Георги Киряков: Румен Радев няма да се примири да бъде вкаран обратно дълбоко в коридорите на президентството
Политологът Георги Киряков в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " (бел. ред. изявлението е от 24.08.2023г.)
Г-н Киряков, за какво, съгласно вас, фигурата на основния секретар на Министерство на вътрешните работи сътвори напрежение, което ескалира в последните дни?
Даже и през днешния ден в допълнение ескалира с отхвърли на президента да подпише Указа за освобождението му.
Абсолютно.
Това значи, че има някакъв политически проект на президента, който цели разтрошаване на обединението на постоянния кабинет и обединението зад него. И продължение на тази линия на налагане на личен дневен ред, без да си дава ясна сметка, че по Конституция, той има избрана роля, която не включва борба с болшинство в Народното събрание и борба с Министерски съвет.
А дано кажем единствено какво би трябваво да направи президента следователно?
Би трябвало, откакто Министерски съвет, откакто вътрешното министерство желае да построи личен екип, на който да се доверява в работата си, президентът просто да одобри този факт. Така както политическите сили в интервал, когато няма постоянно заседание и няма постоянен кабинет, одобриха неговите назначения, неговите смени в службите, в това число и това, че същият този основен секретар на Министерство на вътрешните работи беше назначен по това време. Така и той би трябвало да одобри това, в името на една доста по-голяма цел, не на персоналните цели на президента, или в персоналните цели на министър-председателя и на водачите на болшинството.
А в името на това, че България сега е в тежка политическа обстановка, в тежка обстановка във връзка със сигурността, не приказваме единствено за мигрантската рецесия, не приказваме и за убийството на Алексей Петров, а приказваме за изцяло чувство, че в България няма ред и няма правдивост. От тази позиция президентът би трябвало да работи много по-конструктивно и да остави Министерски съвет да работи с екип, който сметне за належащо и добре за точно тази обща цел - за сигурност в обществото.
Очевидно следим една власт с блестящо разделяне на управляващите, и може би, няма по какъв начин президентът да не желае да резервира службите си. Това виждаме сега, и държавно управление, което да желае повече легитимност, с цел да вземе пък повече надзор върху повече от нещата.
Проблемът не е, че президента желае да резервира службите, а че желае да резервира своите хора в службите, с цел да може да контролира, по този начин да се каже, обстановката в тази сфера, да я управлява дори, не просто да я контролира, да управлява обстановката в тази сфера, не просто да получава информация. Той желае посредством своите хора да стопира процесите на реформиране на много сфери в България. Очевидно това е не градивната му цел, като фигура, която взе участие в разпределението на власт в страната.
Мотивът за промяната на основния секретар на Министерство на вътрешните работи беше гибелта на шестимата служители на реда и неналичието на надзор. Как гледате вие на този претекст, и за какво в този момент, съгласно вас се изиска тази промяна?
Това е формалният претекст, несъмнено, само че тук зад този фиктивен претекст стои точно тази сериозна към този момент война сред президентството и болшинството в Народното събрание. Защото болшинството в Народното събрание крепи сегашния постоянен кабинет. Не виждам аз друга причина, те могат да измислят хиляди такива официални аргументи за освобождение на основния секретар. Но тъй като процедурата към този момент е такава, че президентът първо би трябвало да бъде съветван за фигурата на новия основен секретар, и второ, би трябвало да издаде Указ за освобождението на досегашния основен секретар, му разрешава да разиграва този вид политически игри.
И той ще се възползва, аз това го подозирах доста от дълго време, че президента няма да се помири с това да бъде вкаран назад надълбоко в коридорите на президентството и да не подава глава оттова. Напротив, той сега продължава да демонстрира, че желае и има желание да си възвърне въздействието, което имаше по време на служебните кабинети.
Г-н Киряков, това деяние на президента по какъв начин ще рефлектира, съгласно вас, преди всичко върху работата на основния секретар сега, престижа му, доверието, което би трябвало хората да имат към него?
Горе-долу от господин Борисов като основен секретар насам никой съвсем не знае имената на основните секретари на Министерство на вътрешните работи. Тоест, това е фигура, която може да е най-висшата в професионалната общественост в границите на Министерство на вътрешните работи, само че няма особена тежест, изключително пък политическа. Да не приказваме, че това е един човек, а работата се прави на оперативно равнище от шефовете на обособените районни ръководства на Министерство на вътрешните работи по места, там е същинската работа, а там към този момент бяха направени промените.
Много е елементарно на Министерския съвет да изолира личността на основния секретар, да не му дава достъп до безусловно нищо, което се случва в Министерство на вътрешните работи, и по този начин ще се реши тази патова обстановка до интервала, в който президента склони, каквото и да значи това, в границите на комплицираните връзки сред институциите в България, до момента в който склони да одобри напълно разумното предпочитание на сегашния постоянен кабинет да смени основния секретар.
Не е мъчно да се преодолее това, явно Министерски съвет не желаят такова развиване и се пробват някакъв градивен разговор да водят с президента. Президентът обаче, е решил да тропа с крайник по някакъв метод, очевидно това е сега настроението му за политиката, да се инати до момента в който не падне кабинета, да го назовем. Само, че той няма да падне по този начин, дейностите на президента още повече сплотяват позициите на обособените партии, на обособените водачи в това болшинство.
Коментарите в последните седмици са в действителност доста, по отношение на това дали кабинета се разединява или сплотява, изобщо по какъв начин се движат нещата в политиката. Какво крепи пък сглобката от една страна, какво я разделя. Но една такава " война ", само че Радев разгласи през днешния ден на кабинета, какво може да последва, съгласно вас, от страна на кабинета?
Аз ви споделих, ще последва първо изолираност на фигурата на основния секретар. Второ, ще последва изолираност на президентството, тя по този начин или другояче тече от началото на работата на постоянния кабинет - уединяване на всички вероятни канали, на опцията президента да въздейства на българската политика. Това обаче, го разярява явно, чисто прочувствено като персона него и стартира да прави много неточности в политиката и във вземането на решения, за това какво да прави персонално той, като президент, и като висш главнокомандващ на Българската войска, и като фигура, която се пробва по някакъв метод, след втория президентски мандат, да въздейства на политическата обстановка в страната. И той към този момент прави напълно очевидни опити да насити страната с хора по време на локалните избори, през които по-късно, след края на мандата си, да опита да прокарва към този момент в границите на изпълнителната власт и на законодателната власт своите политически цели.
Според вас, има ли в действителност нужда да бъдат овладени тези служби, в този миг?
Тук не става въпрос за преодоляване. Овладяването в действителност, е дума, която подсказва, че те ще се употребяват с нечисти цели, и това се пробват да внушават, несъмнено, съперниците на постоянния кабинет. Тук става въпрос за замяна на хора, които могат да следват политиките, които постоянния кабинет желае да постанова. А тези политики не могат да се вършат с хора, които се съпротивляват на тези политики. Съпротивляват се въобще на самия факт, че има постоянен кабинет. Затова ви споделям, че президентът сега прави фундаментални неточности, които обществото регистрира, и той би трябвало да е наясно с това.
И това ще му бъде показано и по време на локалните избори, а и по-късно, а и по време на социологическите сондажи, че президентът не може да работи, в случай че е предназначен да бъде обединител на нацията, той не може да работи като разединител. Защото позициите му сега са тъкмо такива да разделя, и както се споделя в остарялата римска сентенция, да владее.
Г-н Киряков, за какво, съгласно вас, фигурата на основния секретар на Министерство на вътрешните работи сътвори напрежение, което ескалира в последните дни?
Даже и през днешния ден в допълнение ескалира с отхвърли на президента да подпише Указа за освобождението му.
Абсолютно.
Това значи, че има някакъв политически проект на президента, който цели разтрошаване на обединението на постоянния кабинет и обединението зад него. И продължение на тази линия на налагане на личен дневен ред, без да си дава ясна сметка, че по Конституция, той има избрана роля, която не включва борба с болшинство в Народното събрание и борба с Министерски съвет.
А дано кажем единствено какво би трябваво да направи президента следователно?
Би трябвало, откакто Министерски съвет, откакто вътрешното министерство желае да построи личен екип, на който да се доверява в работата си, президентът просто да одобри този факт. Така както политическите сили в интервал, когато няма постоянно заседание и няма постоянен кабинет, одобриха неговите назначения, неговите смени в службите, в това число и това, че същият този основен секретар на Министерство на вътрешните работи беше назначен по това време. Така и той би трябвало да одобри това, в името на една доста по-голяма цел, не на персоналните цели на президента, или в персоналните цели на министър-председателя и на водачите на болшинството.
А в името на това, че България сега е в тежка политическа обстановка, в тежка обстановка във връзка със сигурността, не приказваме единствено за мигрантската рецесия, не приказваме и за убийството на Алексей Петров, а приказваме за изцяло чувство, че в България няма ред и няма правдивост. От тази позиция президентът би трябвало да работи много по-конструктивно и да остави Министерски съвет да работи с екип, който сметне за належащо и добре за точно тази обща цел - за сигурност в обществото.
Очевидно следим една власт с блестящо разделяне на управляващите, и може би, няма по какъв начин президентът да не желае да резервира службите си. Това виждаме сега, и държавно управление, което да желае повече легитимност, с цел да вземе пък повече надзор върху повече от нещата.
Проблемът не е, че президента желае да резервира службите, а че желае да резервира своите хора в службите, с цел да може да контролира, по този начин да се каже, обстановката в тази сфера, да я управлява дори, не просто да я контролира, да управлява обстановката в тази сфера, не просто да получава информация. Той желае посредством своите хора да стопира процесите на реформиране на много сфери в България. Очевидно това е не градивната му цел, като фигура, която взе участие в разпределението на власт в страната.
Мотивът за промяната на основния секретар на Министерство на вътрешните работи беше гибелта на шестимата служители на реда и неналичието на надзор. Как гледате вие на този претекст, и за какво в този момент, съгласно вас се изиска тази промяна?
Това е формалният претекст, несъмнено, само че тук зад този фиктивен претекст стои точно тази сериозна към този момент война сред президентството и болшинството в Народното събрание. Защото болшинството в Народното събрание крепи сегашния постоянен кабинет. Не виждам аз друга причина, те могат да измислят хиляди такива официални аргументи за освобождение на основния секретар. Но тъй като процедурата към този момент е такава, че президентът първо би трябвало да бъде съветван за фигурата на новия основен секретар, и второ, би трябвало да издаде Указ за освобождението на досегашния основен секретар, му разрешава да разиграва този вид политически игри.
И той ще се възползва, аз това го подозирах доста от дълго време, че президента няма да се помири с това да бъде вкаран назад надълбоко в коридорите на президентството и да не подава глава оттова. Напротив, той сега продължава да демонстрира, че желае и има желание да си възвърне въздействието, което имаше по време на служебните кабинети.
Г-н Киряков, това деяние на президента по какъв начин ще рефлектира, съгласно вас, преди всичко върху работата на основния секретар сега, престижа му, доверието, което би трябвало хората да имат към него?
Горе-долу от господин Борисов като основен секретар насам никой съвсем не знае имената на основните секретари на Министерство на вътрешните работи. Тоест, това е фигура, която може да е най-висшата в професионалната общественост в границите на Министерство на вътрешните работи, само че няма особена тежест, изключително пък политическа. Да не приказваме, че това е един човек, а работата се прави на оперативно равнище от шефовете на обособените районни ръководства на Министерство на вътрешните работи по места, там е същинската работа, а там към този момент бяха направени промените.
Много е елементарно на Министерския съвет да изолира личността на основния секретар, да не му дава достъп до безусловно нищо, което се случва в Министерство на вътрешните работи, и по този начин ще се реши тази патова обстановка до интервала, в който президента склони, каквото и да значи това, в границите на комплицираните връзки сред институциите в България, до момента в който склони да одобри напълно разумното предпочитание на сегашния постоянен кабинет да смени основния секретар.
Не е мъчно да се преодолее това, явно Министерски съвет не желаят такова развиване и се пробват някакъв градивен разговор да водят с президента. Президентът обаче, е решил да тропа с крайник по някакъв метод, очевидно това е сега настроението му за политиката, да се инати до момента в който не падне кабинета, да го назовем. Само, че той няма да падне по този начин, дейностите на президента още повече сплотяват позициите на обособените партии, на обособените водачи в това болшинство.
Коментарите в последните седмици са в действителност доста, по отношение на това дали кабинета се разединява или сплотява, изобщо по какъв начин се движат нещата в политиката. Какво крепи пък сглобката от една страна, какво я разделя. Но една такава " война ", само че Радев разгласи през днешния ден на кабинета, какво може да последва, съгласно вас, от страна на кабинета?
Аз ви споделих, ще последва първо изолираност на фигурата на основния секретар. Второ, ще последва изолираност на президентството, тя по този начин или другояче тече от началото на работата на постоянния кабинет - уединяване на всички вероятни канали, на опцията президента да въздейства на българската политика. Това обаче, го разярява явно, чисто прочувствено като персона него и стартира да прави много неточности в политиката и във вземането на решения, за това какво да прави персонално той, като президент, и като висш главнокомандващ на Българската войска, и като фигура, която се пробва по някакъв метод, след втория президентски мандат, да въздейства на политическата обстановка в страната. И той към този момент прави напълно очевидни опити да насити страната с хора по време на локалните избори, през които по-късно, след края на мандата си, да опита да прокарва към този момент в границите на изпълнителната власт и на законодателната власт своите политически цели.
Според вас, има ли в действителност нужда да бъдат овладени тези служби, в този миг?
Тук не става въпрос за преодоляване. Овладяването в действителност, е дума, която подсказва, че те ще се употребяват с нечисти цели, и това се пробват да внушават, несъмнено, съперниците на постоянния кабинет. Тук става въпрос за замяна на хора, които могат да следват политиките, които постоянния кабинет желае да постанова. А тези политики не могат да се вършат с хора, които се съпротивляват на тези политики. Съпротивляват се въобще на самия факт, че има постоянен кабинет. Затова ви споделям, че президентът сега прави фундаментални неточности, които обществото регистрира, и той би трябвало да е наясно с това.
И това ще му бъде показано и по време на локалните избори, а и по-късно, а и по време на социологическите сондажи, че президентът не може да работи, в случай че е предназначен да бъде обединител на нацията, той не може да работи като разединител. Защото позициите му сега са тъкмо такива да разделя, и както се споделя в остарялата римска сентенция, да владее.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ