Панчугов: Политиците да върнат капацитета на институциите, първата крачка е административната реформа
Политологът Христо Панчугов в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия към този момент е политологът Христо Панчугов. Здравейте, господин Панчугов.
Здравейте.
Ще стартира диалогът ни като изтъквам ваши думи от предходен наш подобен диалог: българската политика е ситуационна – няма безконечни врагове, няма безконечни другари. ГЕРБ-СДС, знаете, стартира диалози с останалите партии, откакто с " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ не им се получиха нещата като че ли. Но в случай че би трябвало да бъда точна, Борисов акцентира, че диалозите с " Промяната “ няма да приключат. Как възприемате днешната обстановка през вашата призма на политолог?
Отново се връщаме към ситуационния детайл. От една страна имаме политически обединения, които са уверени в това, че това ли биха могли да произведат друг резултат на идващите избори, т.е. в случай че инцидентно не се сформира ръководство, те ще изправени пред същите алтернативи в идващия парламент. И от тази позиция съгласно мен никой същински не желае да има предварителни изброи още веднъж, изключително в този момент преди локалните. От друга страна обаче, това се обединения затворени в убедеността си, или по-скоро се затворени в упованията, които имат техните гласоподаватели, и цената, която ще би трябвало да платят като отлив на гласоподаватели, в случай че създадат някакво ръководство, което е взаимното с другата групировка. Тук даже не приказваме за кардинални и ценностни разминавания, за това кой е счупил българската политика и кой не е, нито приказваме даже за виновността, приказваме за елементарна калкулация. От тази позиция това, което следим в последните две седмици в действителност, то е опит да се минимизират вредите. Ако се откри по някакъв вълшебен метод формула, която да резервира поддръжката на обединенията, и все пак да има ръководство, то щеше да бъде направено.
И Томислав Дончев през днешния ден калкулира нещата и сподели: " Работата е свършена доникъде “, тъй като заговорихте за калкулация.
Да, работата е свършена доникъде в действителност, защото сякаш, в действителност през цялото време е ясно, че диалог е вероятен единствено в неговата целокупност в това по какъв начин наподобява общият политически ред, кои са хората, които могат да го осъществят, т.е. кое ще е държавното управление, и какви са вероятно механизмите, които партиите ще имат, да имат доверието между тях, т.е. да могат да управляват дали уговорките, които са поели, ще бъдат спазени. Разговорът на парче, който стартира, в действителност е диалог за това да наподобява сякаш желаеме да вършим общо ръководство, но…
Не ви желаеме, не желаеме обединения с вас.
Точно по този начин. И в този смисъл има вътрешно несъгласие в това, което се случва, което няма да може да бъде преодоляно елементарно. Не виждам по какъв начин, очевидно ние към този момент мисля, че сме на стадия, в който партиите започнаха да се интересуват от позициите си за идващите избори, а не толкоз от договарянията. Така че резултатът май още веднъж стартира да бъде предупреден.
Дали е по този начин, не знаем до дъно, само че единствено можем да допускаме с вас. Днес се заприказва за някакви нетрадиционни диалози в политиката, които ще би трябвало да се приложат за богатството на парламентарната република. Има ли такива, допустимо ли е да се случи това съгласно вас?
Има такива, несъмнено, и те са били тествани в интернационалната процедура. Те се назовават кабинет на малцинството, което значи кабинет, който идва с ясна политическа стратегия и непрекъснато я предоговаря с разнообразни за другата политика болшинства. Това изисква извънредно високи лидерски умения, както и опция в действителност да се схваща другата политическа групировка, т.е. какво би било подкрепено от едни политически сили, какво би било подкрепено от други политически сили, само че най-много това изисква поддръжката на българските жители. Т.е. изисква българските жители да са уверени, че това ръководство е належащо, и че задачите, които то си слага, са законни в техните очи. Ако това бъде извоювано, тогава идва втория проект, и това е непрекъснатото преговаряне на болшинства. Аз не съм уверен, че политическите партии се схващат същински сега, не мисля че те си дават ясно сметка по тази причина какви са целите на останали.
А какво, играят спектакъл ли пред всички нас? Нали, виждаме, че те си приказват действително и…
Очевидно е, че си нямат доверие и че се ненавиждат. Едните упрекват другите за това, че са управлявали 12 години и се счупили страната, което несъмнено в доста огромна степен е правилно, а другите упрекват първите, че са предизвикали тежко неуправляем безпорядък, и че нямат безусловно никакво разбиране от това по какъв начин се ръководи страна. На фона на тези две настройки по какъв начин тъкмо наподобява общото ръководство е най-важния въпрос, също по този начин в името на какво се прави то, и кои са хората, които биха могли да го осъществят. Това са значимите въпроси, на които към този миг ние продължаваме да нямаме отговор. И от тази позиция не виждам каква вероятност има за каквото и да е стабилно болшинство в рамката на този парламент.
Все по-често приказваме, господин Панчугов, че има липса на каквато и да е политическа логичност. Включително и през днешния ден това го потвърдиха от най-голямата политическа мощ ГЕРБ-СДС. Прилагането на нетрадиционни жанрове, за които поговорихме малко с вас, съгласно вас са вид, само че вид жертван. Правилно съм ви схванала, нали?
Зависи, то значително зависи от хората, които са способни да го осъществят. Първо, в България липсва задоволително процедура в тази посока, т.е. няма изясненост по какъв начин наподобява това в българския подтекст.
Ама по какъв начин?! Вчера Бойко Борисов сподели, че може да извади от своя компютър проектокабинети.
То това е отчасти и казусът. Разбира се, въпросът за управническия капацитет в ГЕРБ е състоятелен въпрос. А той, Бойко Борисов, може да каже всичко, несъмнено, досега, в който не са наложи да покаже лицата, които вероятно ще изпълнят този кабинет. Ние видяхме няколко сходни опита и не бяха изпълнени с липса на каквито и да е несъгласия към себе си. Въпросът е не да има 10, въпросът е да има един проект, да бъде виновен, който може да реализира единодушие сред главните участници в един подобен развой. Според мен подобен проект няма.
Когато… отново загатвам нетрадиционните жанрове, вие казахте " Сега въпросът е кой ще ги извършва “, т.е. вие очаквате, че може да се случи това и с един трети мандат и да бъде сполучлив – по този начин ли да ви разбирам?
Това изглеждаше като някаква алтернатива, която да извади договарянията от опълчването, в което те се вкараха, за това кой ще е носителят на мандата в едно ръководство, което е чисто фиктивен и символен въпрос, не че е незначителен. На фона обаче на това по какъв начин се развиха към този миг диалозите, аз не мисля, че третият мандат би трансформирал фундаментално тази обстановка. Т.е. той ще реши въпроса за формализма, за това кой носи мандата, само че по какъв начин ще реши въпроса за общия дневен ред или за лицата, които би трябвало да влязат в един кабинет? Това наподобява все по-малко евентуално, на фона на репликите, които се разменят сред участниците в този развой, за жалост.
Г-н Панчугов, ето, виждаме – диалози се организират, лидерски срещи следва да се случат, само че софтуерно какви още процеси съгласно вас би трябвало да имаме, с цел да завъртим това колело на страната най-сетне?
Първият и най-съществен е в действителност политиците да стартират да приказват с българските жители, не през социологии и не през проучвания на техните настройки, а през проблемите, които действително вълнуват огромни групи в българското общество.
Чрез референдуми ли?
Не. Референдумът е последният инструмент, който може да реализира това, най-много тъй като той изостря опълчването оттатък опциите, оттатък това какъв брой изострено е то сега. Не. Не приказвам за политици, които заемат безапелационни позиции и слагат ясни бъдещи цели, или изясняват цената, която би трябвало да се заплати за това. Говоря за политици, които са наясно какво желаят техните гласоподаватели и споделят какво би трябвало да се направи, а не какво чакат да чуят техните гласоподаватели. Говоря за политици, които трансформират напълно метода към правенето на политика и стартират да приказват на останалите 60% от българските жители, които не гласоподават. Това е първата огромна смяна, която ние би трябвало да забележим в българската политика. Втората е да върнем потенциала на институциите да се оправят с решаването на проблемите на жителите, отвън политическата воля и политическа благословия. Имаме институции, които сега са безусловно лишени от желанието и опцията да вземат решения независимо, без някой да им каже какво да вършат. Това по формулировка е тъкмо противоположното на това по какъв начин би трябвало да наподобява една професионална държавна администрация и в действителност първата най-важна и основна промяна е в тази среда, в административната, по този начин, че в действителност тази страна да може да бъде ръководена и без държавно управление, в случай че е належащо, задоволително дълго време.
На директната ни телефонна линия към този момент е политологът Христо Панчугов. Здравейте, господин Панчугов.
Здравейте.
Ще стартира диалогът ни като изтъквам ваши думи от предходен наш подобен диалог: българската политика е ситуационна – няма безконечни врагове, няма безконечни другари. ГЕРБ-СДС, знаете, стартира диалози с останалите партии, откакто с " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ не им се получиха нещата като че ли. Но в случай че би трябвало да бъда точна, Борисов акцентира, че диалозите с " Промяната “ няма да приключат. Как възприемате днешната обстановка през вашата призма на политолог?
Отново се връщаме към ситуационния детайл. От една страна имаме политически обединения, които са уверени в това, че това ли биха могли да произведат друг резултат на идващите избори, т.е. в случай че инцидентно не се сформира ръководство, те ще изправени пред същите алтернативи в идващия парламент. И от тази позиция съгласно мен никой същински не желае да има предварителни изброи още веднъж, изключително в този момент преди локалните. От друга страна обаче, това се обединения затворени в убедеността си, или по-скоро се затворени в упованията, които имат техните гласоподаватели, и цената, която ще би трябвало да платят като отлив на гласоподаватели, в случай че създадат някакво ръководство, което е взаимното с другата групировка. Тук даже не приказваме за кардинални и ценностни разминавания, за това кой е счупил българската политика и кой не е, нито приказваме даже за виновността, приказваме за елементарна калкулация. От тази позиция това, което следим в последните две седмици в действителност, то е опит да се минимизират вредите. Ако се откри по някакъв вълшебен метод формула, която да резервира поддръжката на обединенията, и все пак да има ръководство, то щеше да бъде направено.
И Томислав Дончев през днешния ден калкулира нещата и сподели: " Работата е свършена доникъде “, тъй като заговорихте за калкулация.
Да, работата е свършена доникъде в действителност, защото сякаш, в действителност през цялото време е ясно, че диалог е вероятен единствено в неговата целокупност в това по какъв начин наподобява общият политически ред, кои са хората, които могат да го осъществят, т.е. кое ще е държавното управление, и какви са вероятно механизмите, които партиите ще имат, да имат доверието между тях, т.е. да могат да управляват дали уговорките, които са поели, ще бъдат спазени. Разговорът на парче, който стартира, в действителност е диалог за това да наподобява сякаш желаеме да вършим общо ръководство, но…
Не ви желаеме, не желаеме обединения с вас.
Точно по този начин. И в този смисъл има вътрешно несъгласие в това, което се случва, което няма да може да бъде преодоляно елементарно. Не виждам по какъв начин, очевидно ние към този момент мисля, че сме на стадия, в който партиите започнаха да се интересуват от позициите си за идващите избори, а не толкоз от договарянията. Така че резултатът май още веднъж стартира да бъде предупреден.
Дали е по този начин, не знаем до дъно, само че единствено можем да допускаме с вас. Днес се заприказва за някакви нетрадиционни диалози в политиката, които ще би трябвало да се приложат за богатството на парламентарната република. Има ли такива, допустимо ли е да се случи това съгласно вас?
Има такива, несъмнено, и те са били тествани в интернационалната процедура. Те се назовават кабинет на малцинството, което значи кабинет, който идва с ясна политическа стратегия и непрекъснато я предоговаря с разнообразни за другата политика болшинства. Това изисква извънредно високи лидерски умения, както и опция в действителност да се схваща другата политическа групировка, т.е. какво би било подкрепено от едни политически сили, какво би било подкрепено от други политически сили, само че най-много това изисква поддръжката на българските жители. Т.е. изисква българските жители да са уверени, че това ръководство е належащо, и че задачите, които то си слага, са законни в техните очи. Ако това бъде извоювано, тогава идва втория проект, и това е непрекъснатото преговаряне на болшинства. Аз не съм уверен, че политическите партии се схващат същински сега, не мисля че те си дават ясно сметка по тази причина какви са целите на останали.
А какво, играят спектакъл ли пред всички нас? Нали, виждаме, че те си приказват действително и…
Очевидно е, че си нямат доверие и че се ненавиждат. Едните упрекват другите за това, че са управлявали 12 години и се счупили страната, което несъмнено в доста огромна степен е правилно, а другите упрекват първите, че са предизвикали тежко неуправляем безпорядък, и че нямат безусловно никакво разбиране от това по какъв начин се ръководи страна. На фона на тези две настройки по какъв начин тъкмо наподобява общото ръководство е най-важния въпрос, също по този начин в името на какво се прави то, и кои са хората, които биха могли да го осъществят. Това са значимите въпроси, на които към този миг ние продължаваме да нямаме отговор. И от тази позиция не виждам каква вероятност има за каквото и да е стабилно болшинство в рамката на този парламент.
Все по-често приказваме, господин Панчугов, че има липса на каквато и да е политическа логичност. Включително и през днешния ден това го потвърдиха от най-голямата политическа мощ ГЕРБ-СДС. Прилагането на нетрадиционни жанрове, за които поговорихме малко с вас, съгласно вас са вид, само че вид жертван. Правилно съм ви схванала, нали?
Зависи, то значително зависи от хората, които са способни да го осъществят. Първо, в България липсва задоволително процедура в тази посока, т.е. няма изясненост по какъв начин наподобява това в българския подтекст.
Ама по какъв начин?! Вчера Бойко Борисов сподели, че може да извади от своя компютър проектокабинети.
То това е отчасти и казусът. Разбира се, въпросът за управническия капацитет в ГЕРБ е състоятелен въпрос. А той, Бойко Борисов, може да каже всичко, несъмнено, досега, в който не са наложи да покаже лицата, които вероятно ще изпълнят този кабинет. Ние видяхме няколко сходни опита и не бяха изпълнени с липса на каквито и да е несъгласия към себе си. Въпросът е не да има 10, въпросът е да има един проект, да бъде виновен, който може да реализира единодушие сред главните участници в един подобен развой. Според мен подобен проект няма.
Когато… отново загатвам нетрадиционните жанрове, вие казахте " Сега въпросът е кой ще ги извършва “, т.е. вие очаквате, че може да се случи това и с един трети мандат и да бъде сполучлив – по този начин ли да ви разбирам?
Това изглеждаше като някаква алтернатива, която да извади договарянията от опълчването, в което те се вкараха, за това кой ще е носителят на мандата в едно ръководство, което е чисто фиктивен и символен въпрос, не че е незначителен. На фона обаче на това по какъв начин се развиха към този миг диалозите, аз не мисля, че третият мандат би трансформирал фундаментално тази обстановка. Т.е. той ще реши въпроса за формализма, за това кой носи мандата, само че по какъв начин ще реши въпроса за общия дневен ред или за лицата, които би трябвало да влязат в един кабинет? Това наподобява все по-малко евентуално, на фона на репликите, които се разменят сред участниците в този развой, за жалост.
Г-н Панчугов, ето, виждаме – диалози се организират, лидерски срещи следва да се случат, само че софтуерно какви още процеси съгласно вас би трябвало да имаме, с цел да завъртим това колело на страната най-сетне?
Първият и най-съществен е в действителност политиците да стартират да приказват с българските жители, не през социологии и не през проучвания на техните настройки, а през проблемите, които действително вълнуват огромни групи в българското общество.
Чрез референдуми ли?
Не. Референдумът е последният инструмент, който може да реализира това, най-много тъй като той изостря опълчването оттатък опциите, оттатък това какъв брой изострено е то сега. Не. Не приказвам за политици, които заемат безапелационни позиции и слагат ясни бъдещи цели, или изясняват цената, която би трябвало да се заплати за това. Говоря за политици, които са наясно какво желаят техните гласоподаватели и споделят какво би трябвало да се направи, а не какво чакат да чуят техните гласоподаватели. Говоря за политици, които трансформират напълно метода към правенето на политика и стартират да приказват на останалите 60% от българските жители, които не гласоподават. Това е първата огромна смяна, която ние би трябвало да забележим в българската политика. Втората е да върнем потенциала на институциите да се оправят с решаването на проблемите на жителите, отвън политическата воля и политическа благословия. Имаме институции, които сега са безусловно лишени от желанието и опцията да вземат решения независимо, без някой да им каже какво да вършат. Това по формулировка е тъкмо противоположното на това по какъв начин би трябвало да наподобява една професионална държавна администрация и в действителност първата най-важна и основна промяна е в тази среда, в административната, по този начин, че в действителност тази страна да може да бъде ръководена и без държавно управление, в случай че е належащо, задоволително дълго време.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ