за това, че се е провалил от това сформиране, а не толкоз логичен диалог за това какво е належащо да се вземе като политически решения оттук насетне. И в действителност това, което следим сега, значително е част от тази тактика – тактика, в която никой не желае да носи виновност за това, че ще отидем на последващи предварителни избори. Но това, притеснявам се, е политическият капан, в който се вкараха самите политици. Те сега имат доста малко потребни ходове, ходове, които отново споделям, са свързани с доста мощно водачество и с доста мощна политическа поръчка, а към този миг не се следят такива трендове.
Росен Плевнелиев през вчерашния ден се изрече много забавно. Той съобщи, че " в хаоса се раждали чудовища “. Родиха ли се към този момент или от дълго време са родени? Какво мислите вие?
Мисля, че хаосът е артикул на нежеланието да се борим с чудовищата в българската политика. Мисля, че методът, по който политиците в последните години се пускат по течението на публичните настройки и публичните настроения, вместо да се пробват да ги трансформират, вместо да се пробват да ги ръководят, вместо да се пробват да повдигнат българските жители над равнището на популисткия интерес най-общо казано, създаде това, което ние следим сега. Голяма част от обстановката, в която се намираме, е артикул на това необичайно упражнение, което беше обвързвано със съставянето на предходното ръководство, т.е. в опит в действителност да се замажат всички проблеми, да се оставят настрани, всички разлики да бъдат оставени настрани в името на това да се поддържа едно числово болшинство от 121 индивида. Политиката не може да се прави по този метод. Политиката е на първо място обвързвана с изключение на с ясни политически цели и хрумвания, е обвързвана с нуждата водачите да трансформират публичните настройки, да се пробват да се борят със актуалните трендове и да ги преодоляват. Този в действителност значително артикул на всичко това, което ние следим сега, е неналичието на водачество. И да, в случай че тази наклонност продължи, т.е. в случай че ние продължаваме да виждаме отвод от политическо водачество, продължаваме да виждаме политици, които се пробват да се скрият зад някакви известни или популистки пердета, свързани с това кой носи отговорността за неуспеха, а не кой желае да взема решение действително някакви проблеми, шансът да забележим радикализация на метода, по който българските жители гласоподават, дали в посока нови популистки планове, дали в посока към този момент съществуващи странни, на ръба на ксенофобията политически обединения, е най-важният въпрос, на който би трябвало да си дадем отговор. И в действителност тук стои отговорността на тези политици сега. Те би трябвало да си дават сметка, че нещата, които вършат, не са свързани само и единствено с тяхното политическо оцеляване, макар че за част от тях това ще е резултатът – политическото им оцеляване на карта. Но те носят отговорност и пред метода, по който това общество продължава напред. Те носят отговорност за метода, по който ние като жители сме способни да водим диалог между тях. Тази радикализация, която се следи в името на това да се завоюват няколко гласа повече, да се закарат жителите до урните, която стартира по време на предизборната акция и в този момент виждаме нейните плодове към избора на ръководител, метода, по който политиците са заети да си крещят един на различен, а не да водят диалог, в действителност е артикул на този вид радикализация.
Да, по-късно и с комисиите беше сходна процедурата, да.
Абсолютно, това ще подкопае устоите на политическия развой напълно в България. Необходимо е да забележим опит в действителност да се върне опцията за водене на логичен диалог за политически цели.
Освен към другите в 48-то Народно заседание, през вчерашния ден Борисов смекчи тона като че ли и към различен собствен досегашен конкурент, а точно – президента Румен Радев. Той сподели, че се чудят по какъв начин Радев да го вкарат надали не в играта от страната на неприятните. Сега по какъв начин да разбираме тези думи на Борисов? Защо приказва по този начин съгласно вас?
Трябва да питате самия Борисов. Аз персонално не виждам никакъв мотив за подозрение. Радев е от страната на неприятните. Неговата роля в последните месеци в българската политика, която подкопа опцията за това България да стане смислена част от диалога за превъзмогване последствията от военната рецесия в Украйна и от нашествието на Руската федерация в Украйна, неговата роля и като шеф на Военновъздушните сили в действителност докара до обстановка, в която ние сега нямаме ефикасни Военновъздушни сили. Също по този начин неговото ръководство като президентство блокира явно, макар съществуването на Българска национална тактика за сигурност, тя блокира опцията Българските въоръжени сили да стартират по логичен метод да си отглеждат потенциал, т.е. да се увеличи потенциала и боеспособността на Българските въоръжени сили – констатация, която направи и неговият длъжностен министър единствено преди няколко седмици. В този смисъл, ролята му на главнокомандващ на Българската войска е много нездравословна към този миг. Българска социалистическа партия и той персонално блокираха опцията също по този начин за натовски батальон в България, който за следващ път също да работи в посока превъзмогване заканите пред българската национална сигурност. В този смисъл, аз нямам никакво подозрение той на чия страна е. Големият въпрос е в действителност за какво господин Борисов привижда в него внезапно някакъв съдружник.
Да.
И отговорът нормално е обикновен – българската политика е ситуационна. Тук няма безконечни врагове, няма безконечни другари. Също по този начин няма безконечни цели, няма безконечни полезности. Имаме, на база на съответната обстановка, хора, които се нареждат от двете й страни, търсейки опълчване, търсейки конфликт. Докато Бойко Борисов беше министър председател, конфликтите с Румен Радев се движеха на този принцип: някаква съответна обстановка, в която двамата да се разграничат един от различен през скандал, обществен нормално. Сега явно Бойко Борисов е решил, че има по-големи врагове – това са враговете в лицето на " Продължаваме промяната “, в действителност и на " Демократична България “, които някак си са си сложили за цел да показват всекидневно по какъв начин ГЕРБ в действителност са спечелили изборите, само че не са ги спечелили и нищо не могат да създадат. Дали в това той е привидял опцията Румен Радев да е негов съдружник и в каква посока ми е мъчно да предвидя, най-много тъй като не виждам политическа цел за едно такова съдействие. Не е в ръцете на Румен Радев да сформира държавно управление, макар че и той сега се е заел с това да наподобява сякаш е същински стимулиран да сформира държавно управление, да наподобява сякаш е същински стимулиран да сформира държавно управление, да наподобява сякаш няма да е негова виновността за това, че отиваме на последващи предварителни избори. И това закъснение, което непременно ще е случи, в действителност е обвързвано с това да се резервира лицето на Румен Радев пред неизбежните към този момент съгласно мен предварителни избори. Но в този смисъл, от президента не зависи съставянето на държавно управление същински. Защо Бойко Борисов привижда в него съдружник в тази посока – аз не мога да преценява. Но и други нелогични неща сме виждали през годините в българската политика, та ще ги следя с интерес да забележим къде ще се развие това.
Г-н Панчугов, оптимист ли сте за първия мандат? Ще се случи ли играта на ГЕРБ?
Каква е играта на ГЕРБ е в действителност въпросът. Аз към този момент споделих: съгласно мен всички сега се нареждат за последващи избори, т.е. играта на всички политически обединения е да наподобяват по-малко отговорни най-после. В този смисъл, даже и да се случи играта на ГЕРБ, те да наподобяват минимум отговорни в тази обстановка, ще загуби българската политика и българските жители. Единственият вероятен метод, отново да кажа, за това да забележим излаз от тази обстановка, която не е предварителни избори, е ясна политическа поръчка. Т.е. ясно самостоятелен кабинет с явен политически дневен ред, с яснотата, че това ще е кабинет на малцинството и с непрекъснати договаряния, свързани с едни или други политически решения.
Кой съгласно вас има капацитета да го направи това?
Никой.
Това не звучи добре.
Това е комплицирана политическа игра, такава, която българските политици не са привикнали да играят, за жалост, също така – която те сега са уверени, че нямат интерес да я играят, по разнообразни аргументи. За едните конфликтът с ГЕРБ и с българската мафия е тяхната еднаквост, т.е. губейки това, в действителност те към този миг не са съумели да дефинират ясна политическа посока, в която биха желали да работят оттук насетне, също по този начин някак си да стъпят на някакви политически хрумвания за реформиране на българската политика, и това е част от повода за неуспеха. Въпреки големите публични упования за политическа смяна, тази смяна по този начин и не сътвори свое лице, т.е. не сътвори различен политически модел в България. От другата страна – ГЕРБ, които евентуално си мислят, че изглеждайки по-малко отговорни и на фона на разпада на политическото пространство, те ще се приближат до болшинство на последващи предварителни избори, също евентуално това е мотор на тяхната тактика. Но в нито един от тези политически субекти нямаме същинско предпочитание за политическо ръководство сега. Това е част от казуса.
Е по какъв начин? Една партия " Възраждане “, " Български напредък “ – те нямат ли предпочитание съгласно вас?
Въпреки че шегувайки се, аз мога да кажа, че моята фантазия е " Възраждане “ да получат мандат за сформиране на държавно управление, тъй като това ще е техният край в общи линии, нуждата на популизма непрекъснато да се възпроизвежда чувството за своите радикални придвижвания, стартира да се губи сега, в който ви се наложи да вземате действителни политически решения. Ако в този момент Костадин Костадинов наподобява доста предан на съответни дела, внезапно ще се окаже, че той освен не е толкоз предан, ами е безусловно некадърен да реализира нещата, които е заречен, което е гибелта на " Възраждане “. Извън тази смешка, несъмнено, има няколко неща. Първо, аз не считам, че ние като общество сме толкоз незрели, че да допуснем " Възраждане “ въобще някъде покрай ръководството. Мисля, че това, което ние видяхме като техни гласове, е капацитетът, максимумът на капацитета, който те могат да вземат в този миг, в случай че несъмнено, нищо коренно не се промени оттук насетне. И въпреки всичко президентът, колкото и да не наподобява напоследък по този начин, държи на своя имидж, той е суетлив човек. Връчването на мандата на " Възраждане “ би било неговата политическа гибел, също по този начин би трябвало да го кажем доста ясно.
А на кого?
Третият мандат ли?
Да.
Силно е евентуално третият мандат да отиде в Българска социалистическа партия още веднъж, защото това е сигнал за гласоподавателите на Румен Радев и също по този начин оценка за споделените с Българска социалистическа партия политически тези, свързани с войната в Украйна, тезите, свързани с ръководството на газовите доставки – неща, по които те си наподобяват. Разбира се, Българска социалистическа партия няма никакъв късмет да сформира държавно управление, както нямаше и предните два пъти – това по-скоро блокираше опцията за държавно управление, в сравнение с го е решавало. Но би било прекомерно необичайно. Всъщност единствените, които имат капацитета да сформират държавно управление и които нямат какво да губят към този момент, тъй като съгласно мен са изгубили задоволително, това са " Демократична България “ . Те са хората, които могат да сформират кабинет от персони, които са по-малко спорни и за двата лагера – и за " Продължаваме промяната “, и за ГЕРБ. Дали те са способни да поддържат тази игра задоволително дълго, този баланс сред двете страни задоволително дълго, с цел да бъдат взети значими политически решения – аз не съм сигурен. Но те са съгласно мен, единствените, които могат да създадат някакъв опит за кабинет. Румен Радев не би връчил мандата на " Демократична България “ – съвсем несъмнено, или най-малко за мен би било същинска изненада. Това значи да легитимира техните антируски позиции в границите на българския подтекст, което няма да се хареса от гласоподавателите на Румен Радев.
А какво ще им се хареса – на " Български напредък “?
Не, не мисля, че това е допустимо. Те там имат бездънен спор сред " Български напредък “ и Радев, който е под повърхността. Така че остава единствено Българска социалистическа партия за трети мандат. Пак споделям, това ще блокира обаче всякаква опция за сформиране на държавно управление, за следващ път.
И още веднъж не знаем, доста незнайни има тук.
Има няколко известни сигурно и огромният въпрос е дали политиците ще работя с тях, или ще се фиксират за следващ път върху незнайното и упованията си за идващите избори.
Благодаря ви, че бяхте наш посетител.
На фокус ще бъде политиката в деяние. Дали единственият метод да има държавно управление е контактна група, както твърди водачът на ГЕРБ Бойко Борисов? Мой посетител в студиото е политологът Христо Панчугов, който е и помощник в Нов български университет. Г-н Панчугов, доста се изговори преди изборите, по време на тях, след тях, само че има един неоспорим факт – към момента нямаме в действителност работещ 48-и парламент. Ще се снишат ли депутатите в името на народа?
Зависи по какъв начин дефинираме снишаването. Всъщност част от аргументите ние да не може да забележим работещ парламент е това, че всички политици сега са се заели с технология. Включително и изявлението на господин Борисов е обвързвано с техниката на правенето на едно държавно управление, а не с диалог за това какви са политическите цели към едно евентуално бъдещо ръководство. А също по този начин доста се приказва за тези доста законодателни актове, които би трябвало да ни оказват помощ да усвоим парите от Плана за възобновяване и резистентност на Европейския съюз. Много се приказва за нуждата бюджетът да бъде обновен, по какъв начин не може да се ръководи без да имаме работещ бюджет. И всичко това е технология. А всъщност тези всички актове не са механически, те са политически актове, те са актове, свързани с нуждата да се вземат политически решения на проблеми, пред които са изправени българските жители. Това носи със себе си не просто споделена оценка за тези проблеми, т.е. опит въпреки всичко да се обединят политиците към това какви са корените на проблемите и какви са последствията от тях, само че носи и оферти за разнообразни видове решения. Това би трябвало да е политическият диалог. Всъщност единственият метод да забележим работещо ръководство оттук насетне е в действителност да забележим реализиране на единодушие към подобен роман.
Вчера като че ли беше много диалогично надъхан и открит. Той протегна ръка към другите партии в Народното събрание и съобщи, че единственият метод да има държавно управление е контактна група. Вие на какво мнение сте?
Единственият метод да има държавно управление е да забележим явен политически дневен ред. Тази контактна група какво ще прави тъкмо, в случай че тя няма политически мандат? В този смисъл, концепцията оттук насетне е в действителност да имаме в действителност политик, който да е подготвен да поеме отговорността за ръководството, т.е. да дефинира по какъв начин наподобяват политическите цели на това ръководство, както и хоризонтът на подобен вид ръководство, дружно с цялата цена, от която това идва. Ясно е, че предстоят непопулярни политически решения, ясно е, че цената на тези решения е заради справедливи обстоятелства.
Какви да вземем за пример непопулярни политически решения, за какво и какви?
Всъщност едната от аргументите е голямата дупка в бюджета, която беше отворена от предходното ръководство, която слага под подозрение в действителност политическата цел, която е влизане в еврозоната, макар че в последно време доста се приказва също и за това. Тук приказваме и за други сходни решения. Видях, че има офанзива от служебното държавно управление към предходните ръководства, свързани с това по какъв начин се е купувал газа в България. Очевидно ще би трябвало да се вземе политическо решение за това по какъв начин наподобяват договорите, свързани с пазаруването на газ оттук насетне – тематика, която не би следвало да бъде толкоз забележима в българското общество, само че която евентуално ще възбуди голям брой проблеми, имайки поради по какъв начин в действителност съветското въздействие в България се прокарва през тази тематика и през насаждането на страхове в българското общество. Подозирам, че решения, свързани въпреки всичко със прекъсването на някакви към този момент обещани обществени заплащания ще се наложи, в случай че несъмнено, наклонността на растеж на българската стопанска система се забави, в случай че забележим надлежно нуждата от адресиране на различен вид проблеми. Вероятно някакви непопулярни решения, свързани с раздаването на пари, което се трансформира в бюджетна политика в последните години, ще би трябвало да бъдат взети. И защото тези комплицирани решения ще би трябвало да се вземат, някой ще би трябвало да заплати цената в действителност. Това, което ние виждаме сега, е значително нежеланието на политиците да разочароват жителите, казвайки какво би трябвало да се направи. Това е безконтролно, първо. Второ, ще вкара още веднъж политиците в клопката на това да вземат решения, свързани със съставянето на държавно управление, по-скоро кой да не носи отговорността за това, че се е провалил от това сформиране, а не толкоз логичен диалог за това какво е належащо да се вземе като политически решения оттук насетне. И в действителност това, което следим сега, значително е част от тази тактика – тактика, в която никой не желае да носи виновност за това, че ще отидем на последващи предварителни избори. Но това, притеснявам се, е политическият капан, в който се вкараха самите политици. Те сега имат доста малко потребни ходове, ходове, които отново споделям, са свързани с доста мощно водачество и с доста мощна политическа поръчка, а към този миг не се следят такива трендове.
Росен Плевнелиев през вчерашния ден се изрече много забавно. Той съобщи, че " в хаоса се раждали чудовища “. Родиха ли се към този момент или от дълго време са родени? Какво мислите вие?
Мисля, че хаосът е артикул на нежеланието да се борим с чудовищата в българската политика. Мисля, че методът, по който политиците в последните години се пускат по течението на публичните настройки и публичните настроения, вместо да се пробват да ги трансформират, вместо да се пробват да ги ръководят, вместо да се пробват да повдигнат българските жители над равнището на популисткия интерес най-общо казано, създаде това, което ние следим сега. Голяма част от обстановката, в която се намираме, е артикул на това необичайно упражнение, което беше обвързвано със съставянето на предходното ръководство, т.е. в опит в действителност да се замажат всички проблеми, да се оставят настрани, всички разлики да бъдат оставени настрани в името на това да се поддържа едно числово болшинство от 121 индивида. Политиката не може да се прави по този метод. Политиката е на първо място обвързвана с изключение на с ясни политически цели и хрумвания, е обвързвана с нуждата водачите да трансформират публичните настройки, да се пробват да се борят със актуалните трендове и да ги преодоляват. Този в действителност значително артикул на всичко това, което ние следим сега, е неналичието на водачество. И да, в случай че тази наклонност продължи, т.е. в случай че ние продължаваме да виждаме отвод от политическо водачество, продължаваме да виждаме политици, които се пробват да се скрият зад някакви известни или популистки пердета, свързани с това кой носи отговорността за неуспеха, а не кой желае да взема решение действително някакви проблеми, шансът да забележим радикализация на метода, по който българските жители гласоподават, дали в посока нови популистки планове, дали в посока към този момент съществуващи странни, на ръба на ксенофобията политически обединения, е най-важният въпрос, на който би трябвало да си дадем отговор. И в действителност тук стои отговорността на тези политици сега. Те би трябвало да си дават сметка, че нещата, които вършат, не са свързани само и единствено с тяхното политическо оцеляване, макар че за част от тях това ще е резултатът – политическото им оцеляване на карта. Но те носят отговорност и пред метода, по който това общество продължава напред. Те носят отговорност за метода, по който ние като жители сме способни да водим диалог между тях. Тази радикализация, която се следи в името на това да се завоюват няколко гласа повече, да се закарат жителите до урните, която стартира по време на предизборната акция и в този момент виждаме нейните плодове към избора на ръководител, метода, по който политиците са заети да си крещят един на различен, а не да водят диалог, в действителност е артикул на този вид радикализация.
Да, по-късно и с комисиите беше сходна процедурата, да.
Абсолютно, това ще подкопае устоите на политическия развой напълно в България. Необходимо е да забележим опит в действителност да се върне опцията за водене на логичен диалог за политически цели.
Освен към другите в 48-то Народно заседание, през вчерашния ден Борисов смекчи тона като че ли и към различен собствен досегашен конкурент, а точно – президента Румен Радев. Той сподели, че се чудят по какъв начин Радев да го вкарат надали не в играта от страната на неприятните. Сега по какъв начин да разбираме тези думи на Борисов? Защо приказва по този начин съгласно вас?
Трябва да питате самия Борисов. Аз персонално не виждам никакъв мотив за подозрение. Радев е от страната на неприятните. Неговата роля в последните месеци в българската политика, която подкопа опцията за това България да стане смислена част от диалога за превъзмогване последствията от военната рецесия в Украйна и от нашествието на Руската федерация в Украйна, неговата роля и като шеф на Военновъздушните сили в действителност докара до обстановка, в която ние сега нямаме ефикасни Военновъздушни сили. Също по този начин неговото ръководство като президентство блокира явно, макар съществуването на Българска национална тактика за сигурност, тя блокира опцията Българските въоръжени сили да стартират по логичен метод да си отглеждат потенциал, т.е. да се увеличи потенциала и боеспособността на Българските въоръжени сили – констатация, която направи и неговият длъжностен министър единствено преди няколко седмици. В този смисъл, ролята му на главнокомандващ на Българската войска е много нездравословна към този миг. Българска социалистическа партия и той персонално блокираха опцията също по този начин за натовски батальон в България, който за следващ път също да работи в посока превъзмогване заканите пред българската национална сигурност. В този смисъл, аз нямам никакво подозрение той на чия страна е. Големият въпрос е в действителност за какво господин Борисов привижда в него внезапно някакъв съдружник.
Да.
И отговорът нормално е обикновен – българската политика е ситуационна. Тук няма безконечни врагове, няма безконечни другари. Също по този начин няма безконечни цели, няма безконечни полезности. Имаме, на база на съответната обстановка, хора, които се нареждат от двете й страни, търсейки опълчване, търсейки конфликт. Докато Бойко Борисов беше министър председател, конфликтите с Румен Радев се движеха на този принцип: някаква съответна обстановка, в която двамата да се разграничат един от различен през скандал, обществен нормално. Сега явно Бойко Борисов е решил, че има по-големи врагове – това са враговете в лицето на " Продължаваме промяната “, в действителност и на " Демократична България “, които някак си са си сложили за цел да показват всекидневно по какъв начин ГЕРБ в действителност са спечелили изборите, само че не са ги спечелили и нищо не могат да създадат. Дали в това той е привидял опцията Румен Радев да е негов съдружник и в каква посока ми е мъчно да предвидя, най-много тъй като не виждам политическа цел за едно такова съдействие. Не е в ръцете на Румен Радев да сформира държавно управление, макар че и той сега се е заел с това да наподобява сякаш е същински стимулиран да сформира държавно управление, да наподобява сякаш е същински стимулиран да сформира държавно управление, да наподобява сякаш няма да е негова виновността за това, че отиваме на последващи предварителни избори. И това закъснение, което непременно ще е случи, в действителност е обвързвано с това да се резервира лицето на Румен Радев пред неизбежните към този момент съгласно мен предварителни избори. Но в този смисъл, от президента не зависи съставянето на държавно управление същински. Защо Бойко Борисов привижда в него съдружник в тази посока – аз не мога да преценява. Но и други нелогични неща сме виждали през годините в българската политика, та ще ги следя с интерес да забележим къде ще се развие това.
Г-н Панчугов, оптимист ли сте за първия мандат? Ще се случи ли играта на ГЕРБ?
Каква е играта на ГЕРБ е в действителност въпросът. Аз към този момент споделих: съгласно мен всички сега се нареждат за последващи избори, т.е. играта на всички политически обединения е да наподобяват по-малко отговорни най-после. В този смисъл, даже и да се случи играта на ГЕРБ, те да наподобяват минимум отговорни в тази обстановка, ще загуби българската политика и българските жители. Единственият вероятен метод, отново да кажа, за това да забележим излаз от тази обстановка, която не е предварителни избори, е ясна политическа поръчка. Т.е. ясно самостоятелен кабинет с явен политически дневен ред, с яснотата, че това ще е кабинет на малцинството и с непрекъснати договаряния, свързани с едни или други политически решения.
Кой съгласно вас има капацитета да го направи това?
Никой.
Това не звучи добре.
Това е комплицирана политическа игра, такава, която българските политици не са привикнали да играят, за жалост, също така – която те сега са уверени, че нямат интерес да я играят, по разнообразни аргументи. За едните конфликтът с ГЕРБ и с българската мафия е тяхната еднаквост, т.е. губейки това, в действителност те към този миг не са съумели да дефинират ясна политическа посока, в която биха желали да работят оттук насетне, също по този начин някак си да стъпят на някакви политически хрумвания за реформиране на българската политика, и това е част от повода за неуспеха. Въпреки големите публични упования за политическа смяна, тази смяна по този начин и не сътвори свое лице, т.е. не сътвори различен политически модел в България. От другата страна – ГЕРБ, които евентуално си мислят, че изглеждайки по-малко отговорни и на фона на разпада на политическото пространство, те ще се приближат до болшинство на последващи предварителни избори, също евентуално това е мотор на тяхната тактика. Но в нито един от тези политически субекти нямаме същинско предпочитание за политическо ръководство сега. Това е част от казуса.
Е по какъв начин? Една партия " Възраждане “, " Български напредък “ – те нямат ли предпочитание съгласно вас?
Въпреки че шегувайки се, аз мога да кажа, че моята фантазия е " Възраждане “ да получат мандат за сформиране на държавно управление, тъй като това ще е техният край в общи линии, нуждата на популизма непрекъснато да се възпроизвежда чувството за своите радикални придвижвания, стартира да се губи сега, в който ви се наложи да вземате действителни политически решения. Ако в този момент Костадин Костадинов наподобява доста предан на съответни дела, внезапно ще се окаже, че той освен не е толкоз предан, ами е безусловно некадърен да реализира нещата, които е заречен, което е гибелта на " Възраждане “. Извън тази смешка, несъмнено, има няколко неща. Първо, аз не считам, че ние като общество сме толкоз незрели, че да допуснем " Възраждане “ въобще някъде покрай ръководството. Мисля, че това, което ние видяхме като техни гласове, е капацитетът, максимумът на капацитета, който те могат да вземат в този миг, в случай че несъмнено, нищо коренно не се промени оттук насетне. И въпреки всичко президентът, колкото и да не наподобява напоследък по този начин, държи на своя имидж, той е суетлив човек. Връчването на мандата на " Възраждане “ би било неговата политическа гибел, също по този начин би трябвало да го кажем доста ясно.
А на кого?
Третият мандат ли?
Да.
Силно е евентуално третият мандат да отиде в Българска социалистическа партия още веднъж, защото това е сигнал за гласоподавателите на Румен Радев и също по този начин оценка за споделените с Българска социалистическа партия политически тези, свързани с войната в Украйна, тезите, свързани с ръководството на газовите доставки – неща, по които те си наподобяват. Разбира се, Българска социалистическа партия няма никакъв късмет да сформира държавно управление, както нямаше и предните два пъти – това по-скоро блокираше опцията за държавно управление, в сравнение с го е решавало. Но би било прекомерно необичайно. Всъщност единствените, които имат капацитета да сформират държавно управление и които нямат какво да губят към този момент, тъй като съгласно мен са изгубили задоволително, това са " Демократична България “ . Те са хората, които могат да сформират кабинет от персони, които са по-малко спорни и за двата лагера – и за " Продължаваме промяната “, и за ГЕРБ. Дали те са способни да поддържат тази игра задоволително дълго, този баланс сред двете страни задоволително дълго, с цел да бъдат взети значими политически решения – аз не съм сигурен. Но те са съгласно мен, единствените, които могат да създадат някакъв опит за кабинет. Румен Радев не би връчил мандата на " Демократична България “ – съвсем несъмнено, или най-малко за мен би било същинска изненада. Това значи да легитимира техните антируски позиции в границите на българския подтекст, което няма да се хареса от гласоподавателите на Румен Радев.
А какво ще им се хареса – на " Български напредък “?
Не, не мисля, че това е допустимо. Те там имат бездънен спор сред " Български напредък “ и Радев, който е под повърхността. Така че остава единствено Българска социалистическа партия за трети мандат. Пак споделям, това ще блокира обаче всякаква опция за сформиране на държавно управление, за следващ път.
И още веднъж не знаем, доста незнайни има тук.
Има няколко известни сигурно и огромният въпрос е дали политиците ще работя с тях, или ще се фиксират за следващ път върху незнайното и упованията си за идващите избори.
Благодаря ви, че бяхте наш посетител.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ